Преди три години, по това време, щях да ходя в Златоград и Широка лъка. Дори си бях запазил хотел в Керамоти, исках да видя Бяло море. Но колата ми се развали, и парите хвръкнаха.
                      Сега обаче беше време. Пътят до Златоград е добър, имаше движение, но нищо особено. Хаинбоаз, Стара Загора, и после на юг.



                                Спряхме в центъра на Димитровград за половин час.



       По централната алея видяхме таблата, които разказват за поета с ватенката.



                            Каква поезия, сега модата идва от тази сграда...



                              Вече сме в Родопите, малко преди Златоград.



                                                     Красота!



           След около пет часа пътуване, тази снимка е към центъра на града. От терасата на хотела, в който отседнахме за две нощувки.



                                 Паметникът на Делю войвода.



                                               Тук войводата е бил прострелян.



                                                         Стара къща, каква ли съдба я чака...



                 Тази къща е по централната улица. Наблизо има фурна за хляб, купих един, топъл, топъл, бял, с хрупкава коричка...



                                                        Останал е само зидът...



                                    Тук вечеряхме. Малко ни насметоха в началото, но после бяха любезни. На следващия ден в Кавала направихме разликата...



                                                        Голям просветител.



                                             Снимах я през прозореца, музеят беше затворен.


 
    

                Църквата беше също затворена, досами това училище-музей.



                                   Тази фасада ми се стори много красива!



                                                         И такива фасади има...



                                                                Яка работа!



                                     Автопортрет на един цървулко...



                                                          Цветен кълдъръм!



                                         Тази реклама за сладолед ми развали кадъра.



                                  Е, в седем вечерта ще е затворен, разбира се!



                                             Александровите къщи-хотел.



                 Камъни и минерали, виждали ли сте такава страст?!



                        Още една къща на стотина години. Необитаема.



                         Е, ако искате повече, трябва да отидете на място. Малко е далеч, но си заслужава.



                             На сутринта времето беше чудесно. Предстоеше един прекрасен ден, за който вече ви разказах в предишния постинг!
                               Хубаво е да се пътува!

" Излел е Делю хайдутин .....

... Гюлсюме, либе Гюлсюме,
не се е родил чилякън
дето ще Делю затрие!"

Искам - в Златоград !

Дай ми да се шматкам като муха без глава...

откриваме и себе си в посоките към миналото - с красотата и духа на Някога; тъгуваме с прашните зидове и спомените им... преоткриваме се. И на хубостите на днешното се радваме, пазим си ги, споделяме.
Поздравления за постинга, Lubara!
Ходила съм веднъж в Златоград, много ми хареса!

На мен ми харесва навсякъде. Е, има малко изключения- например Слънчев бряг и Златните пясъци, няма да припаря там! Има едно предаване-пътувай с БНТ2 , и в интернета са качени всички маршрути. Там научих за Провадия и Тутракан, не предполагах, че са толкова интересни места.

Здравей Любо. Обичам да чета твоите произведения. Понеже и аз си падам по екзотичните екскурзии, мога да оценя от моята гледна точка ценността на такива великолепни постинги. Ходил съм и в Златоград и в Кавала и имам подобни пътеписи като твоите. В интерес на истината намирам някои малки кусури при снимките. Не го приемам при сърце, ама време е да си купиш по-добър фотоапарат за да бъде всичко перфектно. Дето се вика перфекционист.
В приятелски поздрави
Иван Иванов

Приятелю Иване, апаратът е подарък от сина ми. Ти ако знаеш преди с какъв цифров снимах, този е направо цвете...
Златоград много ми хареса, но не мисля, че ще отида отново. Има достатъчно други места в България. Следващият път за Кавала и Ксанти ще отцепя направо през Маказа. Сега ще погледна твоите постинги.

Поздрави, ходила съм два пъти там, но все по работа и за бързор та не съм имала много време да го разгледам спокойно, освен старата част. Снимките са хубави.

Старата част е хубавото на града. И местоположението му, разбира се.

Ти яхваш колата и отиваш някъде.
Аз пък яхвам Google earth и също отивам да скитам някъде - де в БГ, де по света.
Наскоро най-неочаквано и за мен, попаднах в Златоград. Нали знаеш, има едни грижливи хора, дето са въвели много снимки и успях да го разгледам. Много хубав.
Е, друго си е да се потопиш в неговата си атмосфера ...
Надявам се и това да ми се случи.
Хубави пътища ти пожелавам.

Ето ти един линк, нали си приятелка!
https://picasaweb.google.com/104738882319340080173/0205052014?noredirect=1

Идвахяа от съседните на Хасково села да продават стоката си на пазара , с такива ( опинци) направени от необработена кожа.

Че и на село съм виждал такива цървуля...

Хубаво е да се пътува, мдааа... Хубаво е да се "пътува" и с теб:)

Наде, че колко му е, от северната до южната граница, ей къде е!

:))) Ааааа, николко не му е:))) Никога не съм била в Златоград и ми беше много интересно. А ти си такъв пътешественик... И така ме разсмя с това снимане през прозорците на затворения музей:))))))))))

Утре-Широка лъка и Асеновата крепост. А точно след месец ще съм на хижа Рай, връх Ботев и връх Купена! Ще видим кон боб яде ли?!

Все такива ни ги поднасяш!
Имам чувството, че гледаме с едни и същи очи и по един и същ начин обектите, които снимаме.
Питаш каква ще е съдбата на онази стара къща?
Ами ясно каква. Явно има много наследници и е НИЧИЯ. Ще я оставят съвсем да се разруши.
Златоград - златен град!
А и ти си такъв разказвач и показвач:), че на човек му е трудно да остане равнодушен!
Поздрави!

Златоград ми хареса такъв, какъвто е, спокоен и непретенциозен. Много ми е далеч, бих отишъл отново.
А старата къща, разбира се, че трудно ще избяга от съдбата си, която не е розова.
Хубавото лесно се показва, Катя! По-трудно е да не съдим безспорното грозно, особено когато имаме и ние заслуги за вида му. Но това е друга тема.