Кучешкият ми живот днес завърши , така неочаквано за мен самият . Но не мислете , че аз съм един човек , който така определя своето битие . Наистина съм куче , израснало в крайния квартал , както пееше един млад и надежден китарист с протрити дънки . Той самият май бе от такъв квартал , но напоследък доста са му тръгнали нещата мисля .
           Не че аз до този момент се оплаквам . С много от моите събратя нещата са далеч по-зле . Добре , че съм от една устойчива, дори малко вълча порода , инак съм си жив умрял . Но дългите ми и силни лапи лесно достигат кофите с боклук , колкото и високи да са те .А там си има винаги нещо вкусно . Чудя им се на хората , как така изхвърлят толкова боклуци, много от тях годни за ядене , още гаранционният им срок дори не е изтекъл . А бе много са разглезени и претенциозни това хората . Ту постигнат нещо , към което от години се стремят и го наричат цел в живота си и веднага искат още . Още и още . И до кога това още . До като се смряскат един ден и се чудят от къде им е дошло . И започват да се превиват като болно куче , изкривени в престорена усмивка и успокоявайки се един друг . Ще се оправят нещата , само да има живот и здраве .
             А бе то живот все още има , ама какъв е той . И как ще се оправи , щом накуцват дори и с бастун и вътре в себе си са притаили желание за още и още . А да ги питаш какво е това още , не могат да ти кажат . Е , разбирам , че искат хубава и здрава къща , за да са на топло през зимата . И хубава кола , за да е по-бърза и лъскава и да се фукат с нея пред себеподобните си , които наричат свои приятели . Само че какви са тези приятели , щом ги предават едва ли не само за една коричка хляб . Тя тяхната коричка не е като моята , бая самун си е . Но пак не ги оправдавам . Така до никъде няма да стигнат , щом са се отдали на тази пуста вещомания и целите не са им по- далечни от това  да се мерят непрекъснато с комшията си . И какво с него , пак за колата и къщата , а не за нещо по- извисено например . Не че аз имам други цели освен насъщния , но нали за разлика от тях съм само едно куче . 
               Но много се отплеснах настрани от кучешкото си битие . Да ви разкажа за днешния си ден . Както винаги сутринта закусих обилно от този моя си контейнер близо до парка . За него водих дълги и трудни битки с онзи пес от съседната улица . Докато един ден така се ядосах , че му отхапах ухото и от тогава не припарва до мойта територия . Та така и днес почувствах как животът си е все пак и малко хубав след това филе с лъскавата опаковка . Е , понамирисваше малко , но за мен това дори си е една екстра .
              И после накъде . Ами да споделя с вас , че от няколко дни онази кучка през големия булевард малко ми е нарушила съня . Някак си не мога да повярвам , че това се случва с мен , толкова много такива като нея са вървели скимтейки подире ми . Но тази изглежда е от друга порода , така си обяснявам това мое нетърпение пак да я видя . Решил съм днес да бъда много мил и нежен с нея , но и решителен и непреклонен . Няма да ме разиграва като куче , я . Кой съм аз така да изпитва чувствата ми . Кавалер и мъж съм отвсякъде , много нейни дружки могат да го потвърдят . А и съм осъзнал за себе си , че намеренията ми са сериозни , стига съм се скитал като куче . Време ми е да се задомя и да създам семейство . А и малки кутрета да рипат около мен ми се иска , все пак човещинка си е това мое желание , така си мисля .
              Така че смело напред през големия булевард . А бе напоследък големи задръствания стават по него . Няма делник , няма празник . Кола до кола , форсират тези двигатели пустите му хора , нервят се и благославят едни други . Едно куче , съсед по контейнер ми каза , че ходил скоро до околовръстното да си търси късмета там .Преди години майка му , старата и хитра кучка била много доволна от това място . Широко , просторно и с много възможности за отдих и прехрана . Все някоя заблудена кокошчица или дребно зайче можела да си налови . И така да си изкара излета царски .
              Ама сега не било така . Нещата били отишли на много зле . Това ми го разправи моя кучоприятел . Само багери , пръст , тръби , скелета и мръсотия . Скоро няма да има живот за нас там , така ми каза той . И аз му вярвам .
               Затова и движението по големия булевард е толкова натоварено . Не е лесно да го преминеш , ама като ти дойде сляпата неделя . Няма отърване .
                Та ще привършвам с разказа си . Както винаги бях на булеварда , но мисълта за моята кучка ми бе намалила бдителността . Ударът беше страшен . Хем я видях отдалеч онази тъмната кола , но встрани от нея препускаше още по - голяма . Не беше виновен човекът . Малко се бе изнервил от голямото задръстване , не го виня . А пък и ако бе забил спирачки , кой знае как щяха да му се нахендрят задните коли отгоре му . Затова не спря пред мен , бронята на колата ме изтласка с плътен и силен звук настрани , преметнах се два пъти и половина през глава и забих жалостиво муцуна в мантинелата . Скимтенето ми бе и виене , и болка , и скършена надежда за онова мъничко щастие което заслужавах . Но не би , за сетен път се убедих , че кучешкият живот си е една тегоба . Никой не го цени , всеки бяга от него като куче от тояга . Дори има такива , които никога не са го докосвали . Те са близнати , но не от куче , а от съдбата . Други доскоро живели като куче не се обръщат назад , щом са се изправили като лъвове насреща ти . А по какви пътища са се отървали от предишния си кучешки живот само те си знаят . Явно е имало и нещо лисиче , а и змийско в душиците им . Ама това не значи , че краят им ще бъде различен от моят .
             Край на едно самотно улично куче от крайния квартал .
             Пък може и да имам късмет и да ми мине като на куче .  
                                 

Хъм... добро е.

http://dialog.blog.bg/viewpost.php?id=247745
на подобна тема - вещи

много силно е!
и мъдро разсъждава това куче, определено!
поздрави и хубав уикенд!

направо ме разтърси. браво ! разказът ти е толкова искрен, толкова житейски и много... по кучешки чаровен.

хубава седмица:)

Благодаря ти. Истината за написването на това е, че ударих в едно натоварено движение около Семинарията едно куче. После ми беше чоглаво, че можеше да го избегна.
Дано му е минало като на куче.