Прочетен: 23627 Коментари: 37 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2009 14:11
В събота в десет часа със Симчо вече сме на водохващането на Видима. Оставяме колата на паркинга, където има стълпотворение от желаещи да се пробват в туристическото поприще, раниците на гърба и по стръмната и камениста пътека през гората излизаме на 1500 м.н.в. На хижа Плевен. Това ни коства един час, доста пот и леко треперене в крайниците. Затова почиваме, обядваме, Симчо пие бира ( аз не, как се сдържах?) и точно след три часа започваме същинското изкачване, през дългата и стръмна зимна писта, през гората и камънаците, после през откритото и вече високо, голо, стръмно, омайващо красиво, почти величествено и завладяващо високопланинско плато. Виждаме кулите на Ботев, сякаш са пред нас, ама я да тръгне човек да ги стигне, чак тогава ще му стане ясно за какво става въпрос.
Хижа Плевен вече е доста в ниското, но ни чака още доста пуфтене, слънцето е безмилостно, жегата почти като по-долу, но поне има ветрец, раниците пълни със бира, краставици, домати и други месни произведения, тоест тежки.
Но духът е висок!
Ей го Ботев, там горе, на един хвърляй от нас !
Вече сме на заслона Ботев, където след три часа и половина, в осемнадесет часа свършиха нашите мъки. За да започне купона, нашата група от Раковски, София и Търново беше единадесет човека. Бирите не ни стигнаха, добре, че хижарите бяха осигурили. Около полунощ, след музика и танци на народите, след сближаване с другата група, медецински студентчета и студентки, положихме морни тела като сардели един до друг. Все пак не бяхме навън, където си беше тъмно и страшно!
На другата сутрин в осем тръгнахме през мъглата, силния вятър и студа нагоре, бая е стръмно, след час бяхме на Ботев. Направихме по десетина снимки, разцелувахме се и се разделихме, ние със Симчо обратно, останалите девет към хижа Рай и Калофер.
Надолу още час и времето се изясни, настанаха чудесна видимост и големи красоти.
И ето отново се белееят покривите на къщичките около хижа Плевен. Там слизаме този път за три часа от заслона Ботев, ядем студен таратор, Симчо този път не пие бира, аз също . Хапваме остатъците от салама и краставиците, пуша цигара, нещо след снощния купон тя не ми спори. После след час и половина дремане на припек, се суркаме през гората, и в шестнадесет часа яхаме колата.
Краката са ми се разкиликерчили след тези шест часа ходене. Предния ден бяха четири часа и половина.
Е, в осемнадесет часа съм под душа, жена ми не ми се кара много, че не съм използвал лосиона против комари и други твари, вечерям, пак не пия бира и около десет вечерта се отнасям.
Следващият път ще отида за три дни. Два дни, малко е.
Ама кой ти ги дава, тези красоти ги няма никъде другаде ! Освен там горе, по чукарите !
27.07.2009 13:16
:)))
Другата събота къде ще ни заведеш?:)))
Ще пада плуване, тия спасители ако са много серт, ще бягам към Камен бряг!
А спасителите и да са серт ти ще ги омаеш с някоя приказка за планините и с ...някоя бира.:)))
А аз си мечтая за Созопол или Поморие!
Но кога ли/и дали?/ ще стане това лято , не знам?
Прегърни морето от мен!К.
27.07.2009 22:22
Браво! И благодаря!!!
от лотосът Павлина
Чай от мащерка, на търновски терен, като дойдеш на гости!
Няма да ги черпя с бира, но ако много ме ядосат, ще им " разкажа " играта!
:)
Мерси за разходката виртуална:)
Жалко, че хич не ставам за туризъм. Ще ми трябва поне двойно повече време от нормалното за един преход...
Тази лъвска глава е една скала, на която се бяха покатерили хора. И то на мойта възраст, и една жена. Слагам допълнителна снимка, заради теб.
Благодаря за допълнителната снимка! Изгледът е много красив!
:-)
Сигурно искаше да се качи още веднъж... Беше много трогателно.
Така, че ти изобщо не си изключение, нищо трудно няма. Но трябва нагласа.
А викаш хубави снимки. Какви снимки, идвай следващия път с нас да си отземеш на красоти!
09.08.2009 23:57
Поздравявам те, такъв преход се помни !
10.08.2009 13:59
Тръгнахме една компания от Рибарица . Имахме резервации навсякъде по хижите предварително, за да няма изненади- все пак бяхме група макар и малка. Имахме конкретен „план” за изпълнение и не правихме импровизации. Храна си носехме , но малко- ядки, някоя и друга вафла, пастет, рибна консерва, хляб. Навсякъде имаше храна - е , не като в ресторант , но не ни оставиха гладни.Чаят навсякъде е безплатен. Това, което ме учуди е, че навсякъде имаше баня с топла вода. Къпането всеки ден в планината ми се струваше направо лукс.Ето го и марштутът:
1- Рибарица –х. Бенковски(+придвижване от родните места до Рибарица)
2- х. Бенковски покрай Старопланинското конче през вр. Вежен до х. Ехо;
3- х.Ехо през.х.Козя стена, през прохода Беклемето до х.Дерменка;
4- х.Дерменка, през Добрила, вр. Амбарица до х.Левски;
5- х.Левски – х.Рай- най-къс преход като за почивка по средата на летуването;
6- х.Рай-през вр.Ботев до х. Тъжа;
7- х. Тъжа през х.Мазалат и х.Партизанска песен до местността Узана над Габрово;
Мога да кажа , че беше едно много добре организирано екскурзионно летуване. Добре ,че в компанията имаме добри организатори, за да разчитам на тях. Аз не съм човек , който би тръгнал сам из планината. Затова този начин на групово летуване ми хареса. Правим го вече няколко години подред на различни места.
Ако нещо друго те интересува, питай!
Сериозен преход. Например последният ден. Или от Ехо до Дерменка.
На Бенковски не съм бил. За мен проблемът е, че седмица трудно ще се съберем тези, с които излизам. И винаги, когато се върна, си казвам: Поне три дни трябва да си горе, за да се слееш с планината!
28.02.2010 04:39
03.03.2010 02:27
03.03.2010 02:35
03.03.2010 02:40
25.08.2010 17:16
28.10.2010 20:13
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy