Прочетен: 1861 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2020 17:49
Вчера както се разхождахме из България, а по-точно в началото на парка Тюлбето, срещнахме две възрастни жени, ама много симпатични. Колко са скъпи билетите за копието на казанлъшката гробница, това си споделихме едни с други. И както с жена ми си седяхме на едни хубави пейки в края на топлия есенен ден, двете жени минаха покрай нас, както преди пет минути ние покрай тях.
„ Я да ги питам дали познават моята леля Иванка, която е в своята деветдесет и осма година, и която през ден сама се разхожда из Тюлбето” си казах аз.
И започна нещо много изненадващо. По-възрастната като започна да изрежда всички от рода ми. Леля Иванка, другата ми леля Петранка, която живее на село, майка ми, лека й пръст, която е отишла в София и починала много млада… Дядо ми Петър по майчина линия и неговите трима брата, Иван, Минчо и Кольо, всичките им деца едно по едно, че и внуците им.
И по едно време започнаха и двете с приятелката си да говорят за първите ми братовчедки Мария и Цеца, която била кръстена на баба ми Цвята, и това не пропусна да ми каже тази с изцяло бялата коса, която през цялото време стоеше права до нас, подпирайки се с бастунчето си… Сякаш отдаваше своята обич и признателност на тези хора преди нас, оказали се общи роднини…
- Ама Вие всичко знаете, няколко пъти с удивление прекъсвах разказа й аз.
И накрая първата, кака Минка, така да я нарека, като рече.
- Аз съм втора братовчедка на Вашата първа братовчедка Мария. Моята баба е била сестра на Вашия дядо Петър… Той нали е имал трима братя и три сестри.
- Ама госпожо, какво говорите – отговорих аз. – Това значи, че с Вас също сме втори братовчеди!
Колко е малък светът! Вчерашното ми половинчасово гостуване в скъпия ми Казанлък показа това. Да е жива и здрава братовчедка ми Минка.
И светла да е паметта на всички от родата, които вече не са със нас!
30.09.2019 10:18
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy