Лятото си заминава, и отново ме пробожда същата сладка
болка. Тъгувам по пясъците на Райския залив, които са се смесили с
бетона и боклуците от новото строителство. Лозята отдавна ги няма,
направили са място на грозни мраморни басейни, надвиснали над
вълните и учудения поглед на чайките. Прашният път с обраслите
къпинови храсти е изместен от грозен и скучен асфалт, нарязан от шахти
и отходни канали. Каменни причудливи огради са заградили
благополучието на незнайно как забогатели парвенюта, които не вярвам
поне веднъж да са се хвърлили от скалите надолу в бурното море.
Накупили са си бензинови косачки, над които се гърбят, за да постигнат зелената
гладкост на английската морава. На която да опънат шатрите
вечер, и да се излеврят с дебелашко задоволство над студените чаши с
уиски.                                          
                А аз си спомням за зеления цвят на ментата, омесена с
кристалите на млечната мастика, която пиехме направо от
шишето, наблюдавайки червения диск на слънцето, който се спускаше
толкова близо зад гладките хълмове. За горещата ръждясала тенекия, върху която
цвърчяха отворени големите черни миди. За смокиновите дървета,
които с горещия си сладък дъх омайваха повече от евтината светла наливна
бира. И за бунгалата тип ” кучи” колиби, папурените  стени на малкото
капанче в края до тесните алеи на ”Каваците”, и за онова време, когато
сутрин най-естественото нещо беше да се потопиш с леко натежала глава в
гладката безбрежност на синьото. И всичко да започне отново.

                          Липсват ми тези толкова прости неща, които са само
в чернобелите снимки от стария ми албум и от няколкото останали от
онова време цветни пощенски картички.

                          Или може би най-ясно казано, тъгувам за младостта си.   

 23.09.2012                                                             Любомир Николов

Не само на нас... Лишиха децата ни от красотата!
Алчни хора, които продадоха де що има... И на всичко това отгоре се пишат патриоти...Все още!
Докосна ме написаното...
Б.

Остават само добрите спомени и днешната носталгия.

Борисе, Божо, де да можеше, но не може да се върнем назад. Красотата на природата обаче е пострадала повече от нас, сигурен съм.

лозя и папури. Няма царски плаж, отдавна няма Алепу и т.н.
Но ние сме тук!:)))

Леле, Любоо, този райски Райски залив ходи като вирус из блога :) И мен не ме пускат спомените от безбетонните времена, но...
Няма да се върне каквото е било, но е добре да запазим спомените. Напоследък си мисля дали една инициатива да се съхрани поне един истински къмпинг като музей има смисъл. И има ли шанс?

беше ми много приятно докато четох:))) и картината, която се породи в главата ми след това ще остане като една красива картина:))))

Има бетонови глави, освен нас, обаче!

Поздрави!

Чета за Райския залив и си спомням Иракли ...
Ще остане ли поне едно кътче от красивата ни Родина такова, каквото го помним от младостта?
"Липсват ми тези толкова прости неща".

Има голям смисъл, но няма никакъв шанс, за съжаление.

Като снимки от старите ленти, нали!

Преди шест години с изненада видях, че къмпинг " Изгрев" е изоставен и разпердушинен от времето. Дали някога там ще има отново къмпинг, или ще се пръкнат бетонови кули. Катя, ти как мислиш?

А на мен ми хареса твоето харесване.

ти липсва. Защото тя не се мери само с белите коси на главата..... Дори и да е изтъркано, ще напиша пак, че духът е по-важен. Ти го имаш, макар и в момента да е само спомен. А е спомен и ще остане спомен заради престъпленията, които се извършиха по нашето Черноморие..... заради всички онези лигльовци с ориенталско мислене, които изгониха много като нас да летуват по гръцките самотни плажове, за да си спомнят какво беше едно време на Синеморец, Ахтопол, че даже и Албена..

Поздрави за красивия текст, който си сътворил! Представих си и залеза, и изгрева, и гладката повърхност на морето, че даже и "усетих" дъхавите смокини и закачливото парене в носа на ментата.... :)

Ментата, ето отново за нея. http://lubara.blog.bg/izkustvo/2011/01/19/istoriiata-na-dve-snimki-ili-kak-otkrih-irakli.670144
Ако искаш смокини, http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/04/02/smokinovoto-dyrvo-razkaz.316890?reply=1121106

Поздрави, Любо!
Казах го в "заглавието"... А иначе, вече съм ти писал, че си майстор на разказа! От прочетеното в предните постинги, мога да кажа - Правиш от нищо-нещо! нищо случка, а написана, става нещо, което те кара да се замислиш и вълнува. Възползвах се от препратката за cchery към "Смокиновото дърво" и си доставих огромно удоволствие и от този разказ и от още няколко! От самото начало на "Смокиновото дърво" в "мъжа" познах теб! Щастливец си бил в онези дни!
А колкото до тъгата по младостта - и аз напоследък се "връщам" там, подгонен от едни случайно намерени стари писма... и се опитвам да споделям събудените спомени...
Мисля си, че основната част от книгата ти са разкази, които са поместени в блога ти и започвам да ги издирвам и чета. И с интерес и с удоволствие!

чудесни стихове! Много поезия има в тях , а съпроводени и с китара - става мечта!

Андрей, тази песен е чудесна, нали!
Ти казваш, от нищо-нещо. Да, сигурно е така. Например преди две години отидохме за 55 часа на морето, толкова ги сметнах. И като се върнах, написах http://lubara.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/20/plajovete-na-mladostta.579575
А за разказа "Смокиновото дърво", все пак това не е самият живот, разбира се. Само едно е напълно реално-смокинята. http://lubara.blog.bg/izkustvo/2011/09/12/moiata-smokinia.818561
Книгата ми излезе преди три години. Значи ноември месец 2009 г. Всички разкази са в постингите преди тази дата.

И аз си спомням...., колко добре си го казал...младостта си отива...не съвсем...не съвсем...:)))

В песента си отива по-трудно, в живота, по-бързо!

Едни, от най-хубавите ми спомени са свързани с този залив! За съжаление... нищо не остана...от залива!!!

ще настане и обратния процес - да се съборят циментовите мастодонти и да се засадят отново лозя?
Или пък да оставим всичко на мъдрата природа?

Ще поживеем, ще видим. И ако стане, не ще да е по моето време, си мисля.

Така е, ... за съжаление. Хубави са ти спомените, радвам се, че го сподели.

БЛАГОДАРЯ ТИ, БЛАГОДАРЯ!

Поздрави, pevetsa!

Бях на този райски залив, а вече не съм...
А песента ти е много подходяща.
В Созопол пък не съм била може би цяла вечност... Край морето винаги се влюбвам, а очите ми се сливаха с него и с небето. Напомни ми доста неща и се натъжих, но ти благодаря за хубавите митове!
Рая

Утре жена ми отива в Хисаря до неделя. Ако имах парички, щях да отида до Каваците, или да се кача на хижа Рай. Ама сега ще се задоволя с хълмовете край Арбанаси, да му се не види !

Аз пък щях да ида на Арбанаси :)

Арбанаси, и аз това казвам, но по поляните за трънки и глогинки.

Любо, сега продължих с прегледа на коментарите за Райския залив и прочетох за намерението ти да се пъразкършиш по хълмовете покрай Арбанаси. Провокира ме с това ти намерение, та чак ме върна през... а бе смятай ги 1963 та и 1964 година, та в нова време като ученици правехвме преходи от Арбанаси до "Камъка" над Горна Оряховица и слизахме на Чуруковец. Най-хубаво беше когато напролет цъфтяха люляците. Край Арбанаси имаше една местност "Лаковете" - и там сме лудували , а понякога продължавахме до Лясковския манастир "Св.Св.Петър и Павел" и се връщахме през Лясковец. След години преведох децата си като малки пеша от В.Търново до Горна през Арбанаси - да видят къде се е подвизавал на млади години баща им. :-))) Вълнуващи и незабравими преживявания. С удоволствие бих се върнал там и отново да пообиколя онези баири. Ако ме "върнеш" и ти с някоя снимка към онези места, ще почерпя като се видим :-))))