На Велика събота отскочих до Ниш. Сръбските пътища са като нашите, на места и по-зле. Пирот е първата спирка.





                  Обмених тридесет евро, купих петнадесет кутии сръбски цигари по 1.70 лева и така пътят ми се оказа без пари. Пирот е малък, леко мръсен и пълен с велосипедисти.



             После се минава през много красиво дефиле, с десетина малки тунела.



                В началото на града, вляво от главния булевард се намира "Челе кула". Построена от турците, в която са взидани черепите на въстаниците, загинали край Чегър през 1809 г. От 952 черепа днес са останали 58 включително и черепа на войводата Стефан Зинделич.





                    После паркирах колата в центъра. В почивните дни е безплатно.



                               Паметникът на загиналите за свободата на Сърбия.



                                  Сградата на народния театър не е голяма.  

                                              Красивата фасада на пощата.



                                                Едно главно кръстовище.



                                               Кафе на открито.



                                                 

                                                  Търговският център Калча.



                                                   Кой от кого е взаимствал?



                                 Вдясно е ресторантът Стара Сърбия, където обядвахме. Цените са съвсем прилични. Но имат малко ресторанти, повече кафенета.



                                  Река Нишава, снимана от мостта за крепостта.



                                        Нишката твърджава има древна история.


                    
                         Влязох в едно магазинче за картини и сувенири.



                         Вече съм в разкошния парк след крепостта, издигнат нависоко, откъдето се разкрива гледка на юг към центъра на града.



                        Древна църква, за съжаление беше затворена.



              Каменни постаменти от римско време навярно, с издълбани надписи на тях. Който разбира от сръбски език ще каже повече.



            Красивата сграда на Университета, отвън на запад от входа на крепостта.



                                       Река Нишава, снимана откъм Университета.



      Разкошната сграда на градоначалника, едни момчета ни казаха това. Но като не говорим английски така и не разбрахме повече. Намира се от другата страна на реката, малко под паметника на освободителите.



                Тези млади хора танцуваха някакви си техни стъпки в сянката на крайбрежните дървета.



                И така след пет часа в Ниш обратно по пътя. Преминахме отново покрай красивите, обрасли със зеленина скалисти хълмове. Иначе останалият ландшафт е по-сив и постен спрямо нашия.



             Малко преди тунелите досами над пътя снимах манастирчето " Свети Петка". Красиво място.



     А снимката на тези сиво-зелени скали избрах за край на нашата разходка. Така де, улица "Нишава" ми е на пет крачки от вкъщи, то беше срамота да не съм ходил до Ниш. Но да ви кажа под секрет, нашето си е по-хубаво, да ме прощават комшиите.

....много ми харесаха снимките! Хубава разходка сте си направили!
Реката е живописна...
Чао, чао!:)))

Чао, monna! Хубаво е да се пътува. Казват, че на чужди разноски било най-добре, не знам, сигурно е така.

това е приятно изкарване, сред хубави пеизажи, приятни хора, някак си ти е леко на душата. Не знам защо много ми заприлича на Видин, каменната порта, част от сградите имат същата архитектура, дори и паметникът в центъра е подобен. Те са толкова близо и толкова далече от нас! Хубав уикенд!

Мая, във Видин не съм ходил. Не мога да правя сравнение. Ниш е красив град, но все пак си е малко по-различен от ...например Стара Загора. Но реката придава друга красота, така е.

Пак си ни представил голяма красота, Lubara!
Поздрави!

Не е по-различно от нашето. Сърбите са били винаги със самочувствие, нали по онова време бяха по-близо до Запада. Сега сме ги изпреварили. И по цени също, за съжаление.

Поздрави и от мен!
Б.

Хубава разходка, благодаря че сподели с нас ... и си прав, че нашето си е по хубаво.

Благодаря ти за разходката, Любо!:)

От Витоша по-високо нема!

Калине, и аз те поздравявам!

Удоволствието беше мое, erato7! Поздрави!

Благодаря ти, че ме отведе до мястото, което може би нямаше да докоснат очите ми!
Поздрави!

Злати, само на теб ще кажа, че планувах по Гергьовден до Златоград. Ама нещо...няма нищо, друг път.
Та и ти, защо пък не някой ден!

Май Константин Велики е родом от Ниш. )))

Така е, видях в нета.
Не разполагахме с повече време, за да пообиколим. И на това съм доволен.

Носталгирах се от прекрасните снимки и в знак на благодарност, подарявам провокирани преди доста време от същия образ думи:

На "другата" река

Няма да ти хвърля жертвена монета – нито динар, нито левче.
Ще ти хвърля поглед – през рамо и срещу течението.
Не ми се вярва да се върна, но ми се иска...

Поздрави!

Красиви думи за красивите мигове, навярно.
Да ти се оплача, че май ще се размина по Гергьовден с Лъки, Широка лъка, Момчиловци и Манастир. Остава за друг път.

Беше ми интересно. Много се озадачих от взиданите черепи, това вече е върха на идиотщината от страна на турците по това време, не съм чувала за друга такава сграда. Поздрави!!!

Явно тази стена е била издигната за назидание. И въпреки това сърболята не са се дали.

Много любезно, благодаря :)
А иначе, установила съм, че когато нещата замятат намерение към "друг път", застигат ги други пътища. Не, че те не си струват крачките. Понякога е тъкмо обратното... на попътната прогностика и еlристика :)
Благопожелания!

Това, което казваш ми напомни нещо друго, че временното си има постоянен характер.
А причините за "друг път" са направо прозаични, че чак почти ...е щях да се изсиля, като река трагични.
И къде е първият ти постинг, да попитам модераторите.

Ще го разархивирам специално
вместо реверанс :)
Попътни помахвания!

E, много мило. Макар, че е далеч от познанията ми, текстът впечатлява. За което писах.

от доста време е затворена. Гарантирам го за периода 2009- до днес. Иначе не трябваше да говориш на английски - караш на български и всички те разбират :-)))

Обратното, на английски ми говореха момчетата. А аз на български.

Правят се, че не разбират езика ни. Всеки път, като ходя там, се разочаровам все повече и повече.

Малко страдат от излишно самочувствие, мисля аз. Онова време на привилигерованите от соцблока отдавна отмина.

Гостоприемни са повече от нас, поне по мое мнение. Малко се преструват на непоръбени :), техен си присъщ маниер, аз го намирам симпатичен. Обаче преди интервю по местната телевизия, като поставих въпроса защо няма преводач, прошушнаха "Че кой в Ниш не разбира български?" ;)
Поздрав и от мен на компанията тук! Жестикулацията още няма нужда от превод.

Малко са ми впечатленията. Преди три години на границата край Петрич македонците ни държаха един час, хич не си даваха зор. До Стумица имаше доста новопостроени къщи.
Тук не видях такова нещо. Малко резервирани ми се видяха сърбите, но не нелюбезни.
Ако работиш в някоя местна кабеларка, съм готов да отдам сили за повишаване на рейтинга й.

Оценявам самоотвержената оферта, засмя ме. Ще черпя по повода един медиен каламбур с нишки бюрек, ама ще е на самодейни начала!

Само че твоите постове нещо изчезват скоротечно, дали с твоя намеса, навярно.
Ако прочетеш една скорошна смешка, " Шантав първоаприлски дневник", ще разбереш, че не случайно се натискам тук-там. Все пак да цитирам героя от разказа си: "Трябва да се развиваме в кариерата, нали. "

Постите минаха, пък постовете се топят, някаква накуцваща диалектика надушвам аз. От там се сетих, че което не става с кръгли маси, жасминови революции и други заходи а ла Махатма Ганди, ставало с натиск... пролетарска класика, няма как да се спори. Това с кариерното развитие, без друго навява асоциативни повеи към усилен миньорски труд :)
Усмихнат следобед, отивам да листна календара на 1 априлий по покана на приятел.

Не, за истинската кариера съм писал другаде. Ама да не те натоварвам следобяд, че ще кажеш, този си няма читатели и ме е хванал в крачка!

Много отдавна не съм бил в този град и си спомних моите разходки в него.
Поздрави и честит празник!:)

Поздрави на Пловдив!

нашето е по-хубаво, но ми беше интересно да надзърна и в комшиите :).
Поздрави Любо!

Все пак комшиите трябва да се уважават, нали!