Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2008 22:17 - Задушени гълъбки в масло - разказ
Автор: lubara Категория: Туризъм   
Прочетен: 1736 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 24.11.2015 19:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

        Разбира се , започваме от нужните продукти . Гълъбки , колкото повече , толкова повече . Както е казал симпатягата мечо Пух . А те биват виолетови , червени , бледокафяви и най- качествените и вкусни – зелените гълъбки . Но затова трябва да отидем до Централния балкан .

        Събота . Пети юли . Този път няма да представлявам сам търновската туристическа школа . С мен е Симчо , колега и приятел . Ръст 190 см , телосложение атлетично , 99 лицеви опори от раз , коса руса , дълга и къдрава , очи кафяво и зелено , ерген . Сериозна подкрепа .

         Товарим раниците в бързохода и през Шипка след два и малко повече часа кацаме на площада в село Розино . Там вече ни чака групата от Раковски . Начело е Бинин , с бързи крака и Джипиес . Наско и сестра  му Анютка  /  този път нямам възражения за маратонките й . / И разбира се Герганчето , което има задача да спира необуздания стремеж на Бинин към екстремни катерения с диви кози , надбягване по пресечена местност с лопатари и други диви животни и всякакви  неразумни начинания .

          В 10.30 часа стартираме . Намираме сянката на един орех за бляскавите като огледало гърбове на автомобилите ни , организираме първия частен автопаркинг със съдействието на комшията бай Христо и напред към гората с гълъбките . И разбира се към хижа   Ехо . Там ще разпънем палатките / пардон , ще изпънем телата за през нощта , една малко досадна задача , но нали трябва и да се събират сили . /

         Първите час и половина минаваме през дере , обрасло и каменисто , стръмно , но не съвсем . Пием вода от една чешма , почиваме , някои се катерят отново по дебелите стволове на габърите . И така излизаме на местността Шамака , с кошарата , мястото за почивка и скара / но не и бира / и се отправяме към същинското изкачване .

        И тук правим голяяяямата грешка . Виждаме коловете на зимната маркировка , която ще ни изведе на Карагьолския преслап . Но там на откритото пече яко . А пък и ние сме тръгнали за гълъбки , при все че освен мен май други познавачи на този горски деликатес няма . И се шибваме в гората по лятната маркировка . Като не знаем какво ни чака .

         А ни чака хубава чешма , и много гълъбки . Някои  бледокафяви , други червени , трети зеленикави , четвърти силно червиви . Особено внимаваме за пънчетата , така любими на Анютката . Вече разполагаме с около два килограма и този товар се оказва в мойта раница , като най- големия поддръжник на това великолепно мезе за бира , вино , в частност и студен айран .

        След кратък обяд , от който раниците ни не олекват кой-знае колко отново потегляме през гората . За да зобкаме горски ягодки , да пеем в един глас „ Пред нас са блеснали житата , окъпани във топъл дъжд „ . Макар , че освен треволяк , глог , коприва и все повече гъстълак не се вижда нищо наоколо . Вече и маркировка няма . Така че разбираме , ще ни патят главите от тези гълъбки . Бинин вади Джипиеса , някъде по права линия се обажда хижа  Ехо , но на 5-6 километра по права линия . Това особено не ни радва , но поне ни кара да следваме вярната посока .

        Някъде около 16 часа виждаме  проблясък в гористата мараня , и ни се открива на отсрещния , но далечен скат Беклемето и хижа Козя стена . А , значи трябва да сме наляво . Спираме , за да хапнем вафли, фафли и други семки и бонбонки . И се започва едно изкачване , нямам думи . Пулсът ми се качва , сякаш съм видял първото си гадже , краката ми се стягат като че ли съм на обиколката на Народното събрание , иде ми да се опъна на зелената папрат , пък ако ще и баба Мецана да идва да ме души.  То се успокоявам , че надали предпочита жилавите ми мръвки пред младото , то си е всред нас , така че аз май съм най- малко застрашен.

         И по едно време , когато няма вече надежда Бинин се провиква „ Радецки идва със гръм „ . На 1200 метра е основната пътека , но някъде по изкачване над 75 градуса . После те стават 800, 420 , 180 метра и  през един малинак, но неузрял още се изкачваме на магистралата . Браво на нас ,часът е малко след осемнадесет . Пет часа в пущинака , големи сме герои .

        Бинин , най – добрия водач си , да знаеш . Вкара ни , но ни и изкара без да ти мигне окото , такъв трябва да е един ръководител на  старопланиски преход .

      

        Хижа  Ехо е на приказно място . На юг е високото било на връх Вежен . Величествено е . На североизток е масива със зъберите , хижа  Козя стена  и в далечината Беклемето . А на половин час на югоизток се издига връх Юмрука . Бинин го изкачи без да се задъха почти в полунощ . Какво да правиш , навици от юношеските години .

           За калъбалъка вечерта , количеството изпити бири и  напити седмокласнички няма да говориме . Натръшкахме се по дюшеците в гостната и откъртихме кой както можа . По едно време хижарката леля Венци / може и по-малка да е от мен / мина да ни завие грижовно , да не би да настинем . Че и утре е ден .

 

           На сутринта хапнахме , пийнахме чай , но без коняк . Леля Венци ни гости с бухтички и шипков мармалад . После си направихме снимка за спомен и след викове- Ехоооо, драснахме надолу към цивилизацията .

            А бе скучна работа . Наоколо колове , маркировка , народ . Няма как да се загубиш . Само дето гледките във всичките посоки са по интересни от горските , туй е предимсвото да ходиш по утъпканите пътеки . Че то и в живота си е така , утъпканата пътека емоция ли е , я да кривнем встрани , че да си разберем от живота .

          При едно от последните сядания за почивка ме напуши смях . А бе хора , от три години в планината все по нещо си губя , или ножчето , или шапката , потника или чорапите . И сега не останах назад , май аз съм куцузлията , щом се загубих самия в гората .      

           А за гълъбките не остана време , а май и кураж да ги сготвим на Ехо . Но щом пиша тези редове , бъдете сигурни , от задушени гълъбки по старопланински няма по- хубаво мезе за бирата .

       

            Не , не ви гъбаркам , истина е .

 

 

             08.07.2008                                              Любомир Николов

       



Тагове:   масло,   разказ,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Добре де
01.08.2008 12:24
Хубав разказ ама защо си го кръсил така след като така и не ги ядохте тея гълъбки с масло. Дай рецептата поне!
цитирай
2. lubara - За рецептата
01.08.2008 18:41
Ами какво , гълъбки , масло и сол .
И повече блъскане , докато ги намериш . Както бе при нас .
А аз си ги сготвих в Търново . Чудесни бяха !
цитирай
3. gamina - :)
17.09.2008 03:33
Страхотно! Да де, аз го изпитах почти същото преди два дена. Началната ми идея, като водач на младежите, беше да се качим от юг - от Хр, Даново или Розино, но ме разубедиха. И аз не бях ходила - никой... затова уж от Беклемето, с резерва Чифлик. Пак беше хубаво, хубаво е малко - невероятни места са просто, нямам думи :)
цитирай
4. whitepigeon - Прочетох внимателно. На същото ...
28.01.2010 21:55
Прочетох внимателно. На същото място се замотах и аз. Обаче аз нямах джи пи ес, бях сам, пра ме дъжд и град, и аз си гледках хижа козя стена срещу мен. Добре, че телефона хвана незнайно как обхват. Та Мишо слезе до поляната да ме посреща. Хижарите (бившите вече) Венци и Мишо са ми комшии и ме чакаха. А колко гъби събрах навръщане ммм...сърнели, като чинии големи.
цитирай
5. lubara - Поздрави, whitepigeon !
29.01.2010 12:51
Да, емоцията е била незабравима. Макар, че сам си е страшничко в такава ситуация.
А сърнелите излизат малко по-късно от времето, когато бяхме там.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723119
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930