Това село Черни Осъм е райско кътче. Ходил съм там с жена ми, с нея и сина ми и не на последно място с туристите от "Трапезица 1902" . След него започва стръмното изкачване към хижа Амбарица и Зелениковския манастир. От местността Смесите. Има и природонаучен музей с ревяща мецана вътре!


    
    За третия по големина манастир няма да Ви говоря, там пък съм бил поне две дузини пъти!



     На входа на манастира една каручка винаги привлича посетителите с цветовете си!



    Това е голямата кула и зад нея триетажните спални помещения, дали са килии, не вярвам...



                   А това е снимка откъм пътя са село Черни Осъм. Пристройките бяха на груб строеж в годините, които съм обикалял тук. Сега са завършени. Два километра и половина е нашият маршрут до селото. И обратно пак толкова.



                                  Ех, че добро посрещане ни прави този орел! 



                                     Тази реклама съм я снимал преди дванадесет години. Но в последните заведението не работеше. сега се запознах с новия собственик, започват идната седмица! Отлична новина!



                      Пътят е славен и равен! И слънце, ама след час ще запука здраво!



                                            Това е хотелче в началото на селото.



                                             И тротоари си имат хората!



                                                   И лаленца си имат! 



                                                 Къща с две звездички!


  
                                                        "  А някой кара колело..."



                                                        Ангелчета в шадравана!



                              Градинката в центъра на селото си е поддържана и чиста!



                                            Има си и слончик! За жираф не видях...



                                      Този параклис си е направо нов, но беше затворен.



                И след час излизаме по обратния път. Тези трите къщи са се строили като на парад! 
                Ами това беше, разходката си заслужаваше. Седнахме около 16 часа да обядваме, от персонала бяха много любезни. 
                 После се върнахме през Дебнево, до там пътят си беше хубав. Но после до Севлиево не беше такъв, а и ни запука дъждът, но не беше много силен...

                                До следващия път!

И аз харесвам тази посока! :)))
Никога не пропускам в с.Черни осъм Природонаучния музей.
Троянския манастир е само на 2 км от него.

Да, ние обаче си оставихме колата при една от залите на художествените занаяти, за да походим повече.

Ай ако не си, ще съжаляваш! Пак си бил на чудесно място, енергийно и древнобългарско!

от любимите дестинации. Поздрави от Дряновския манастир:)!

Не, купих си едно продълговата съдинче от мястото на предишния ми постинг. И мед от липа и две локумки.

На Дряновския ходих на 23-ти януари.

много ми хареса селото. Не го знаех.
Само нещо имам съмнения за годината - 1904.
Ама ти падаш малко извънземен, може през 1904 година вече да се бил запален турист, знае ли човек?!

Роси, аз забравих да сложа едни кавички на името на дружеството, че и годината сбърках. Търновските туристи членуват в дружество " Трапезица 1902".
Селото е много китно, там въздухът си е направо безценен! А механа " Колибито" отваря идната седмица, това лято ще отида да хапна в нея, живот и здраве да е!

Да се щурам като муха без глава ми е най-сладко!

Когато си ходил на Троянския манастир не зная дали си посещавал "скита", който се намира на срещуположния рид ? Ако не си ходил - при следващото посещение ти го препоръчвам. Дотам с кола не може да се отиде- само пеша по една "козя" пътека. Не съм ходил там от 15-тина години, но предполагам, че скромният етнографски музей там, създаден от един местен даскал ентусиаст все още съществува.
ПП. Скитът е бил през турското робство убежището на монасите от манастира при нашествията.

За съжеление съм вързан от жена ми на къса сиджимка... Колко я уговарям да отидем на Камъка над Горна Оряховица и на връх Исполин и все не мога...

Абе, в интерес на истината всички сме на твоя хал, но пак бива, че понякога отпускат мъничко сиджимката, та хукваме във всички посоки до изнемога. :))))))[/quote]