На път за София преди десет дни се отклоних от пътя и стигнах до Черепишкия манастир. Времето беше много тегаво, дъжд...



                          Обаче нали имаме чадъри... За втори път идваме на това свещенно място, преди единадесет години го бяхме посетили за пръв път.



                                    Това е старият храм-костница. Носят се легенди, че тук са събрани костите на някои Ботеви четници, загинали във Врачанския Балкан.



                                                 От горе снимах манастира.



                                  Църквата " Пресвета богородица" в двора на манастира.



               Дядо Иван Вазов е написал " Една българка" и " Дядо Йоцо гледа" точно тук. Аз пък седнах на миндерчето му и щракнах река Искър...



                   Комплекс " Оазис" в село Зверино, какво име, а!  Отдавна му се каня!



                                                                   Ролбата... 



                              Децата къде са, може би времето... или още учат...



                                                 Басейните са точно осем!



                                                 Има и хотелска част!



                                        Отсреща е Искърското дефиле.


                                    Много подредено село, с хубави нови къщи.



            След два часа спрях на самото шосе, за да снимам паметника на Дядо Йоцо...



                                                 ... а той гледа ли, гледа...



         Покрай Лакатник спрях, за да снимам този водопад и заведението до него.
    

Май и Алеко беше писал за този манастир. Поздрави от 37 градусово баварско!

Да се надяваме, че и при нас ще настъпи лятото. Защото след седем дни отивам на море в Царево...

голяма красота тоз " Оазис" в Зверино.
Не го знаех.
Но манастирът го знам много добре и съм ходила няколко пъти.
Седна ли на миндерчето до реката, дето е седял дядо Вазов?
Май не си, иначе щеше да ни предложиш и един разказ.
Шегувам се.
Прекрасен постинг.

Разбира се, Роси! И направих снимка, сега я качих. Река Искър си беше страховита!

Благодаря за хубавата разходка!
Отдавна не съм ходила по тези места...
Показа ми и съвсем нови.
За името на Зверино и аз от години се чудя:).
Сигурно има някакво обяснение.
Здраве и нови разходки на теб и Стела!

Старозагорските бани тази година не можаха да ме видят... Вали, вали, и пак вали! Но ще спре и тогава със Стела ще се развихрим! А разгледа ли за Шипково и за Троянския манасткир?

Разглеждам всичко, което публикуваш, Любо.
Не винаги мога да пиша, но чета и ви се радвам.
Разглеждам познати и не толкова места и се пренасям там...
Троянският манастир ми е от най-любимите.
Забравих в предишния коментар да ти пиша за Лакатнишкия водопад.
Там за мен беше едно незабравимо и любимо място. Особено през пролетта.
Хайде давай и Старозагорските бани. Искам да ги видя през твоите очи.
За мен имат и друго значение. Тъжничко.
Хубав ден и прегръдки за неуморните туристи:)!

Катя, засега Старозагорските бани остават за догодина. Но пък другата събота отиваме в Царево на море или на дъжд... какви сме глупендерчета, нали!
А за тъжничкото може да ми разкажеш на лични, ако искаш.
Ако не, хубав ден ти желая, гледай европейското по футбол, нали си по спорта!