Започваме с Плаковския манастир -"Свети Илия". На около двадесет километра от Търново. Доста занемарен.







        После отиваме до водопада на река Веселина-Къпиновският водопад.







                                                   А ето и новият басейн.



        На двеста метра се намира Къпиновският манастир " Свети Никола".



                        Много е красив. И е подреден, последните две години е направо възобновен!
 




                             Дворът е китен и мирише на спокойствие!





         А това е параклисът към крилото за гости. Като хотел, с всички удобства!





              И накрая Присовския, на около четири километра от Търново. "Свети великомъченик Панталеймон". Малък, но посещаван, поради близостта с града.







     И ето една снимка отвън, към самото Присово. Красиви места, вчера прекарах пет-шест часа там.



          А в идващото горещо лято отново ще отида при Къпиновския водопад и манастира " Свети Никола". Живот и здраве да е!

не видях обаче ни богомолци ни монаси...но това за България си е нормално

Поздрави!

В Плаковския нямаше никой! Отвън няколко стари автомобила. Нуждае се от много работа, а кой ще я свърши, не знам.
В Присовския имаше две монахини и една послушница. Те жените малко от малко повече ред създават.
Най-голямата изненада беше в Къпиновския. Там от две години е дошла монахиня, която има светски вид, дори не беше с черните одежди и черната забрадка. Но пък е направила много за манастира, оправна жена. Затова кой ти гледа канона в облеклото, това и според мен е по-важното.

Много красива природа - зелена и спокойна - истинско духовно място

Както си е казано за последните времена- пастирите няма да се отличават от пасомите.Ужас!

Но ...това е положението

Това не е мой проблем. В същия манастир преди няколко години отиде един артист от Търновския театър-Г.С. Какво, като беше с расо, по-запуснат и разгулен живот този манастир надали помни. А какво да кажа за кръчмата в Гложенския манастир-там монасите си влизаха като на
дискотека. Не вярвам сега да е по-различно. Предпочитам тази монахиня, отколкото фарисеи с расо, от които лъха на нечистоплътност в пряк и преносен смисъл.

Сирма, това място е колкото духовно, толкова и светско. На мен ми хареса, че има положителни неща, които са направени, и в манастира, и навън.

защото там се подвизават от хилядолетия хора отрекли се от светското, от оскъдяването на душата, търсещи съвършенството и пребиваването в Бога!

Но у нас или тези места приличат на добре уредени музей, или на бардаци.

Някак си все го няма духа на православието. Хубаво е ,че поне ни ги показваш за да си спомняме какво сме имали....

Знаеш ли, мисля, че не може това, което е било преди двеста години, да е същото и сега. Преди година и половина случайно се срещнах в офиса на мой колега с един монах. За няколко минути. Много ме впечатли обръщението към мен, завършваше винаги на "братко". Видът му съвсем не беше монашески, освен, че беше облечен в черно. И същия ден написах това: http://lubara.blog.bg/izkustvo/2012/01/09/monah-selestiian-razkaz.879766 и http://lubara.blog.bg/izkustvo/2012/01/10/monah-selestiian-prodyljenie-na-razkaza.880360

Ние обаче не сме протестанти, че да си променяме всяка седмица.

Бог е абсолют, а не някаква променлива, и ние се нагаждаме според Него и неговите установления, а не Той според нас. Така е и с Църквата .

Този монах-наркоман с дънките може би е бил наистина симпатичен, и дори автентичен, но то не значи че е образец. Всеки християнин се обръща с "братко" към ближния, това защо очудва ?

А "модерни" хватки в духовната област просто няма.

Разбира се при прекъсване на традицията от близо 100г.се появяват "духовници" -самоделки които "сами" търсят пътя към Бога. Не е лесно и не ги обвинявам защото почти всички ориентири са изтрити, а духовните ни центрове са безвидни и пусти , като при Сътворението на света... но все пак Православието има 2000г. история и има откъде да се черпи информация.

Иначе разказът е чуден и за такива хора си струва да се пише...те поне търсят Пътя , не са туристи

Не знам, мен църквата като институция и самите храмове винаги малко са ме подтискали. Докато манастирите, това е друго нещо. Някакво спокойствие, а при Рилския манастир величие. Много ми харесват Соколския и Батошевския, а от тези в нащия район-Петропавловския. Всъщност никой в моето семейство не беше вярващ... Но ако трябва да съм честен, мисля, че и прекаленият светец не е Богу драг. Моята тъща, на деветдесет години, ръководи църковния хор в кварталната църква. Дъъъълги години. Това за мен е вярващ човек. А познавам такива, чиито дела нямат нищо общо с основните ценности, които християнството проповядва. Но са с църквата напред... И мисля, че може да си далеч от нея, но пак да носиш в себе си добротата и обичта, и човешките добродетели. Хайде, че много се отплеснах!

Що ги кри до сега тези манастири, на една ръка разстояние са ти и чак сега ни ги показваш:))) Добре че си направил хубави снимки, та ще ти простим прегрешението.

В два от тях не бях ходил, няма и да отида повече. А в Къпиновския не бях стъпвал доста години. Това за търновци си е място с традиции, много посещавано преди години. Сега върви в правилна посока, според мен.

Нека можем повече, Сирма!

Да вземеш една въдица и да си пробваш късмета - наслука!
така с един куршум - два заека. Поздрав Любо!

Божо, ама трябва да си купувам рибарски билет. Хубав ден!

Всички тези манастири са прекрасни, всеки по своему и обичам да ходя от време на време, когато мога. Искрената молитва за здраве в "Св. Пантелеймон" наистина помага, има много документирани случаи в книгата на монахините, а и на мен се е случвало, много харесвам това малко, кокетно манастирче. А Плаковският манастир все не може да си намери добри стопани, явно затова е все така запуснат, иначе е много интересно историческо място, има магична атмосфера. Благодаря за виртуалната разходка :).

Поздрави и от мен, Милена! Съгласен съм с казаното от теб!

http://boliarkabg.blog.bg/drugi/2010/10/19/tainstvenniiat-manastir.622198

ето линк към мой разказ за Плаковският манастир. Обожавам го! Историята му е повече от тайнствена и бих казала дори съдбовна. Самото място какво е: уж е на самия път, а не знаеш,че е там, излизаш от голямата му порта в двора, но тази под постройките и вече си вдън Балкана. Имах малка възможност едно лято да участвам в подготовката на празника му...направо скачаш с двата крака в историята. За Капиновският манастир пак същото лято без да искам отново бях в средата на събитията. Тогава един пловдичанин със сина си ремонтираше за своя сметка крилото над главната порта, тогава почина и мъжът,който управляваше манастира. Тогава се наложи да потърсят човек и вероятно тази жена,за която говориш е поела. Капиновският манастир има толкова богата история, голямо взаимодействие е имало между игумените на Капиновския и Плаковския манастир по време на Възраждането.
За Присовския манастир "Св. Пантелеймон"- и там без да искам влизах и излизах през годините в живота му. Имаше време когато манастирчето остана без монахини. Тогава пристигна сегашната игуменка, младо, току-що замонашено момиченце. Тя, послушниците с нея ,нейните родители възкресиха започналото да загива малко манастирче. Много,много мога да пиша още за тези манастири и за Присовския манастир "Архангел Михаил" , но не му е тук мястото. Благодаря ти за чудесните снимки.

прочетох коментарите и си мисля: ех, българино, дай ти да коментираш и критикуваш. Ти, българино, какво направи и какво можеш да направиш освен да критикуваш и да искаш всичко да е според твоите изисквания и моментът на разходката ти, и почивката ти. Знаеш ли, какво е да си монах? Винаги е било тежко, особено пък днес. Защо ти,българино, като много искаш и знаеш не се замонашиш и не поддържаш църквата,манастирите,реда в тях, облеклото и всичко останало? Вместо да подкрепим поне с думи, ако не с дела това,което народът и църквата ни е създал през вековете, не само създал,но и по някакъв начин опазил ,то ние с всичка сила критикуваме дори хубавото,което си ни показал ти, Любо. Не бива! Докоснах се в мъките /само се докоснах/ през последните години на хората в тези три манастира да ги опазят. Не говоря за поддръжката. Говоря за опазването, за съхраняването. Опазване от посетители, от крадци, дори от "хрисими" църковни деятели. Например в Плаковският манастир имаше семейство-свещеник и съпругата му, от поповския край. Те бяха тези,които разчистиха що-годе двора и помещенията,поддържаха църквата, посрещаха богомолци и туристи. Никак не е лесно да замръкнеш там, камо ли да живееш. Трудно е дори да поддържаш двора окосен през лятото. Да,да, така е. Случи им се обаче някаква семейна трагедия и се наложи да се завърнат в родния си край. После имаше друг монах, който живееше сам, който имаше толкова средства,че се налагаше да ходи пеш до с. Влечево за да си купи хляб. И т.н. и т.н. Всичко това накукушиненият турист , всичко знаещ и разбиращ дори не предполага. Вместо да помогне с нещо, да дари нещо, да остави нещо,да каже добра дума и да си тръгне смирено, то този турист критикува без да има "хабер" както се казва за нещата.

Милка, много ти благодаря за написаното. Аз малко знам за историята на тези манастири, а и за всички други не мога кой знае колко да кажа. Но Плаковския наистина остави в мен едно тъжно чувство. Личи си, че това е място със славно и далечно минало, а какво е сега състоянието му, да ти се доплаче. Колкото за монахинята в Къпиновския, и аз разбрах, че е дошла там след смъртта на този човек. Колкото до Присовския, знам, че са имали много богата библиотека, продавали са църковна литература. Сега обаче това е минало.
Впрочем, Капиновски или Къпиновски, ти си литературовед, кажи кое е правилното. На портата обаче пише: Капиновски.

случи се така,че бях присовска снаха. В семейството имаше книга за селата и манастирите наоколо. Книгата е писана от историка Никола Станев, родом от с. Велчево. Тази книга ми е настолна и днес. Не зная защо останах влюбена в този край. Още една случайност-работих няколко години в кметството на с. Велчево. Плаковският и Капиновския манастир са под тяхна "юристдикция" :) така да се каже. Тогава се случиха някои събития в двата манастира и затова бях "вътре" в нещата. В Присовския манастир пък имах леля монахиня. Разбира се без да предполагам, че само месец след моето омъжване в селото, тя ще почине. Получи се,че една жена от нашия род си отиде от Присово, а друга пристигна. Това манастирче обожавам. Запомних годините когато там живееха 18 монахини. Тогава имаха трактор, стопанство, рисуваха погребални савани и ги продаваха, тъчаха черги и бродираха за хората срещу заплащане. Най-интересното за това манастирче е,че е създадено от семество-свещеник и съпругата му,както и четирите им деца. Върху свой имот от 4 декара построяват манастира и църквата, те са и първите монаси. Името е на св. Пантелеймон, защото основателят се раболял тежко. Дал обет пред бога, че ако оздравее ще основе манастир и ще замонаши цялата си фамилия. Сторило се чудото и той изпълнил обещанието си. Затова манастира е на св. Пантелеймон, светецът на здравето. Няма известни личности гостували, черкували се в този манастир, но има чудеса извършени за здравето на хората. Това е. За Капиновския манастир няма да говоря-той е моето свещенно място. Жалко,че скоро не съм била там. Дали е КАпиновски или КЪпиновски не зная. Смътно си спомням някакви спорове около това, чета в нета, пишат село КЪпиново, а манастира го пишат КАпиновски?!

Разбираем е този твой интерес към моя постинг. Нещо повече, ти направо го изпълни със съдържание! Здрава бъди!

Много хубави снимки си направил, Lubara! Може някой ден да се разходим до там. Много ми харесаха местата. Дори и първият манастир е страхотен. Или си голям фотограф и си хванал най-хубавото:)
Поздрави!

Присовският е най-незебележим. Плаковският пък има най-много нужда от силна ръка. И от пари! Къпиновският е в подем! Като отидеш, после ще разказваш и ти.

О, аз не пропускам да разкажа къде сме направили разходката си, Lubara:)
Сега имаме нещо друго и много хубаво, планирано за лятото, /дано не ни мине котка път/, но ако остане време ще отидем и до тези хубави български храмове.
Поздрави за новите идеи, които ни даваш!