ПРЕДИ  НОВОТО МИ  ПЪТУВАНЕ !

   Това лято пътуванията ми бяха доста, но малко от тях бяха доставящи ми радост и вдъхновение. В Лос Анжелес месец и половина бях, в Гърция – 10 дни. В Америка почти никъде не се разхождахме, макар възможности да имах, но този път наблегнах на друга опция – гледах ги как живеят, какво работят, какви са интересите им, погледът им върху това, което става в Америка и по света, мястото на държавата в живота на хората. Започнах да описвам впечатленията си в блога ми в една серия, която нарекох „Американски записки 2021”. Не съм завършил още замисленото.

     В Гърция бе по-интересно, защото посетихме антични места като древния град Филипи, крепости, кули и др. Пропътувахме под България през почти цяла Гърция, като оставихме само региона Александрупулис /Дедеагач/ за м. септември.  Минахме през зимните пасища на родопчани, първото от които някога е била с главното село в нея, Саръшабан,  днес град Хрисопулис. Отец Константин Канев казва, че там през зимата са пребивавали овчарите от Момчиловци и че по тревата имало кристалчета сол, поради което овчарите там не вземали сол за овцете със събе си.

   Днес тези пасища са разорани и превърнати в лозови масиви. Отец Канев описва какво разочарование е било за родопчани, да видят пасищата си веднаж, отнети от тях и придадени към Гърция, което ликвидира поминъка им от векове и втори път – унищожени.

     Минахме и през зимните пасища на родопчани по Гюмюрджинско, където са живели преобладаващо българи. В огромното Гюмюрджинско езеро родопчани са ловили някакви огромни миди, наричани сулини, осолявали са обилно месото им и са го изпращали на семействата си по кираджиите. Отбелязвам, че Гюмюрджинският снежник е любимото ми място в Родопа. В България е вр. Вейката, от който къс рид, много труден и опасен за преминаване се отделя на юг и завършва в Гърция. На този рид – третият връх след Вейката - е грандиозният вр. Гюмюрджински снежник. Желателно е по този маршрут да преминават групи от туристи, за да могат да си помагат при подскоците и по стръмната част на скалите. От Снежника се вижда Гюмюрджина, но и Порто Лагос, където огромното езеро се оттича в Бялото море. Там има манастирски комплекс. Виждат се и махалите на нашите помаци с роднини в с. Горно Капиново, живеещи при ужасно трудни услови. Не наричам местата където те живеят полупустини, а сипейно-каменни пустини. Морените тук са подобни на тези в Пирин, но по площ са много по-големи. Където има карстов извор има живот, а покрай махаличките има и градини сред пясъците. Махаличките се състоят от по две-три къщи, по дворовете се вижда по някоя забрадена жена. Днес тези помаци се изселват от трудните природни условия и се местят в посока на морето. Гърците заселват цигани от вътрешността на страната по този регион и е пълно с цигански села.

   Ще пиша и „Гръцки записки”, като сега само ще отбележа, че по простащина вече бием гърците као маче у дирек. При тях положението, макар и същото, каквото бе преди две години, то сега изглежда много по-нормално от това, което ни връхлетя през последните години, откакто имаме за президент простакисимус и особено откакто той вкара талибаните си в парламента и го опростачи по същата схема и чрез същите опростачватели, които от ефира на БТВ за 25 години опростачиха /чалгизираха/ цяло поколение. Тези простаци сега яхна президентът ни за да се противопостави на културните хора и така да не бъде изходен с гръм от политичеката сцена.

   Отбелязвам и едно доста трудно пътуване, част от програмата ми през юни, която цели упознаване на най- западната част на Родопа, делът Велийца. Докосването до тази малко засегната от човешката дейност красота бе за мен много силно преживяване. Но пък имах и късмет – навсякъде около мен поройни дъждове, мен нито веднаж не ме валя.

   В сряда отпътувам отново за Западните Родопи, като този път ще бъда по Беслет, едно могъщо разклонение от Велиийшко-Виденишкия дял.  Ще се изкача над с. Елешница, по манастирите над с. Гостун, а над с. Ковачевица ще посетя изворните области на всичките притоци на р. Канина. Те са три, а природата там е приказна. Не само по Баташката планина дивотията е запазена, има и други такива места по Родопа Малко съм тъжен, защото посещението по тези места може и да е последното ми. Краят все някога ще дойде, желаеш или не. Това се усеща доста по-силно когато краят и началото на колелото на живота са твърде близо, както казва един поет.

    Вероятно доста хора, посетили Ковачевица са видяли красотата на водопада й, а също и тракийското светилище Кози камък, наричано още Жълтата скала. Около него има и други по-скромни светилища, а районът е осеян от чудновати скали кавито има по рида Каялийка. Ще пътувам и по маршрута от с. Медени поляни до с. Орцево, ще направя пълна обиколка на любимия ми родопски язовир, Широка поляна. Дано Бог ми даде сили да се справя, защото това е много тежко пътуване. Някога не знаех що е умора. Денят ми в планината продължаваше от изгрева на слънцето до залеза му. Вече е различно.

   А сега за родопчани в последните години.

   Уточнявам, че в Източни Родопи етносът е предимно турски, като има тенденция турците с двойно гражданство да се завръшат в Българи, установявайки се по родните си места или построявайки си модерни домове в Кърджали и Черноочене. В едно изречение ще изтъкна защо турците предпочитат да живият в България – защото Ердоган е ненормален и стана хаирсузинът на тази сравнително добре уредена държава. Електоракините със забрадките от централна Турция - не обичам думата простачки и не ги наричам така - това е електоратът му. При нас пък биринджипростаците си избират по някоя просташка партия от инженеринговия проект на президента ни, според моето мнение простакисимусът на България. Докато военните не махнат Ердоган от от властта, турците с двойно гражданство ще предпочитат България за живеене, особено тези, чиито пенсии идват от Европа. А те са доста високи – 1000 евро за работниците и по 400  евро за съпругите им, без да са ралотили, но пък са били в ЕС заради мъжете си. Около 2800 лв. за двама души, при това доста скромни е сума, осигуряваща един сносен живот в България за сега.

    В Западните Родопи населението е българско, непомашки, а турски там са само 4 села – Грохотно, Гьоврен, Борино и Нова махала. Едно село – Фотиново – е наполовина с турци и наполовина с помаци.  Етнически проблеми в този регион няма, въпреки опитите на ДПС според моето мнение да насажда такива. Тенденцята на ориентирането към политически партии където има турски етнос е турците да се разграничават от ДПС, защото биват ползвани за параван от тях, нещофкоето те осъзнават. В последните 8-10 години тази тенденция я има и в Западните Родопи при помаците. Измъквайки се от клещите на ДПС, което вече плаща на ромовете, за да гласуват за него, помаците се ориентират според мен по икономически причини към ГЕРБ. Резултатът е видим, сезирам се върху пътищата по Родопа, най-вече по Западната, защото преди това по Източните имаше голямо пътно строителство. Сигурната инфраструктура помогна много на помаците да подобрят бита си. Парите за тези пътища идват по линията на ЕС, специално отбелязвам това за чугунение и бетонните глави. Ако бяхме към ОНД, накъдето ни стреми резидента на Кремъл, човеко на Решетников, Радев, Путин само взема, а не дава. Реснаците са страна, която трялва да експлоатира ддруги народи, природни ресурси, те не вогат да се изхранват. Добре, че колумбовци донесоха от Америка картофите.

   Със средства от продажба на продукцията си по пазарите на страната и най-вече от строителите от техните населени места по ЕС, помаците разшириха стопанствата си, снабдиха ги с модерни машини, направиха си нови къщи, всичките имат коли. Никой от тях обаче не напуска населеното си място, всеки спечелен лев се инвестира там. Аз съм човекът, който най-добре разбира какво изгубиха помаците от с. Кръстава, чиито имоти изгоряха, а на един стопанин и телетата в двора му.

   Имайки пари в кеш до някъде, имайки възможност да теглят кредит, по цяла Родопа започна строителство в началото на къщи за гости, след това на малки и по-големи хотели. Те изникнаха по места с природни красоти, цитирам с. Ягодина или по села сред антични останки, цитирам с. Бенковски. Ако българите сме достатъчно интелигентн, а не снобове, ще почиваме по тези места, ще оставяме парите си в България и ще помагаме на страната си.  Идеята на хората, които строят тези къщи за гости е да  подобрят бита си, като отдават помещения под наем и приготвят храна от техни продукти.  Единстваното нещо, което купуват е свинското месо.

  Има и пазарен момент в това строителство, ще дам пример – в Кирково има доста хотели, където пристигат гърци-боклуци /комарджии/.  В Гърция хазартът е забранен, в България не. На основата на този порок на идиотите по-големи идиоти от тях измислят бизнес. Трябва да се прилагат правила, валидни за целия ЕС, иначе се получава казусът, какъвто е този на банкерът Цветан Василев, окрал банката си, да се „крие” в Сърбия, друг в Дубай, трети хванаха в Киев. Въэзможностите за проституиране по казус са наука, която мошениците владеят както Мая Манолова връзките с мъже по същество.

    Какво се получава обаче в някои населени места във връзка с този туристически бизнес – получава се същото, както простащината в Банско, скоято погуби този красив град с вековна история – има много повече хотели, отколото могат да се ползват, а строителството им заплашва да промени облика на красиви населени места. Цитирам две населени места, Доспат и Сърница. Регионът е пракрасен, тук идват доста хора. Язовирът промени коренно бита на хората. Ще отбележа, че язовирът е плитък и с много голяма площ, която отне голяма част от обработваемите земи на хората и пасищата им. Големият интерес към тази красота – язовирът и околностите му - подтикна хората в Доспат да строят къщи за гости и хотели, но разумната граница вече е премината. Не по-малка е красотата и в началото на язовира, при с. Сърница, днес град Сърница. И там започна същият процес, но градът не е хълмист като Доспат и условията за строителтво са доста по-добри. Предвиждам в скоро време по сграден фонд Сърница да надмине Доспат. Аз определям Черноочене за най-бързо разрастващия се град, в който живеят турци ведно със Сърница, в който живеят помаци. Този процес обаче на строителство, от който инвестициите със сигурност няма да се възвърнат трябва да бъде осмислен. В него се вкючиха и мюсюлчански институции, които построиха медресе в Сърница и голяма джамия с две минарета в Доспат. Такива двуминаретни джмии има само в Асеновград и в село Чепинци до гр. Рудозем. Тази джамия не голяма колкото Мадан-ската, но е най-красивата в България. Когато отворят ГКПП Рудозем – Ксанти, това красиво село, Чепинци, ще стане доста посещавано. В момента с пари по ЕФРР там се ремонтира като за място, избрано за олимпиада. Голяма красота е там, а хората – с особено, благородно излъчване. Дано да не съсипят това прекрасно село, по-красиво от Доспат и от Сърница по тертипа на Банско. Тук има оригинални къщи на по 4 етажа, целите изградени от камък, поне 6 джамии и една нова суперджамия. За това село трябва да се приложи статутът, валиден за Ковачевица, Долен и др. села.

   Отрезвяване по този казус с допълнителния поминък, туризма, по тези места настъпи след появата на Ковида, който се отрази по различен начин върху „почивката” на хората по Родопа. Някои места останаха посещавани от туристите, защото им спуснаха кепенците към Гърция, други – не. А хората, строили тези сгради имат кредити, банките не се интересуват има ли Ковид или не. Кредитите  се обезпечени с ипотека, а в някои ипотеки влизат и домашните животни, кравите на хората, поминъка им. В Банско възникна подобен казус, но в в много по-големи размери, защото строителите там бяха мафиоти, а кредитите им – отпуснати от мафиотски банки. Построеното в голяма част там не е продадено и то би трябвало да премине в собственост на банката, която да го продаде. Ама на кого? И проблемът висна на държавата, която при фалирането на банките поема част от дълга на вложителите. И най-страшното – ликвидиралите предишните си лизнеси, за да ги заменят с хотелиерство и ресторантьорство останаха без работа. Туризмът е бизнес, който върви ако държавата е нормална, ако има стабилност, прпедвидимост. Ако един простакисимус върти сдържавата на пръста си и с политическата нестабилност, която той причинява може да доведехдо хаос, туризЪма замира. И не само той. Рисковано нещо е туристическия бизнес, наричан хотелиерство и ресторантьорство, ако хората разчитаат само на него.

   Така и не стана ясно кой е собственик на пистите в Банско, заподмятват някакаква компания „Юлен”, мафиотска история.  Непродадените имоти обаче са причината да се издигне новият лозунг на мафията „Банско иска втора кабинка”. Целта е повишане на интереса на най-тъпата част от народонаселението ни към построеното и непродадено от мафиотите там като новотлупаците инвестират в имот, които след реализацията на виртуала „Втора кабинка” те биха могли да продадат по-скъпо. ЕламерИтни...

  Тези проблеми са изключени в такъв мащаб в малките населени места на Родопа, но са възможни при дадени кредити, които не могат да бъдат обслужени.

  Задава се и друга беля за родопчани, която може да промени живота им през следващите години. Щрихите за тази беля начерта просташкото правителство на Радев, чрез което той се изявява като президент на държава с пълномощията на Мадуро, Путин, Ким Чен Ун, Ердоган и други мегаломани, заразени с виуруса на гигатнизЪма. Липсата на стабилност, която имахме по време на правителството на Борисов, смяната й с неизвестност и страхове у хората заради простащината на президента, станал кърмчия на страната след  изборния преврат и вкарването в парламента на талибаните му, които опростачиха и тази институция - всичко това  плаши хората в цялата страна. Процес на икономически срив в резултат на политическата криза и хаоса, предизвикани от Радев би могъл да доведе до една ненормална икономика като тази по времето на Беров и Виденов, наподобяваща предмет в режим на свободно падене, а спестените пари на хората да се стопят както мартенски сняг. Има реална опастност президентът ни да върне страната във времето на Луканов, Жан Виданов и Беров. Това важи за цялата страна, а родопчани имат и други опасения – че планът за инфрастуктурата по техния регион ще бъде изоставен, че подръжката на пътищата в този планински регион няма да има кой да я извършва. Приоритетите на талибаните на Радев са съвсем други – закриване на спецсъда срещу големите престъпници и по същиство заличаване на съдебните им дела, махане охраната на главния прокурор и на свидетерите крещу олигарсите, за да може някой да ги гръмне, борба срещу Истанбулската конвенция и ваксинациите срещу Ковида, изчегъртване и измитане на направеното до сега, което ще се извърши чрез навлизане във властта на нови личности като Кирчо Секса, Манолова, Трифонов, Тошко Африкансси, Хаджигенов, Пинокио, Филип Станев, прехвалената Митева, а тъщо и разкриване личността на българската Мата Хари. Това е линията на президента, но тя  има и разклнонения. Ще посоча две:

   - Не е опасен Ковидът за страната, опастността идва от правителстното на Бойко Борисов!

   - Мафията е навлязла в изпълнителната власт и прокурататурата, поради което наши бизнесмени са принудени да напуснат страната, за да се спасят от терора върху тях. /б. м. може би Цветан Василев и Черепа?/

   При тази култивирана за да бъде ползвана от политиците простащина в страната, няма как тя, простащината, набрала мощ, да не поиска да управлява  от един момент нататък. При това статукво в страната хората не виждат бъдеще и перспективи пред себе си, всякаква инициатива или желание преминават  режим на изчакване.

   Припомням една мисъл на Радой Ралин:

   „До кога в страната ни бащина, ще вилнее таз страшна простащина?”

   Докато има такива, отговарям му задочно аз, които я култивират за да я яхат и да се възползват от нея. До тогава!!!    

   Прилагам и два тага: Румен Радев, Светослав Трифонов.

   А за новата ми среща с родопчани, мисля, че съм подготвен. Дано да имам хубаво време и сили!