Леката атлетика е спортът, на когото бях отдаден безрезервно, това бяха едни много хубави години. Бяхме силна група, момчета и момичета. Тренирахме в " Спартак-София". Нямахме равни като отбор.
          И сега, в края на годината, се събрахме част от старата тайфа. С нас беше и Бокси, нашият треньор. Той е на около 75 години, но по нищо не му личат. Ходи по Витоша целогодишно, все още е съдия по лекоатлетически състезания.
          Събрахме се : Федя, Федолино, морякът от София, вещ ценител на женската красота.
                                : Краси, Къто, лошото момче на групата. Сега управлява музикален магазин и живее в село Рударци.
                                 : Георги, Геша, има собствен хотел и ресторант над Симеоново.
                                 : и аз, най-добрият ученик от всичките, интелегентът на групата, както ме нарекоха на срещата. Май с друго не мога да се похваля.
                                        

                            Тук сме във Враца, в началото на лятото 67- ма. Тогава цяла година мачкахме всички на щафетата 4 x 100 метра. И на републиканските състезания Яначката ( № 312) , който бягаше на четвъртия пост, изтърва палката. Беше му много трудно, никой от нас не го упрекна нито за минута.
                           Аз съм № 316. Бяхме по на 15-16 години.

                           За съжаление от десет години Яначката не е между нас. И Борян, №342, не можахме да открием, но не сме загубили кураж. Ще го издирим, диването му с диване.
                           И лятото ще отидем на стадион " Раковски", ще обуем старите шпайкове и ще потичаме по пистата. 
                           Както едно време, време незабравимо и щастливо!

Надявам се да откриете и Борян за следващата Ви среща.

И ние се надяваме. Трудно е, след толкова години, но не невъзможно.

Да сте живи и здрави да се срещате, приятелю! Другите - Господ да ги прости!
И аз имам подобни снимки... А бяхме млади... Поздрави от Родопите!

Поздрави на красивите Родопи, за много години, приятелю!

Живот и здраве, та след 40 години да споделяш с бъдещите блогъри спомените и снимките от тази година :)

Славе, имам ново апаратче, донесе ми го дядо Коледа от Брюксел!

Ветерани или не
бягате все тъй добре.
Сто години да сте здрави!
Името Ви да се слави!

Ами през 67 не съм била родена...Поне едно стихче да драсна за младежите от снимката.:)

Сърдечно ти благодаря, забавно Анче,
за годините, пожелани да са здрави.
Дано по-късно си полегнем на онуй диванче,
кога мартинките ни веч не ще да са корави!

Страхотно разказваш, Lubara, и всичко оживява пред очите ми.
Ще откриете и Борян, за да бъде по-весела компанията!
Поздрави и хубав ден!

Аз тренирах от много ранна възраст. Бях най-малкият, фърфалак на 9-10 години. По едно време, когато станах на 13- сет, ходих едновременно на стадион "Септември" и на стадион " Раковски". После ме гонеха да играя футбол, но атлетиката ме беше превзела напълно. Славни времена бяха!

Ти си най, най! И аз, с очите на художник, забелязвам едни много правилни крака, за които могат да ти завидят много дами...:)))
А интелектът ти е прозрачен....говоря, вече за лицето. :)))
Много успехи през 2011 година, стана ми много приятно като те видях,че си ми гостувал! Пак заповядай!:)

Eх, че коментар!
По онова време учех в Националната математическа паралелка, преподаваха ни доценти и асистенти по математика. Нещо математиката хич не се връзваше с атлетиката, един преподавател много се изненада, като ме засече по същото време на тези състезания във Враца.
Всичко остана в историята.
Като си художник, да те запитам, ти чела ли си това?
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2008/05/30/jivotyt-kato-niz-ot-kartini-razkaz.197435

аз се чудех на кой прилича онова синеоко мъниче ... на дядо си! :)))

Ама очите са на баба му и на татко му, моите са кафяви.

Когато човек е с нежна душа и ценител на красивото, той иска да притежава нещо, което е произведение на изкуството и в даден момент отговаря на настроението му.
Аз също купих два ръчно тъкани килими от Банско с интересни ярки багри - типични за този край. Имам ги и двата в ателието и като, че цял живот съм ги имала, толкова са се срастнали с мен, така топлят тези багри...дори си мисля за жената, което ги е тъкала... А колко ме прегръща тя, че ще даде парите от продажбата на внука си- студент...абе, човешки истории, пропити с много емоции, да!

Преди седем години синът ми замина за Щатите. Пет години живя в Ню Йорк. Едно лято минахме през Банско. Купихме един такъв килим, от центъра до църквата, и след като украсяваше квартирата му в Бронкс, сега този килим е в Брюксел, където от почти година той работи.
Много обичам да гледам картини, но напоследък не мога да имам нещо ново...

Хубав ден!:)))

Благодаря. Много студ, ей. Купих си литър тъмна бира, ще правя яйца, пържени с праз. Дали ще ме сгрее това, как мислиш?!

но завинаги предани един на друг. Хубави са тези срещи, винаги има какво да си кажеш, а спомените те подмладяват. Усмивки от мен!

Бяхме млади и хубави, сега сме само второто, да не повярваш!

Бирата през зимата, а и изобщо не е за препоръчване...
По-добре едно червено вино,асеновгарско - "Мавруд",още "Каберне" - сира или "Мерло". Сигурно сгряване!:)))
Препоръчвам ти, когато готвиш зеленчуци, да ги сваряваш на пара, а след като се сварят вече изваждаш сакчето с тях и в сока им поставяш подправките, мазнината, връщаш ги обратно в тенджерата, в случая, като заврат, изсипваш и разбърканите яйца.
Здравословна рецепта, запазват се витамините, не се пържат дълго в олиото, което става канцерогенно, при продължителна топлинна обработка...Освен това яденето е красиво, светло, продуктите са цели, а не каша, и топлинната обработка на мазнината е сведена до минимум - някъде 10 минути. Вкусът на постните манджи, направени по този начин е, като че са с месо, опитай!:)
Хах! Привет, от морето!!

Охооо, много професионални съвети, вкъщи освен яйца нищо друго не се пържи.
По Никулден правих пълнен шаран, по рецепта на katan . Страхотно стана!
Бирата лятото е незаменима, ти чете ли за "Вино от баберка, като кръв тъмночервено". От 24.11.2010.
Морето, и по-точно " Каваците" , никак не е зле и това лято да се бухна за няколко дни там! Мечти...

какви сладури сте били!
здравей, любара!

Момчетата на развития социализъм! Бяхме неразделни няколко години!
Здравей Радост, тази година ти желая само радости!

....и държа на технологията на приготвяне, спазвам точно рецептите, затова нямам фалове, а и работя по часовник... Това рецепти на баба, на мама, Не! Нови технологии и вкусни манджи!:)
Продуктите, от които приготвям храната, също са качествени.
Яйцата и то пържени, не са за препоръчване, защото жълтъците съдържат много холестерол.
Баща ми, и той като теб, можеше само едни яйца да изпържи, сега се научи
да готви, здравословно и приятелите му, казват, че бил страхотен готвач!
Но той ме признава за майстор, защото ме сравнява с майка си, с майка ми, с баба си- все големи домакини, с претенции и казва, че те са готвили само вкусно, но неправилно и вредно, като технология. Индикатор за правилно хранене и правилно приготвена храна е горкият ни стомашно-чревен тракт. Хах!!!
Поздрави, морски!

Значи, само "на очи", така ли?
А чорба с диви круши, как ти се струва?
Краят на един мой разказ:
" Или пък преди много години, когато посрещах жена си на гарата. Тя не ми беше жена тогава, в къщи нямаше никой. Бях сготвил чорба от зеленчуци. Отдавна я нямаше фурната на обръщалото, иначе с радост щях да накълцам градинските зеленчуци в тавата. Но бях прекалил с мазнината. Все пак не можех да се сравнявам с татко. И за да я докарам за хапване, сложих накрая дузина диви круши, да се отнеме блажното. Баща ми ги беше набрал край горите, нещо природата тогава не беше дала достатъчно горски плодове и гъби. И той, за да не се връща празен, към големите букети с кантарион и дузина гъби беше откъснал и дивите круши.
Зеленчукова чорба с диви круши. На мен много ми хареса. На жена ми не съм сигурен. Те жените искат всичко да е ясно и точно, а дивите круши бяха категоричното изключение. Какво да правя, дал съм й нишан за себе си. Да е мислела с кого се събира. Не й е било лесно досега, знам. Но не всеки щеше да я гощава с компот от дренки, сладко от боровинки и чорба от зеленчуци и диви круши!
В това поне съм сигурен! "

Поздрави от един, който се храни нездравословно, ама ще се поправи някой ден!

...сигурно и с късмет?!!
Поздрави!

Е, за тридесет години напълнях с пет килограма, значи съм се опазил все пак.
Хайде, лятото ще направим едно плуване на " Каваците" , тия младите се плацикат само до шамандурата, да им се чудиш на акъла!

Браво на теб! Страшен, морски вълк!:)
А аз чакам да стане 10:00 часа, за да извадят любимия ми хляб със слънчогледови ядки от "Пикадили" и излитам на вилата, за да се потопя в кулинарното изкуство...
Ще приготвя едно великолепно ястие - праз със сини сливи, гъби, ориз и маслини. Приготвям го със кафяв ориз, със зехтин,майоран и соев сос - качествени продукти!
Много вкусна и красива манджа!! Импресия в есенни цветове.:))))))))
Чао! Приятен ден!

Леле, колко труд и умение, и вкус! Ти си голям естет, ами за картините кога ти остава време?!
Вилата край морето ли е или в Странджа?