Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари:  ” Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
               Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета и кръстчета. А на всеки клиент ми се иска да подаряваме и малко надежда. Кой каквото има да отвърне в замяна.
               Затова миналата седмица в най-големия сняг и студ запалих колата, и тръгнах на двеста километра да пазарувам. Акумулаторът едва го съживих, комшията в автосервиза отсреща не ми даде от неговия ток, за да си свърша работата. Не искаше да ми даде надежда, имах пари да си платя, но явно за него съм малък клиент. В неговия сервиз само грамадни и луксозни коли и джипове влизат, аз ли с моята остаряла машина да го впечатля…
                Взех някои сребърни неща, за други се договорих, натоварих на задната седалка един голям иконостас, в неголям кашон събрах икони, броеници, църковна утвар и поех обратно.
                Срещата с една госпожа, издател на религиозна литература, обаче не се състоя. Нещо времето й попречило, може и тя да е имала проблем с акумулатора, а и да е попаднала за помощ на такъв помощник, като моя комшия…
                - Не се безпокой, моето момче- ми каза по телефона тя.- Още утре ще ти приготвя колет с най-търсените заглавия. Сериозно момче ми изглеждаш.
                   Стана ми малко смешно, тя навярно е по-млада от мене. Но така хубаво говореше, че не исках да я прекъсвам. Все пак някой ден ще се видим, и тогава ще забележи побелялата ми брада.
              Днес отново ми се обади.
               - Моето момче, пуснах ти колета, всичко ще е наред. В началото ще ти е трудно, затова ти изпращам най-търсените заглавия.
               Значи и тя е любителка на Джани Родари, помислих си аз.
              
               Сега остава да подредим, да осветим, да рекламираме и да започнем.
               Мисля, че много хора се нуждаят от надежда. Дали във февруарския студ или в идващата пролет и топлото лято, когато звездите в тъмносиньото небе ще греят в очите ни. Винаги трябва надежда.
                А пък моята позната може да продължи така да ме нарича. Защото аз наистина съм едно момче, не се имам за нищо повече. Освен, че те нямат бели бради, със сигурност. Нали и аз съм бил момче…


                          01.02.2012                                   Любомир Николов
               

               

Да се продава Надежда е свято нещо! Успех в начинанието желая :)

С пожелания магазинчето за надежди да порасте!Поздрави!Наздраве за Трифон Зарезан!

А,за момченцето,не ми се виждаш много пораснал!Хлапакът в теб е жив и госпожичката,скоро ще се убеди в това....!:)))

Пишейки това, и аз се надявах на надежда, и ето-получих я!

Ти я даваш като бонус, знам от опит...
Това е магията.

Приятел,надеждата умира последна.Вярвай в себе си!

Да, този бонус се връща многократно, нали?!

Е, на мен вече продаде една надежда. Начинания в такива насоки все по-рядко се поставят. Хората търсят по-сигурно печалившите и да отвори човек подобен магазин го прави по-скоро за идеята. И докато има такива хора, не всичко е изгубено. И понеже вярвам, че успеха е възможен във всички планове: пожелавам ти го.

Хубаво е, когато я имаш...Надеждата!
Поздрави, Любо!
Б.

Това е добро начало, щом вече имам един клиент, и то скъп приятел!

Да е надежда, да е начало, да е живот!

да върви като по вода!

българите четат по 0.51 книги годишно. Дори и най- търсените автори се издават в тираж от 500 екземпляра. Гледай да не забогатееш прекомерно, че ще се пропиеш на стари години!

Еееееий, това вие, полуинтелигентите от московско- ориенталски тип, НИКОГА няма да поумнеете....

Апостолчо, като гледам часа на коментара ти, не се учудвам на съдържанието му.

Нека така да стане, дай Боже!

Като започнеш да продаваш по половин книжка на месец... Много сериозно трябва да се замислиш над съдържанието на моя коментар, защото аз съм много опитен автор, издал цели 15 книги и знам какво говоря. (Виж книгите ми в моя сайт www.Pisaneto.com!)

А ти дори и не подозираш, с какъв сиромашки бизнес си се захванал...

Но пък нещичко можеш да научиш от мен- ние, преуспелите и прочутите, ставаме рано. За да създаваме на спокойствие стойностни книги. Точно затова ни издават книгите и в Европа- там, където хората купуват по 11 книги годишно. Моята последна книга на немски език можеш да си купиш направо от издателството ми:

http://www.pebo-verlag.com/apap1.php

Така хем ще ти излезе по- евтино, хем аз ще взема повече пари. Не че сега взимам малко- продадохме вече близо 200 000 екземпляра в Германия, Австрия, Швейцария, Белгия, Холандия, Люксембург, Лихтенщайн.

Досещаш се смътно, колко съм взел аз лично дотук, нали?...

Така че, учи се от мен на прилежание и трудолюбие!

Остани винаги момче!

Щом ще се продава и Надежда-ще намина непременно!:)
Успех,ентусиазирано момче!:)

... Значи наистина си момче.

Духът е важен.Надеждата да ни води напред.

Поздрави за хубавия разказ. Зарежда - с надежда!

От опит знам, че когато правиш нещо с любов и с желание да обогатиш насрещния човек - а не само той да те обогати - то това нещо винаги е успешно и пребъдва! Дори да не проличи отначало - поне засява жизнени семена в плодородна почва. Нататък е ясно...

Успех в начинанието от сърце! И да кажеш къде ти е книжарничката, та като си идвам към България ако имам път към теб да мина задължително да те видя :))) И да знаеш, в България почти винаги си идвам с колата (огромен пикап), та ако имаш нужда от пренос-превоз, ще кажеш :)))
Гледам бай ти Апостол май пак е осъмнал с шише скоросмъртница и туршийка ;)))

И ако идваш насам да се обадиш!

Пожелавам ти успех и раздавай надежда на всички.

Апостоле, с моите бройки на " Лодки през зимата", които сам финансирах, съм много далеч от твоите тиражи. Но ако имаш издателство, дай едно рамо да издам втората си книга. Все някой ще я купи, надявам се.
Няма да продавам книги, за да печеля пари. А ще печеля пари, макар и малко, като продавам книги. И не само, ако си чел внимателно поста ми, там пише какво ще е то.
А за това, кой кога става от сън, той и Хемингуей е писал рано сутрин. Но аз, ако следвам примера му, дали ще стана известен като него, реторичен въпрос.

Човек коото е спортувал , винаги се чуства млад и здрав!
Поздрам за хубавия ти разказ!

Божо, надежда, надежда да има! Благодаря ти!

И ти обичаш Джани Родари, знам аз!

Яворе, в Търново ще е. Ти нали обичаш Търново?!
Ако имам късмет, наесен съм го планирал. И ще се видим, живот и здраве!

Благодаря за хубавите думи, запазвам ви голяма отстъпка в книжарничката!

Как да не обичам Търново! :) Ще гледам задължително да минем през теб, ако ли не - наесен пак сме тук :)))

Браво на теб, Lubara! Не спираш да ме изненадваш!
Ти умееш да даряваш надежда!
Успех!

Много ти благодаря за хубавите думи!