Прочетен: 9927 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2011 14:49
Вярвам, че сте се преситили от репортажите на Бенолюба, затова ви предлагам моя по обикновен от силни емоции такъв...
Тази сутрин за половин час направих тази глезотия-чумлет по родопски. Много е лесно, телешки джолан, или вратно месо от телятина, нарязва се на средни късове. Цели картофи, цели глави кромид лук, моркови, нарязани на едро, черен пипер, дафинов лист, сол, няколко лъжици олио. Всичко бухате в керамичен гювеч. Аз го купих в Троян преди две седмици, че старият вече ми е малък. Ама това не значи, че трябва да посетите Троянския манастир, за да ме последвате в това кулинарно начинание.
Доливате с вода до средата, слагате фолио, захлупвате и мятате във фурната на 200 градуса за 3.5 часа.
И тръгвате за коприва. Аз така направих.
Църквата " Свети Димитър" в Асенова махала.
Църквата " Свети свети Петър и Павел".
Тези млади хора са дошли от Великобритания. Обаче удариха на камък. Църквата не беше отворена.
Българска работа, кофти работа. Но да не си разваляме настроението, това е друга тема. Днес сме тръгнали за коприва.
Това е река Янтра, вдясно е бившото предприятие "Мавриков", в което работеше една трета от цяло Търново.
Теменужки, по пътя за Арбанаси, през местността Голямо и Малко Лако.
Патриаршията, снимана в гръб.
Пейчица с огнище, за цър-пър и няколко бири вповече, на теферич.
Малката рекичка, има си име, но го забравих.
И ето моята копривена плантация. Тишина, слънце, птички, пълни торбата и се радвай на живота.
След три часа вече съм направил салатата. Попарена за десетина минути, стрита и накълцана, полята със зехтин и оцет коприва. Отгоре, пресен зелен лук. Доматите, каквито имате. Най-добре е от консервираните.
И ето го Гвоздеят на деня. Неусетно са минали четири часа, сядам на масата и после...ясно ви е.
Забележка: В постинга има продуктово позициониране.
Дон Педро Бързия си, Любо;-)))
После-три часа са достатъчни за разходката. Преди ходех пеш от къщи до Арбанаси, през същия маршрут. За час и пет минути. Но нещо съм се омързелявил напоследък.
Трябва да си потърся работа по морето като помощник-готвач, може и да ме огрее!
Асеновградски поздрави на старопрестолен Търновград!
Поздрави Любо!
Браво! Обядът разкошен, разходката прекрасна и всички доволни!
Показал си нови места от В. Търново, които трябва да посетим! А това, че туристите не са могли да разгледат обектите в града не ме изненадва. Вчера бяхме в Русе и с нас се случи нещо подобно...
Поздрави за зареждащия постинг!
Хубаво сте се разходили, най-честите ми командировки преди четири години бяха в Русе.
Като дете казвах, че обичам повече копривена супа, отколкото агнешка чорба. Така си беше.
Поздрав, Любо.
Валя :))))))))))))))
Pozdravi!:):):):)
А за копривеното салата, за пръв път я чувам(чета).Все си мисля, че от страх, да не се опаря, няма да посмея за я кусам.
http://lubara.blog.bg/turizam/2010/03/25/izmislena-no-proverena-recepta-tochno-za-blagoveshtenie.517794
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy