Преди да съмне пак димът търкаля

кълбета суета над равна пепел...

и като Бъдеще огньовете догарят

на кладите си пръснати в полето.

Обвие ли те този дим пожарен,

в стената димна щом като навлезеш,

възвий глава и сънен да си даже,

към това, което после ще изчезне.

Защото спи небето сън назаем,

а слънцето все още не изгрява...

и никой друг така, не ще узнае,

че лъч от тъмнина у теб остава.

...Прохожда споменът - дете мъничко,

сега, когато мъртъв е погребан.

Но мъртвият живее без да диша

и тъй умира винаги последен...