Утрото е обещаващо!



                       Църквата " Свети Великомъченик Димитрий" от десет години живее втори живот. Изградена е в средата на 19 век, като обединява миряните от околните села Катранджии, Туркинча , Гвоздейка. Самото село Длъгня е от петдесетина къщи, в момента осем са регистрираните жители. Но е на прекрасно място, в Дряновския балкан.



                  Часовниковата кула е построена след изграждането на църковния комплекс, който преди десетина години тъне в забрава и бурени.



             Тозе еркер е на килийното училище, съградено редом с църквата. Сега е в него се помещава кметският наместник.



                           Да се вее трибагреника, и в най-малките кътчета на страната ни.



                    Големият орех, сниман откъм шосето, навярно не си знае годините.



                                     Ето за какво говоря по-горе.



                  А това е галерията, осветена в днешния ден, намираща се на приземния етаж на килийното училище.



                                          Фотоси за поколенията.



                  Това са снимки, правени преди няколко години. Когато вече църквата е придобила куража, че ще я пребъде!



                                           Картини, сами говорят.



                А това е картина на църквата, която е нарисувана от моя близка художничка. Съпругът и също е художник, семейство Ямелиеви.



                              Дворът в днешния ден беше пълен.



                               Входът на църквата- 1842 година.



                          Светената вода и тези питки чакат освещаването...



                       ...направи го дядо Владика Григорий, след службата, в която той беше скъп гост и активно водещ.



                                 Да дава Бог здраве на всички!



                                          Църквата и службата.



                      Накрая дядо Владика разказа житието на свети Димитрий.



                             Нека примера и делото на светията поддържа вечно живи нашите стремления към благодат и съпричастност с болките на ближните на нас. Така, както е живо това цвете.



                           Догодина пак, ако е живот и здраве!

Добре си го сглобил, наборе. И снимките са чудесни! Харесах!!. Само не харесах десетките некролози на дъската пред кметството...Бъди жив и здрав!

Наборе, виж постинга ми за махала Баба Стана, от 22.10.т.г. Там некролозите са още повече...

Чудесно си го направил!

и църквата, "добила куража, че ще я бъде", и празникът... Красота, завидях ти благородно. Поздрави!

Днес един човек в двора на черквата каза: " И да се гордея, и да не се гордея, все съм си българин. Затова по-добре е да се гордея!"

как изглежда един духовник в кадъра зад владиката . Много величествено и българско излъчване...кой е този поп? Иначе за снимките се въздържам от критики, или гръмки похвали....Да е честит на всички български именяци Димитровден! Живи и здрави и те и вие около тях!
Благодаря, че показа да видя един красив обичай с тези хлябове и духовници в българско!

Мая, малко планинско селце, чудно е там, чист въздух и простор.

Някои от снимките са малко повече тъмни от нужното, въпреки че времето си беше чудно. Професионалистът да си каже думата, не съм такъв.
Не познавам духовниците, нямам нищо общо с тяхната общност.
Важното за тази черква е как е възвърнала красотата и силата да обединява хората, макар че и за това може много да се говори. Но си е нещо градивно, без съмнение.

Бяхме поканени да отидем с наши приятели в Длъгня, но за съжаление в петък съм на работа. Дори не знаех къде се намира това селце, но много ми хареса! И да споделя защо се зарадвах. Защото видях човек, когото много уважавам и обичам като духовен баща - а именно човека, за когото попита и Лидис. Това е отец Стефан, който служи в русенския храм "Св. Николай Чудотворец". Писала съм за него с много любов и болка. Ако някой се интересува ще приложа линк:
http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/11/23/za-otec-stefan-stefanov-iskreno-i-ot-syrce.855488
Чудесен човек, недолюбван от висшето духовенство, но който с много любов и отговорност се грижи за вярващите в храма, като на всяка литургия има какво да им каже.
Благодаря ти за постинга!

Е, ако знаеше, че ще се видим, нямаше да отидеш на работа, нали!

Съдерчни благодарности на lubara и zvezdichka, че са снимали и писали за този свят човек! Никога не ме е лъгало излъчването на някого! Наистина достоен и благ човек се оказа отеца, когото не бях виждала и чувала до сега! Супер Човек! Много интересно! Поздрави и ще черпя!:)

Много добре а направили хората, че са я реставрирали и запазили за идните поколения. Харесвам снимките ти.

простотиите!

Простотия е да изразяваш своето мнение в чужд блог по такъв начин.

празник и храм, хубав ден...а днес вече е истински мрачно:(

Благодаря ти. Спонсори, знам кои са, но не е нужно да ги съобщавам тук.

Казват, че с Димитровден идвала и зимата.

Добре си направил,че си бил там и още по-добре, че ни/ме/ посвети в този празник в това неизвестно до този момент за мене село!

Това е селце е вилна зона. На Търново, Дряново, Габрово. Красиво и спокойно място.

Инак надали ще имаме възможност да посетим...но знаем, че го има. Не е малко:(

Благодаря, Lubara.

hubav praznik e

Разходката ти е прекрасна, както снимките! Удоволствие е да се видят такива красоти!

Не само разходка, бях разпънал масичка и продавах. Слабичко, какво да правиш.

Вие дъртите що не си гледате внуците и старините, какво правите в нета? Оставете го на нас, младите!
Ако преди 10 години в Интернет главният контингент беше от млади, отворени и образовани хора, сега нивото на Интернет е същото като на кварталната кръчма или селската седянка, защото всеки може да си позволи интернет връзка и компютър.

Ех, тъпако, тъпако анонимен... Явно не си нито млад, нито пък образован. Да, отворен си, че чак си се разчекнал!