Вече втора седмица никому неизвестният писател Н.Л. работеше като хигиенист в гимназията, която по някаква ирония на съдбата завърши преди четиридесет години 11 ” щ ” клас. Не, че тази работа беше мечтата на живота му. За успокоение в заповедта за назначение не пишеше чистач или прислужник, а модерното-хигиенист. Метеше и миеше пода, бършеше прах, чистеше тоалетните и изхвърляше боклуците на младата подрастваща смяна. Когато накрая на деня присядаше да си почине, от умора или от напиращите спомени по младостта, в тъмния коридор се усмихваше ученическата му любов, с малко раздърпана черна престилка и разкопчана якичка около бялата шия. Искаше му се да притича към нея, изправяше се на крака и добре, че болката в ставите бързо го отрезняваше и връщаше към реалността.

                  Преди месец изненадващо беше получил награда от конкурса на един известен литературен сайт за написване на кратък разказ. И докато обясни на редакторите каква е истината, парите дойдоха по пощата. Каза си, щом са се объркали, аз ли да ги мисля, и бързо похарчи хиляда и стоте лева. Плати данъка за гарсониерата, в която живееше, не беше го плащал три години, после парното и тока, даде на племенника си малко сума, за да отиде момчето на море, останалите не разбра къде се изпариха.

                  А след десетина дни редакторите на сайта си поискаха парите обратно. Станало е грешка, все пак наградихме разказа на твоя съименник, ти изобщо не си участвал, така му казаха те. Н.Л. изпадна в голямо затруднение. Единствените му доходи бяха малката рента от двете наследствени лозя някъде из Карнобатско, за които доскоро и не подозираше. Ами това са хиляда и сто лева, как да ги възвърне.

                  Но щастието отново му се усмихна. Директорката на гимназията му беше позната от клуба по рейки, който малко известният писател  посещаваше от време на време. Е, работата не беше престижна, но за половин година щеше да изплати дълга си към литературния сайт. Дано не му сложат и лихви, че сега лихвеният процент май започнал да се катери бързо нагоре, мислеше си Н.Л., бършейки с препарат умивалните, тоалетните ги беше оставил за най-накрая. И някак работата дори вече не му тежеше, с нетърпение чакаше да привърши с нея.

                      И да седне отново за час време на ученическия чин. Беше започнал да пише роман, този на собствения си живот. Ученическата стая му влияеше твърде зареждащо на творчеството. Не че животът му беше достоен да завладее читателя. Ама кой знае, то всичко търпи украса и фантазия. И някой ден наистина е станал известен. И тогава може палачинката да се обърне, да наградят съименника му, известния Н.Л. по погрешка. Да се оправя както си знае, то мимолетното щастие не е казано, че идва само при неизвестните, както стана при него. На всекиго можа да се случи.

02.09.2010                                                         Любомир Николов

такъв хубав разказ. Някак си спокоен и увлекателен. Няма екшън, но има спомени и човещинка! Хубав ден!

Всичко е и случайност, и не съвсем. Тя, ученическата, имаше твоето име.
Наистина в моето школо търсят хигиенист, днес прочетох това. И организаторите ми поместили личните данни като награден, голям майтап.

а това Маите, сме страхотни, как да не се влюбиш в нас. То самото име такова слънчево, с много гласни. И аз моят съпруг като го захапах от 9 клас та до сега!

Щастливци!

Какви бяха тия 1100 лв. Как успя твоя герой с тях да си плати наема за три години, тока, парното, да даде на племенника за море, пък и да останат! Ти си вълшебник, Любара! Пак е станала грешка, гоотина!
Хубав разказ! Пък догодина участвай в кокурса! Знак си е тази грешка! :))

Eлена, данъка, все пак държавата ни не е такава кръвопийца!
Аз по-добре да се кандидатирам за хигиенист, ще трупам трудов стаж и ще се рея по коридорите на младостта си!
Ще си помисля за участието, макар че само с мислене не става.

Lubara, хубаво е след натоварен ден да прочета твой разказ!
И защо ли винаги твоите герои ми стават много симпатични!
Дано не му сложат само лихвен процент:))
Поздрави и от мен!

Той понякога моят герой се чуди да се смее ли, или да плаче. Ама нали си е едно дърто юначе, стиска зъби и си трае.

Никакво връщане на пари - който сбъркал - да се оправя!

Що не те послуша, нашият герой, ами се захвана с тази работа, хигиенист. Но нейсе, трудът облагородява!

vsiako zlo - za dobro!:)))

И всяко добро, за още по-добро!

гоголевски нотки в разказа, Любо. Няма зло без добро, особено когато спазваш нравствена хигиена.
Едно време им викахме байчовци на хигиенистите. А сега са дори и писатели:)))

Наистина така им викахме. И гледахме на тях със снисхождение, сякаш.
А сега сме готови на всичко, за да можем да посрещнем бъдещето.

Финалът на разказа ти ме навежда на мисълта за щастието на известните - дали наистина е толкова голямо, колкото си го представят неизвестните...

Да, има малко ирония в края, те нещата с известните не винаги си струва да бъдат известявани!