Прочетен: 1155 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2008 15:08
Всичко е любов . А всичките думи от заглавието , дори и моето име започват с буквата Л .
Какво ги свързва ? Едно училище в далечните години около шестдесете . 134 СОУ „ Димчо Дебелянов „
Началото
Бях толкова малък , когато се научих да чета и пиша . Нямах пет години . Дядо ми бе пенсиониран учител , твърде млад и много обичан от хората . С по- големия ми брат започнахме да ходим при него на „ училище „ . То и брат ми тогава бе още малък за училищния чин , за мен да не говорим .
Аз съм българче и силна майка мене е родила
с хубости, блага обилна мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам наште планини зелени,
българин да се наричам -първа радост е за мене
Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея ,
всичко българско и родно любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе.
С това стихотворение започваше всеки учебен ден при дядо ни . Бяхме като частни ученици , с тетрадки , домашни и диктовки . Имахме и оценки , много строг беше в изискванията си към нас нашият учител .
Когато станах първокласник знаех да пиша , чета и смятам . Започнах в 134 училище на Пиротска , тогава Жданов . До градинката със църквата „ Никола и Георги Софийски „ . Имам една снимка от онези години . Седим на чиновете прилежно поставили ръцете зад кръста , с пионерски връзки и задължителните рубажки от черно сукно . Мили сме .
Аз бях отряден председател , най- добрият в класа и много нужен на отбора ни по футбол . Топката беше моята втора стихия след четенето .
Лили и любовта
Стояхме на един чин , аз много я харесвах . То си бе първото влюбване . Но на никой не казвах за тези си чувства . Лили бе много хубава , по- скоро миловидна , с кръгли очилца и две руси тежки плитки , накрая вързани с бели панделки . Беше като мен силна ученичка . Това никак не бе маловажно за онова време . Спомням си по-отраканите ни съученици как се докарваха пред момичетата в междучасията . То бяха борби , бой с чанти и какви ли не магарии . Аз не се включвах в тези им лудории . Но когато имахме час по физкултура бях недостижим .
Един ден и аз не издържах на желанието да покажа колко съм смел . Няколко момчета в междучасието бяхме отворили широко прозорците на класната стая . Минавахме по перваза отвън от единия край на стаята чак до другия . А бяхме на третия етаж . Учителите ни хванаха и за наказание ни свалиха пионерските връзки – беше голям срам . Но следващият ден се смилиха над нас и ни ги върнаха .
Обещахме да не правим такива щуротии . Сигурно тези обещания не са били спазени още дълго . Не помня точно , но съм сигурен че е било така .
Леката атлетика
Бягам от много малък, просто не знам от кога , откакто се помня . Бях почти на десет , в училището знаеха вече , че съм много добър . Имаше едно състезание в градинката отсреща .134-то училище е в единия й край . Тогава аз бях първи от всички , в трети клас , а имаше и седмокласници . Гледаха ме като извънземен , опулени как този дребосък може да им скрие топката .Такъв бях , можех . Та същата година ни заведоха на стадион “Септември” в Красно село - на края на София . Да гледаме някакво състезание на големите . За пръв път отивах на стадион . Червената писта , разграфена с бели тебеширени линии толкова много ме плени . Издържах до втория старт . После скочих до учителката по физическо . Трябва да бягам , й казах . Но ти си още малък , може би след година , две . Невъзможно е да чакам толкова , сега слизам на пистата . Много дължа на тази жена , другарката Зидарова . Тя се намеси и аз хукнах да се състезавам . Нямах дори гуменки , бях бос . За първи път с нисък старт и пистолет , разбира се че закъснях след сигнала . Но после ги отнесох . Победи ме само един , той бе голям и трениран , нямаше начин да не е първи .Треньорите ме прегръщаха , искаш ли да идваш на стадиона да тренираш -чака те голямо бъдеще .
И така се започна с любовта към леката атлетика . А тя беше далеч по - трайна от любовта към Лили . Много спортове ми се отдаваха , но съм й бил верен докрай . Вече бях на тринадесет , когато един треньор по футбол ме гонеше цял месец с обещания , че с мойте качества един ден и при мъжете няма да имам никакви проблеми . Накрая разбра , че няма смисъл да настоява и ме остави на мира .
Години , години , години . Някъде назад останаха Лили и леката атлетика .
А любовта , дали е още със нас !
това, чувствах се като току що полято огнище със студена вода. Чувствата отново бяха отлетяли, но спомена за тях ми показваше, че те се таят някъде много дълбоко в мен, зарити в пепел от спомени,
все така силни и хубави. Това хранилище е нашето подсъзнание, където е закодиран целия ни опит и знания не само от тоя ни живот.Хубаво е че любовта остава, тя направлява нашето духовно развитие.
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy