Започваме със село Добромирка и поетът Пеньо Пенев.





     
    Къщата му е малък музей, отвън много добре, вътре още може да се желае.






    Неговите неща във витрината. Имал е преживе само една стихосбирка. но навеки народът ще го помни! 



                                       Снимка от войнишките му години.



 Написах в книгата неговото стихотворение, кратко е, но то го нарича от хората " Поетът с ватенката".

               После по много гадния и разбит път отидохме до село Младен, кръстено е на единият от тези двамата в центъра на селото.



     Убин на 24 години в землянката на Осениковата поляна, заедно с Митко палаузов.



             Центърът е много приветлив, къщите са нови, измазани, има хора, колкото да не си кажещ, че си на луната. В момента в селото живеят 87 човека... 


                     
                        Има и цветенца, че и поливани често, явно.



                                                     И естрада има! 


     
 Малко предмети на труда, от миналото или далечното време ...



            Ввече ще се спускаме към брега на язивира. 


         
              Прохлада идва, има и заведение, приятно и без чалга.



                 Кейче с лодки и скутери. Това момче е готов състезател!



                                     Поглед към язовирната стена.


           
                                              И към този бараж навътре.


 
           Да не мислитеу, че сме стояли гладни. пържен шаран, биричка, тоник, пърленка и салатка. Шестдесет пари, че и малко отгоре. Но нали не сме дошли да се цънцарим!



                  Много приятен ансамбъл. Имаше и рибари, дали само да снимат голямата риба, не попитах...



                   И тук прохладата е само под сенките.



    Имаше хора с доста прилично оборудване.


           
   И накрая Зологическият кът или градина, в Павликени. мецата не я видяхме, била командирована в Плевен, докато направят по-голяма къща за нея.


           Т
                Този петел тъкмо беше си свършилработата с тази кокошчица, ама нали не исках да съм като папараците...


                     
   Тази пък е само за предаването " Живот на кантар", поне дванадесет килца гони...


             
            Щраусите бяха дребнички, малка им е разкладката, явно.


                 
                 Това пък морско свинче ли, или нещо друго, стана любимката на жена ми, ама много свито и малко тъжничко гледаше, от жегата ще да е.

                      Сто и тридесет километрау, много приятна разходка стана! До скоро!

Книга! Пътеписи.
Интересно, красиво и вкусно:) описваш всяка ваша разходка!

Вчера описвах с повече думи! Но по средата трябваше да изляза и всичко се загуби. а за нова книга, три ми стигат! Имам от трите само една бройка от последната, пазя е за тази: " ...Взех хубави пари, бяхме във ваканция. Същият ден ме срещна Нелата от нашия клас. Тя беше голяма симпатяга, с най- късата пола от гимназията, и имаше защо. Така хубаво ми завидя, че ми се дощя да я черпя паста около кафе “Бразилия”, на Витошка. Там живееше тя, но не се престраших"

Ама.. не стига влак- а с градска Тойота: далечко, опасно...

С кола да е опасно, защо пък...

Много съм чела за Пеньо Пенев, ама много, но в Добромирка не съм ходила. Тежки отношения е имал с баща си, затова го е напуснал.
С. Младен също не го знам.
Благодаря за постингите.

Село Младен е трудно достъпен, лош път.