Прочетен: 18435 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2013 18:03
Всъщност, на този връх се каня да се кача от 67-ма година. Когато нямах шестнадесет години. Преди няколко дни моята туристическа група ме предаде и добре, че беше жена ми, за да ме спаси. С нея оттседнахме в Банско. Минахме през Голямо Белово и Юндола, пътят до Якоруда беше малко хахав! Но да не обръщаме внимание на подробностите.
Голямо Белово
Теснолинейката.
Родопите.
Вечерта направихме тактиката за утрешното изкачване, като изпихме три бирички.
Не е мръднала от ония години. Стартирах в 9.15 минути.
Дръпнах нагоре...
И се запознах с тези млади хора, то се оказа, че сме завършили един институт. Макар, че те са двадесет години след мен.
Снимка с усмивка.
Тези бяха дърти като мен, ама яко пердашеха!
Вече съм в подножието му.
Тук двама братя сърби ме щракнаха. Симпатяги.
Ето го сладурът Вихрен!
Това нас ни чака!
Почиваме често. Няма как.
Широк взор навсякъде!
Много млади хора, много!
И в 12.30 минути сме пред трибагреника!
И тук се разделихме. Те обратно, аз към Кончето.
Но трябва първо да се кача на Кутела, отсреща. Ама първо трябва да сляза долу, откъм северната страна на Вихрен.
Ето и цветенца.
Виждате ли пътеката, по която ще лазя нагоре. Наляво по билото е Кончето.
Слизането беше изкилиферческо! Вече съм на Премката.
Това е Кутела. Надясно ще се спусна, ама след като го кача, после наляво към Кончето, после подсичам обратно, после обядвам надве-натри, хич няма да съм гладен, после... ама какво се разбързах толкова!
Ето го Вихрен откъм северната му страна, отгоре се сурнах надолу, има-няма за един час. Виждате ли ледника, целогодишен е!
Пълзя нагоре. Пред мен има само млади хора. Всички ми се чудят на акъла, ама виждам уважение в очите им, май че.
Вече съм горе, на Кутела. Часът е около 14.45 минути. Гледката е зашеметяваща. Ако се обърна назад, към север, ще видя Рила, Банско и Разлог.
Вече ми вярвате, нали!
С тези млади красавци, и красавица, се разминах малко преди Кончето-вихрогончето. "Ама много сте добър", така ми казаха. И те са отлични!
Малко мъглица.
Ето го!
Ако се сурнем, връщане няма!
От тези двете двойки, едната девойка...ах, че беше се пищисала, ама я уважавам, затова няма да дам подробности. Все пак го премина!
Вече се държим за въжето.
В Русия съм, в Русия съм. Пардон, на Кончето съм!
Поглед на северозапад.
Тук се отклоних наляво и назад, по подсичащата. Нямах време да се катеря до заслона.
Кончето е красиво. Но при хубаво време е нищо особено. Държиш се за въжето и си свиркаш!
Малко е тегаво до Премката. Все камънак.
Отново Вихрен. Качих се откъм дясната му част, слязох откъм лявата.
В 16.15 часа съм на Премката. Тези хубавци нямат проблеми, имат си легло дори!
Пафнах една цигарка и тръгнах!
Входът на Казана. Мисля да не влизам! Все пак не мисля, че съм толкова грешен!
Казана.
Еделвайси.
Жълтото се казвало каменоломниче. Така ме светнаха едни млади хора. Всички са усмихнати, всички ми се радват. Защо ли така, направо се чудя, с какво пък ги разсмивам толкова! Ама те си знаят!
Ето тези сладури си харесах, след тях съм. Ама бързо ги изпреварих.
Цвете и охлювче.
С тези двамата младежи си казахме много хубави думи. Много им благодаря, много! Да са живи, здрави, да са все така сияйни. Където и да сте, не ще ви забравя. Разминахме се и си говорихме две минути, не повече!
Надолу, надолу, надолу! Вече започват да ме болят бедрата. Ама коляното си ми е супер, какво му стана, май се е излекувало само!
Вече съм се отклонил по пътеката за хижа Вихрен. Едни ведри млади хора ми дадоха кураж. А пък една госпожа, която се качваше нагоре, къде по това време, не разбрах, ми каза. " Недейте, недейте, толкова е опасно". Моите току-що познати се провикнаха от пътеката, по която вървяха за хижа Бъндерица. " Давай, давай, за някои е опасно, за мъжете не е страшно, бягай, бягай! " Казвам им и на тях, всичко хубаво ви желая!
Туй коренче го щракнах.
Вече виждам хижата. Там трябва да бъда, обещал съм на жена си около 18 часа. Вече закъснявам, ама тя е добричка, няма да ми се сърди. Сега някъде се разхожда в китния център на Банско. И си поглежда часовника, сигурен съм.
Синьо, всичко хубаво на този свят е синьо, сини са и твоите очи, си тананикаше една певица. Ама на жена ми наистина са сини!
Мащерка. Страхотно ухае, по-различна е от балканската, която бера. Но сега нямах време, а и вече сили да се навеждам. Ще дойда друг път, специално за мащерка. Ще си бера по полянките, ще си гледам небето, ще ми пее сърцето...Дано да стане така!
Накрая си починах няколко минути до това поточе. Налях вода, макар, че до хижата оставаше половин час, не повече. В 18.26 минути финиширах. Общо девет часа и десет минути.
После в хотела един душ, и към центъра. Походката ми е малко кекава. Обадих се на Наско и му казах. "Аз от Вихрен и Кончето слязох, пък сега от стъпалото на хотела до асфалта ми е по-трудно". По пътя поисках разрешение от тези жени, наборки навярно, да ги снимам. Казах им къде съм бил." Аааа, Кончето, те нашите мъже коги бяхме млади тамо ни водиха, да ни вземат страха". Да сме здрави, това си пожелахме.
Е, беше супер! Една мечта си я мечтах наяве! Благодаря на всички, които ме подкрепяха, благодаря на спомена, благодаря на жена ми.
Най-вече на нея!
Поздрави!
06.08.2013 08:20
Има план в събота да ходим на същото място...изтръпвам при мисълтта;/
Благодаря! Върнах се и аз назад във времето.
Останах без дъх само докато гледах снимките... миналата година по това време и аз бях на Вихрен, но не ми стигнаха силите за Кончето... имам повод да се върна пак... И за еделвайса ти завиждам, аз не го видях...
Усмивки и поздрав! :)
Постигнал си една мечта! Следвай другата!
Пожелавам ти още много такива прекрасни преживявания във високите планини на България!!!!
Правила съм преход от хижа Бъндерица до хижа Вихрен и до езерото Окото.
За Вихрен и Кончето нямам опит и ме беше страх.
Благодаря ти за фотопътеписа, страхотен е!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy