Днес следобяд ми писна да седя в офиса като Гюро Михайлов.
Затова отидох на малка репетиция преди връх Ботев-за гъби. Гората около Момин сбор е малко келява, но на десет километра от Търново.









  Все пак набрах малко манатарки и гълъбки, да не съм капо.







           След два часа много се изкушавах да не тресна една бира в това капанче, но устоях.



    Довечера ще бия бира със задушени манатарки.
  Надявам се утре сутринта часовникът да звънне, ако ме разбирате.
   А бе на Ботев е съвсем друго ! Ама като няма, и ракът е риба!

:))))и аз се надявам да "треснеш" на живо бирата

Ние, болярите, пием само " Болярка". Отивам да си купя, манатарките са задушени, стартирам в 18 часа.

Добре, че си ти, че иначе освен гората при Семинарията - друга не помирисвам. Мързел, мързеел! А клошарите от махалата ходят да берат гъби и диви ягоди горе до ТВ кулата, ама кой да ти се катери до там ;-((

Около тая кула винаги е имало емоция! Като войник в спортната рота това беше изходния пункт за "плодовите" кросове. Чак до Симеоново, що градини с ягоди сме опоскали, тогава хората там си ходеха само събота и неделя.

Трескай биричка, Любе, юлски горещници са!

" Болярката" си е на ниво!

в Търново веднага ставате боляри! Какво й е на Арианата? И се чудя каква ли е бирата в Станимака - малага, може би? ;-)))

Е, стига де! Аз имам двадесет и седем годишен стаж в този град- какъв съм според теб! Софиянски болярин, не са много като мен!

Ей, tili, защо намесваш Станимака, ние тука пием всичко - бира, узо, малага. Трябва да поддържаме традициите на града.

Туй малага не е ли испанско, и какво ще рече?

Асеновградска малага
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Асеновградската малага (или станимашка малага) е червено вино, което било с много добри вкусови качества, произвеждано от грозде от сорта Мавруд. За това вино са създадени песни и се разказвали приказки. Тези, които помнят старата малага разказват, че била по-плътна и по-черна и от най-гъстото маврудово вино, ухаела на презряващо грозде и имала сладко-тръпчив вкус. Смята се, че създателят на асеновградската малага е гъркът Аристидис Чорбаджака.

Аристид Георгиев Чорбаджаков - Чорбаджака е роден на 27 януари 1886 г. и е известен като един от най-добрите майстори-винари на своето време. След колективизацията, през 1957 г. той е поканен на работа като помощник-специалист винар във "Винпром" - Асеновград, където дотогава се правят неуспешни опити да бъде произведена малага. Чорбаджака приема с единственото условие никой да не му се меси от началото на кампанията по гроздобера, до получаването на крайния продукт. За съжаление, два месеца преди началото на гроздобера той се разболява тежко и почива на 27 юни 1958 г. след неуспешна операция, като не успява да предаде знанията си (впоследствие е обвиняван, че умишлено ги е криел). Въпреки всичко на базата на разговорите с него е създадена технологична карта на "Станимашката малага" и виното започва да се произвежда, макар че запознатите твърдят, че твърде малко се доближава до оригинала. Голямо количество от произведената малага е изнесена в тогавашната Федерална република Германия, където живеещият в Щутгарт българин-търговец на вино Михаил Ангелов се заема с дистрибутирането ѝ на европейските пазари. Поради проблеми с международното законодателство и запазената от Испания търговска марка „Малага”, името на етикетите на българското вино се променя на "Klostergefluster" - "Манастирско шушукане".

Що се отнася до старата "Станимашка малага" и твърденията за укриването на тайната на производството ѝ, то Чорбаджака твърди, че няма никакви тайни и нищо не крие:

„ Имах 120 дка собствени маврудови лозя долу в равнината на тлъсти места. Купувах и на корен около 200 дка такива лозя, които избирах по „Богородица (28 август стар стил) Платя ли капаро за лозето, не давах на собственика да влезе вътре. Понякога изпращах моите ратаи да колтучат (обрязване коричката на лозовата пръчка, за да се пресече притокът на вода от почвата от почвата към гроздето при дъждовна есен). Но това рядко ставаше, защото купувах силни лозя, които връзваха добра захар.
Ще вържат, ама от всяка захар и през всяка година малага не става. Трябваше ми грозде със захарност над 28°. И гледаш, всичко върви добре и чакаш висока захар, но ливнат дъждове баш пред гроздобера, изпуснал съм времето за колтучене, гроздето се отвърне и захарността му спаднала. Това се случваше понякога. ...
Виж, когато есента беше суха, успявах. Почвах гроздобер по Димитровден (8 ноември ст. ст.). Хората вече пият ново вино, а бай ти Аристид тръгва да прибира гроздето. По Димитровден понякога и сняг прехвръква, но той не плаши нито мавруда нито мен. ...
... Сега ме поканиха на работа във Винпром, за да правя малага. Но не мога да направя истинска малага и ме упрекват, че не искам да изкажа мурафета си и ще отнеса тайната в гроба. А защо не мога да направя малага, която и мен да радва с качеството си?
Причината е в гроздето. Лозарите в кооперативите при резитбата на лозята оставят много плодни пъпки. Много грозде – малко захар. Освен това започват гроздобера още в началото на септември. Не стига работната ръка и бързат с прибирането. Зряло-недозряло, берат. От такова грозде малага не става.
Питаш ме за моята технология. Ще ти я кажа. Преди края на ферментацията източвах виното от линовете. Това е майсторлък, който никакви уреди не могат точно да заместят. Трябва да го чувстваш с душата си. Отделях част от виното и го изпарявах. Получавах мъст, гъста като петмез. Изстудена, сгъстената мъст връщах във виното. Тихата остатъчна ферментация спираше, виното се сгъстяваше. Добиваше се сладкият вкус и онзи аромат, който не може да се опише. Нямам никакви тайни..
(Разказано на Иван Дионисиев през 1950 г., със съкращения). “
—Иван Дионисиев, Истории с дъх на старо вино, София, 1999, стр. 16 - 17

Ами да!!!! Аз с тази бира, сорт грозде, започвам да чета!

кой е Гюро Михайлов. Тя също върви с манатарки.

Поздрави и от мен, eien ! Има рима и е вярно!

като в приказката "Хензел и Гретел"..., за гъбки..в гората...:) /Е, като изключим биричката...;)/
Ммммм..., как ми ухае на манатарки.... :)) Мммммноого обичам...:)))
Поздравчета!:)))

Ася, малко закъснях с два-три дни, но пак бива.
Те гъбите са на по-далечни и високи места, това беше като разходка в парка.
Ботев, Ботев си е друго, хайде , набираме желаещи!

се отправям към морето...:) Така че, ще ти изпратя вятърно-морски усмивки..., там, горе, на Балкана, на Ботев!:))

А после да се сменим, аз на море, а ти на Балкана!
Или не искаш толкова на високото!

за това сливане с природата...

Може и по-често да бъде, нещо сме се умързявили!

ходиш по разни интересни места и една билка не си снимал, о..., направо съм ти сърдита, помисли си добре с какво ще ме умилостивиш.То че си гъбар отдавна го знаем, но човек трябва и да се развива и да разширява дейностите. Сещаш ли се за какво ти говоря?

Не само се сещам, ами търпя критика. Викам си аз, ще вземе някоя мома да изкочи от гората, ще си разнообразя живота, някоя авантюра ще подхвана. Пък то, две наборки ме пресрещнаха в началото и това е.
Ама в къщи има същия десен, нещо друго очаквах, ама нейсе!

Ей, голям карък си, да попаднеш на наборки. Аз пък като ходя в гората срещам кози, овци, крави и по някой вмирисан техен придружител, който подскача покрай тях и им говори разни неприлични неща, защото горките животни все не искат да вървят там, където той ги направлява с една дебела сопа. Няколко кучета обикновенно му помагат и гледам да стоя далеч от такава веселба.

Ти ме разсмя! Ами така е, то нашия поетичен език не е за всеки. Или обратното, с поезия стока не се гледа. Въпреки, че съм чувал, някои фермери пускали класическа музика на кравите, увеличавал се млеконадоят!