Миналата неделя три пъти прекосихме Балкана. От Габрово по околовръстния, през Столетов и до Шипка. После покрай Крън нагоре до Бузлуджа. И надолу до Енина. И накрая по Хаинбоаз до Велико Търново.


               
          Може да е малко "социалистическо, но пък си заслужава погледа отгоре на север и на юг.


                             
                                  Надморска височина някъде 1400 метра.


               
    " Чинията" все пак си е достойна в техническа и архитектурна страна, както и да я погледнеш.


                                   
                                            А погледът е отдолу нагоре.


                     
                          Това е горе до самия вход, който е заключен и с надпис " Забранено влизането". Една група нарушители как бяха горе, не зная...


                     
                                        Малко да се види кашкавал-туристът!



                    А това е паметникът на Хаджи Димитър, който е смъртно ранен някъде на това място. После го изтеглят чак до село Свежен в Средна гора, Там са костите му първоначално. Майка му ги премества в град Сливен, родното му място. Ходил съм и на другия му гроб, около селото Свежен. Слава на героя! 


                 
                Около района на " Чинията" има прекрасен хотел, казва се " Еделвайс".


               
        Двойна стая със закуска е деветдесет лева. Има прекрасна полянка отпред, да си играят децата.


       
       А това е хижата " Бузлуджа-стара". Прекрасно място, под върха и на голяяяяяма поляна!


         
            Скоро четох как стопаните на хижата са гостоприемни и с чудесна кухня! 


         
        И накрая в село Енина на обяд, след предварителна резервация по телефона. чудесно място!  


                     
                                  Часовникът е точен! На площада на селото!


                                     
                                                 Църквата " Свети Георги".


                                   
                               Поглед към кметството, което е в ремонт на фасадата. Тук си имат и кръгово движение, тези Енинци!


                         
     И накрая стадионът. Може би там тренира бъдещия Стоичков или Бербатов...
      Ами това е. С две думи изпратихме лятото! Да сме живи и здрави и отново да шарим насам-натам. Днес двеста и четиридесет километра, колко му е!


 
 П.П. Аз и Стела през март 1978-ма, година, вече сме женени и кумуваме в Пловдив...

Прекрасни места си обиколил. Бяхме преди доста години с родителите ми, когато чинията беше съвсем нова. Не беше хич лоша, да ти кажа.
Сега не знам как е.
Другите места също много ми харесаха, не съм ходила.
Да сте живи и здрави.

Вътре е разруха. Иначе конструкцията е бетон! На Енина бяхме за втори път. Първият път беше преди дванадесет години. Минахме Троян, Беклемето и решихме към Енина, на рибния ресторант. Общо 330 километра за една пъстърва на скара! Щури! Да си жива и здрава и ти! Искам да отидем на връх Исполин, ама Стела не ще, искала градища...не се ожених по интереси!!!

Роси, специално за теб една чернобяла снимка в края на постинга!