Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09 09:54 - Eсенно море
Автор: lubara Категория: Лични дневници   
Прочетен: 450 Коментари: 5 Гласове:
10

Последна промяна: 12.09 10:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                      Преди тридесет и девет години точно на този ден отидох с жена си и тригодишния ни син на море. Колегите ми казваха, Любо, не е ли късно. Но нали жена ми работеше в КЕЧ-а на В. Търново като млада зъболекарка, нямаше как да й дадат по-ранна смяна. Заминахме в почивната база на военните в курорта „ Дружба”, тя имаше няколко сгради, ние бяхме на тази над главния път към Златните. Военните бяха с желязна дисциплина. Плажът им беше изцяло техен, никой не можеше да припари там. Имаха едно барче с евтинджосови цени, а пък храната, мама мия! Почти под строй и час влизахме в столовата, на обяд ни отрупваха с чинии, имаше две основни блюда, едно предястие и после основното. Голяма разкладка! Самата смяна беше около двадесет дни, ние си заминахме няколко дни преди това.

                      Най-големият цирк беше, че на втория ден ме привикаха и ми съобщиха, че трябва да си обръсна брадата. Аз категорично отказах, нали не съм техен служител. Щял да идва главнокомандващият на армията, генерал Добри Джуров, ако не го направя, за тяхно съжаление щели да се принудят да се разделим. Жена ми започна да плаче, защото аз никак не вярвах на техните закани и се запънах като магаре на мост. Но какво да правя, нали съм добричък, взех, та я обръснах пустата му и брада… Добри Джуров така и не се появи, аз за две седмици бях отново същия рошльо, така приключи това приключение.

                         Помня много ясно времето, половината от дните ги пиши дъждовни. Пламенчо се разкиха, вдигна температура. Майка му беше купила един капкомер, с който му слагаше капки в носа. Това много не му се нравеше на юнака и един ден той каза, че „ще отворя кежмеджето и ще изхвърля кунера през прозореца”. Тези думи никога не ще забравим с майка му…Но в хубавите дни бяхме на плаж, един майор беше натопил сина ни за пръв път под вълните, ние не се престрашавахме. Бяхме се сприятелили с едно семейство от Плевен, момченцето им се казваше Иво, беше не четири години. Бяха на съседната маса при храненията, децата ни се звереха едно с друго и никак не се хранеха както трябва. Един ден се бяха залутали под едни храсти край столовата, половин час ги търсехме, после дали ги бяхме шамаросали не помня. Ходехме няколко пъти с тяхната Жигула в Албена и Варна, добре си изкарвахме. А и с моя приятел Хари се видяхме, той беше на някакъв симпозиум около Жолио Кюри. С неговата кола в една силно дъждовна вечер отидохме във Варна на гости на моя кум Митко Влаев, лека му пръст. Жена му Поли беше варненка, имаха малък апартамент някъде в центъра… Помня как дъщеря им си притисна пръстчето на вратата в хола им, голям рев падна, беше около двегодишна.

                           Та сега като си помисля, никога няма да тръгна с малко дете толкова късно на море. То няма и как да е малко това дете, та внук ми е почти на единадесет години. Тези дни е с майка си и баща си на свети Влас, нали имат там една арт квартира, засяли са си смокиня пред входа. Била израснала доста висока.

                           И аз израснах доста, дори изкласих, брадата ми е изцяло бяла, къде е Добри Джуров, с кеф ще се обръсна, стига да съм с такава млада фигура, като едно време.

                           Ама тая няма как да стане! Колкото и на късни морета да отида!

 

12.09.2020.                                                        Любомир Николов

image




Гласувай:
10
0



1. lubara - rosiela към lubara " Жената ...
12.09 15:11
rosiela към lubara " Жената край теб май е късметлия". Не знам за нея, но аз мога да кажа, че съм случил на син!
цитирай
2. rosiela - Ти рядко идваш,
12.09 16:01
та като нацеля твои интересни постинги, карам наред.
цитирай
3. rosiela - Само така, това да се пише.
12.09 16:02
lubara написа:
rosiela към lubara " Жената край теб май е късметлия". Не знам за нея, но аз мога да кажа, че съм случил на син!

цитирай
4. ckarlet - Да, навремето Добри Джуров се беше ...
15.09 09:31
Да, навремето Добри Джуров се беше постарал доста добре за военните. На моята сестра съпругът й беше военен, сега е вече млад пенсионер, но сме ходили на техните бази и трябва да призная, че бяха великолепни...Една от тях е на "Свети Константи и Елена". Мисля, че по вашето време се е казвала "Дружба". Ние бяхме в мезонет и имахме гледка към морето... А храната наистина беше за стотинки, а в изобилие... Страхотни спомени, Lubara! Изключително приятно ми беше да ги прочета!
цитирай
5. lubara - Поздрави, ckarlet!
15.09 14:43
До демокрацията това е най-добрата ни почивка откъм битови условия, храна и организация. На какви мизерии сме ходили, Стела първия ден винаги си поплакваше. Ама бяхме млади и затова ни беше хубаво, пък и синът ни с нас, времето не ще се върне!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3376415
Постинги: 651
Коментари: 8931
Гласове: 18871
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031