Според легендите Обрадовският манастир "Св. Мина" е основан през късно-римската епоха. През 11в. на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора,
През Средновековието манастира е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.
През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир и в периода 1942 — 1945г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. В един от тях посветен на св. св. Козма и Дамян е вградено аязмо със светена вода. Построена е и сграда за подслон на поклониците, която просъществувала до 1969г., като на нейно място са издигнати две други жилищни постройки.
Нали и моята книжарница е "Свети Мина", как да не отида на това свято място. Бях там ден преди Новата година.
Всички участници в блога да сте живи и здрави, пък останалото си е ваша грижа, каквото ви душата сака!
и ЧНГ... много здраве и късмет за теб...
пожелавам от сърце..
Един наш блогер, болен от рак написа следното за него:
Понеже се говори, че много хора се излекуват в манастира на Свети Мина покрай София (Обрадовския манастир) - приятели взеха да ме карат дотам с кола сутрин. И с мене също там станаха необикновени неща - чудо - не един път. На отиване едва вървях, правех десет крачки и кляках да си почина, болките се усилваха от ходенето, болеше ме от друсането в колата. А на връщане, в колата по пътя, болките ми изчезваха напълно и не се връщаха половин-един ден. Не се налагаше да ми бият опиати чак до вечерта или до другия ден. Иначе бях почнал да ги взимам два пъти по-начесто отколкото трябва и пак болките само намаляваха, но трудно се издържаха. Цяла зима много пъти ме караха до манастира и всеки път - без изключение - на връщане болките спираха и не се появяваха до вечерта или до другия ден. Тогава разбрахме, защо в манастира не предлагат преспиване - иначе няма да се отърват от болни, които са усетили и направо ще се заселят там :) Ако не беше зима и студ, направо щях да стоя там денонощно, за да не ме боли и нямаше да могат да ме изгонят по никакъв начин :)
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=rak&Number=1952053390&page=0&view=collapsed&sb=5&part
чудесни снимки си направил ...
Поздрави!
Успешна година, Любо!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy