Преди седмица отидох до един не толкова популярен манастир край София. По пътя за Перник, после село Рударци. Пътят за село Кладница беше затворен, трябваше да се върна малко обратно по обходния път. Там преминах покрай затворения комплекс "Делта Хил", бая гъчканация ми се видя... Ами какво е казала лисицата, че гроздето е кисело... 



                                                     Времето беше чудесно!



               Западните склонове на Стара планина имат малко сняг по върховете.


       
         Това шосенце започва след последните къщици на Кладница, нагоре, нагоре! 



   Гората е много приятна, дърветата не са едно до друго, има и такива пейчици за почивка.



                               А малко нагоре има кът за отмора, почти стигнахме.



                                              Хората са се подготвили да ни е уютно!



                                            И водата ромолинка, ромолинка...



                                       Вече сме до този горун, бил на около 250 години, 20 метра израснал. Пролетта ще го разлисти, тогава го вижте какъв е красавец!



                                                          И сега се е разперил...



                  Да погледнем към Кладница, все пак вече сме на над 1140 метра надморска височина.



                             Шосето прави завой вдясно и ни посреща манастирът!



                                               Тишина, чист въздух и покой!



                                         Всичко е малко, стегнато и прибрано!



                                      Свещеник не видяхме, бяхме сами...

   

                    Палнахме по една свещ за здраве, поседяхме на новопостроеното заслонче отпред....



                                   ... и си казахме, на лято, живот и здраве, пак ще дойдем!

                                        А на около три километра нагоре по шосето е хижа Селимица. Към нея може направо през гората, някъде около мястото за почивка, което съм снимал на шестата снимка отгоре надолу.
                                        Е, на добър път, добри хора! 


                                     Ето какво видях в Уикипедията!
                                     Манастирът " Свети Николай" над село Кладница е възобновен е в 1841 година от дядо Спас от село Мърчаево и понастоящем е постоянно действащ.

                Манастирската обител представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради.

               Черквата е малка еднокорабна, едноапсидна сграда, с две конхи, без купол и е построена през 1841 г., а вътрешният ѝ притвор – през 1866 г. До западната фасада е долепен портик, изпълняващ ролята на открит притвор. Черквата е изографисана през 1883 г. от самоковеца Косто Антикаров

И по Рударци ходихме, и по Кладница, и в Марчаево, нямаше кой да ни упъти за такъв манастир.
Чуден постинг.

От Марчаево имало чудесна гледка към върховете на Витоша, но не съм ходил. На този манастир бях за трети път, през пролетта и лятото природата е приказна!

Отново прекрасна природа, близо до София; красиви снимки и хубаво описание.
До преди 20-ина години Кладнишкият манастир беше староверски. Действащ, мъжки манастир.
Това го знам със сигурност и давност 20 години:).
Благодаря за разходката!
Поздрави и много здраве на Стела и теб!

Катя, след няколко дни ще пусна за друг манастир, да видя дали си ходила там. И там си е красиво, особено напролет!