Вчера със Симчо направихме един мързелив туризъм.





                         Хижата е на двадесет километра след Габрово.



                         Нямаше много туристи, времето си беше чудно.



                        Връх Исполин се изкачва за около час и половина, дори едва, едва да се влачиш нагоре.



                             След горичката излизаме на голяма поляна, където две малачета си мереха рогите.



                                Насреща е Триглав, това е друга работа.



                                        Изкачихме се до тези скали...



               ... и сме на върха. Връх Исполин е на н.в. 1523 метра. Той е първенеца на Шипченска Стара планина.



                                                 Ето го Симчо.
                              


                                                          На север.



                            Виждат се едновременно град Габрово и град Шипка.



                              Това е голямата поляна на Узана.



                              А там напред в средата е връх Шипка.



                    След като хапнахме и изпихме по бира, дремнахме и се спуснахме по тази пътечка обратно.



                             Този Шаро ни очакваше. Изпихме един чай със симпатичната хижарка и се качихме на автомобила за обратно. Бяхме намерили пет-шест сърнелки, такива са били, щом днес се събудих като чисто нов.



                   Едно домашно хотелче в най-близкото до Узана селце Зелени дърво.
                   Накрая спряхме в Дряновския манастир, запалихме по свещичка в църквата за здраве и по светло си бяхме по къщите. Мързелив, мързелив, ама туризъм. Кой ти го дава!

hi hi hi

Браво на вас!:)
А сърнелките няма как да объркаш - те имат пръстенче.
Поздрави, Любо!

С автомобил! Верно - мързелашката!
Има ли значение по какъв начин човек ще напълни очите и душата си с красота?
Пък, ако разкърши и тялооо...:))))

Туристите са на почит

Те и мухоморките имат пръстенче. Имам първи разряд по гъбарство!

От Узана до Мазалат преходът е три часа. Така, че за един ден става идеално. Но Симчо купуваше от търновския пазар грозде за вино, та затова го дадохме мързелешката.

На хижа "Узана" съм ходила един-единствен път преди много години и то служебно.
Нямам спомен от природата и самата хижа.
Сега виждам какво съм изпуснала с моето бързане да се прибирам в къщи след "официалната" част.
Поздрави, Любо!

Узана е повече посетена през зимата. Има влек за скиорите. Все пак е на малка надморска височина. Истината е над 2000 метра, но като няма риба, и ракът става.

Радвам се за вас! Хубаво е човек да намира време за природата и за забележителностите й. Добре сте си прекарали!

Правим планове за другото лято, в Пирин. Ако стане, ще почерпя!

Е, как да не ви завиди човек :)
Че и сърнелки сте хапнали, Фкусотия!

ако се събудиш, ощипи се по ухото да провериш...

Който се страхува от мечка, да не ходи в гората.
Няма влага, затова и гъбите са малко кът. За сърнелите има още време.

стояхме затрупани от снега на хижа Узана цяла седмица...
Тогава научих белота.

И аз по това време, една зима, за пръв път ходих на хижата. Помня, че бая вино изпих, то се лееше като из ведро.

Хубава разходка и снимки си направил, а там видя ли някъде шипки?

за духа... за широката, ведра душа...
най-сърдечно..

Там е високо за шипки. На една широка поляна под хижата погледнах, но набрах само една шепа.

Моето е нищо. Вчера леля ми от Казанлък, на деветдесет години, се качила в подножието на същия връх Исполин.

Нищо мързеливо няма в тази ти разходка до билото на Стара планина! Дано да можеш по-честичко да "мързелуваш" по този начин. С този постинг ме върна някъде... е, не мога да сметна преди колко лета беше, но беше през социалистическо - на Узана се проведе четвърти ли или петия Национален туристически събор. До там стигнахме с преход от Шипка. Интересна нощ под звездите беше...
А това за твоята леля, да ти е жива и здрава, направо ме същиса - Браво на нея!моята майка и тя е на 90, но е неподвижна със силна деменция...

Шипка-Узана си е една приятна разходка, но през зимата е малко по-друго. Виж постинга ми от февруари т.г. - " Моята леля е герой".

Не си снимал табелата с обозначен Географския център на България , пък и не каза как се спи там! Иначе хижата е хубава, а пътят в гората - малко страшен за начинаещи туристи:)))
Поздрави и продължавай с пътеписите - Да опознаем Родината!

А ти си щастливец, че имаш в живота си такъв жизнен и обичаш те човек ! Дай Боже всекиму такава леля!

Този път страшен?! А тогава какво ще кажеш за изкачването от Видима до хижа Плевен.
Не се интересувах от спането, както на другите места ще е . Снимал съм се пред географския център преди години, сега не се отбихме там.

страхотно! :)

А, кашкавал-туризъм, така го наричахме едно време.

:) Следващата седмица сме на Узана.
Там е хубаво, спокойно, откъм екопътеката също има хубави гледки. ... иии няма камънак ;)

Усмивки!

А и се оглеждайте за сърнели, влагата може да ги покаже между тревите.

По тия места сме брали едни такива (май боровки им казват), растат на кръгче около стволовете на боровете и елите... А сърнелите ги познавам - двойникът им не е силно отровен, най-много разстройство да получиш :) , а иначе са много ароматни...

Рижийки, така се казват "боровките". Сърнелите, когато са малки и все още неразбулени, може да се сбъркат с мухоморката.

Сърнелата има пръстенче на стъбълцето :) А червена мухоморка съм виждала пак на Узана... много са красиви!

И мухоморките имат пръстенче. Червената мухоморка, когато е много млада, може да се обърка с булката. Като пораснат, разликата е, че на булката ресните отдолу са жълти, на мухоморката-бели.