Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2011 14:07 - Осмият смъртен грях
Автор: lubara Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5922 Коментари: 23 Гласове:
24

Последна промяна: 04.07.2013 18:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            Преди дни прочетох във vesti.bg, че някакъв българин написал писмо до папа Бенедикт XVI. В него той предложил да се канонизира още един, осми смъртен грях.

                         Неблагодарността от направеното ти добро.

                         Дали това ще стане, и редом с похотливостта, алчността, чревоугодничеството, горделивостта и т.н. ще ни заплашва и осми смъртен грях, съмнявам се.
             Но си помислих за нещо, което се случи в последните две години с мен.
             Много близък роднина, с който нямам кръвна връзка, ми поднесе на три пъти неприятното усещане, че напразно съм споделял с него и семейството му толкова много празници или най-обикновени вечерни, отрупани с ядене и пиене маси. Защото ако трябва да го характеризирам сега, за него най-вече се отнася това наивно искане от нашия съгражданин.

             Първият път се случи, когато поради едно случайно обстоятелство преди две зими му намерих работа. Две седмици след това го помолих да ми запише едно телевизионно излъчване, което беше свързано с моя кандидатура в една медия. Два часа ми бяха достатъчни, за да разбера, че това е като да чакаш от умрял писмо.
            Преди година го помолих да инвестира 15 /петнадесет/ лева в едно начинание, което беше в моя полза. Но и в негова, без съмнение.
          - Нямам пари, братчед- направо ме досмеша от този негов отговор.- Нали знаеш с какви ремонти съм се захванал.   
            Третият път, преди половин година, съвсем ме втрещи. Обвини ме, че съм се възползвал с някакви си десетина лева, което ми вгорчи една сключена дребна сделка. И с което обвинение я обрече на провал при повторното й възстановяване.

И си мисля, с какво живеят такива хора. С вечното си мрънкане, че нямат пари, с лишенията си от пътувания, почивки и срещи с нови емоции. Но пък с трупане на вещи, имоти, с едно капсуловано пренебрежение към всичко, което е различно от тяхното еснафско и ограничено ежедневие. Без да са изпитали и за миг това, което ще им даде едно най-обикновено протягане на ръка с човешка и загрижена обич към напълно непознат човек, било той дете, зрял човек или старец.   
                   Както жена ми обича да казва понякога за изплъзващото ни се време, най-ме е страх да не умра като овца без история.
                   Да си призная, и аз малко от това се боя.

 

11.05.2011                                     Любомир Николов

 




Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Преглътни, Любо, направи добро и го хвърли на пътя.
11.05.2011 14:19
То ще намери само пътя наобратно.
Валя
цитирай
2. lubara - Поздрави, yotovava!
11.05.2011 14:26
Написаното не значи, че трябва да преглъщам нещо. Напротив, трябва да ми стои приседнало винаги, за да не забравям, че човек се е родил с доброто в себе си.
цитирай
3. nicodima - Животът ни е пълен с такива примери и ми се струва, че...
11.05.2011 15:02
човекът е бил прав. Моят живот е пълен с огорчения от този род, до степен да не можеш да си намериш приятели, които да застанат над дребничкото, битовото... Интересно е, че те са и сметкаджии - приемат щедростта, приемат подадената ръка, но никога не подават... Такъв човек да се изръси за екскурзия, за ресторант, за собствено обучение / без да мрънка, че институциите не му го осигуряват /, забрави!
Честичко ми се е случвало, за съжаление...
цитирай
4. razkazvachka - Доброто е като дълг, който връщаме напред...
11.05.2011 16:08
Но пък - неблагодарността - това е тема за размисъл...
Може би не е смъртен грях, ако не е основана на друго...
цитирай
5. lubara - Поздрави, razkazvachka!
11.05.2011 16:41
Ами то и за другите може да се каже същото. Особено за чревоугодничеството-че на кой вредиш, освен на себи си.
Грях си е според мен, най-добре.
цитирай
6. lubara - Поздрави, nikodima!
11.05.2011 16:46
Точно така. Приемат щедростта, например може да е като малко никакви плодове и зеленчуци. Но правят сладка и компоти, туршии и ракии. Нали са аванта. А авантата си е чиста печалба.
А да направят някакъв жест ей така, без повод и заради теб самия. Абсурд.
цитирай
7. ckarlet - И аз имам една позната, която вечно ...
11.05.2011 17:15
И аз имам една позната, която вечно мрънка, че няма пари, а пък си купи няколко апартамента:))))))))
Но когато чуем, че пак няма пари си казваме, че е събрала за следващия имот:))
Не ми се иска такъв живот! И ти не си от тези хора, lubara!
Поздрави!
цитирай
8. lubara - Поздрави и хубав ден, ckarlet!
11.05.2011 17:21
Да, ckarlet. То едно е да мрънкаш, ама и като си неблагодарен към най-близките ти, какъв близък си им тогава.
цитирай
9. makont - Овца без история,
11.05.2011 20:31
та овцете си имат история, порода, а тези, вечно мрънкащите са безродници, ужас. Трудно стана да имаш приятели напоследък, те тези за масата нямат нищо общо с тези, които са готови да си разделят ризата с теб. Лошото е, че колкото уроци да получим, пак ще се лъжем. Хубава вечер!
цитирай
10. lubara - Поздрави, Мая!
11.05.2011 20:35
Защото ние сме неспасяем случай, както се пееше в една песен.
цитирай
11. kasnaprolet9999 - Радвай се, че не си станал като него, ...
12.05.2011 00:05
Радвай се, че не си станал като него, че не ти е повлиял в отрицателна посока.
цитирай
12. lubara - Поздрави, Невена!
12.05.2011 07:49
Чак се потрисам, като си помисля за това. Имахме един лаф като деца : "То бива, бива, ама бивол за мезе не бива!".
цитирай
13. vidrica - Любо майка ми докато работеше в П...
12.05.2011 19:16
Любо майка ми докато работеше в Пирогов не можехме да си затвориме вратата от рода и приятели. Търсеха я по въпроси започващи от кихане да маркучета за Жигулито. След като се пенсионира и останаха най-много трима които я търсят, но все пак се сещам за двама, третия е за всеки случай. Виж аз като млад и прям откакто отрязах тези дето все ме викаха да пренесем нещо, също останах с трима приятели. Все пак Ицето е казал, когато даваш с лявото пипало, дясното да не знае! Поздрави!
цитирай
14. lubara - Поздрави, vidrica!
12.05.2011 19:31
Туй за маркучетата на жигулито най-много ми хареса. Този Ицето ще да е мъдра особа!
цитирай
15. vidrica - Исус Христос му викат.
12.05.2011 22:04
Исус Христос му викат.
цитирай
16. lubara - Уф, че съм блейка.
13.05.2011 07:37
Уф, че съм блейка.
цитирай
17. veselinvalev - Нали знаеш, че няма ненаказано д...
18.05.2011 16:05
Нали знаеш, че няма ненаказано добро, Любо. Та затова е доброто - да бъде наказвано. Сиреч, сложен свят, сложни хора, сложни взаимоотношения, сложни наказания. И сложни ремонти. Ремонтирал си човека банята, ама си развалил приятелството. И осми грях да му сложат него грехове не го хващат, Любо. Атеистите не подлежали на божии наказания.
Малко черен хумор, ама не можах да измисля друго. Какво да каже човек. Тъжна работа. Ами общувай с други хора. Този го зарежи. Това ще да му е наказанието.
цитирай
18. lubara - Поздрави, veselinvalev!
18.05.2011 16:11
Веско, то не е до атеизъм, а до човека. Крайно време е да се отърся от този си наивинитет, та след половин година ставам на двадесет и пет. Пардон, плюс тридесет и пет.
Та нямам много време, думам !
цитирай
19. mamas - Остави ги да си грешат!
18.05.2011 19:59
На техния гръб се трупа :)

А за времето... Не се знае кой колко има! И е хубаво, че Бог (който и да е Той) е вселил в душите ни усещане за вечност...
цитирай
20. lubara - Поздрави,mamas!
18.05.2011 21:02
Ооо, Славче, как си, душко сърдечна!
цитирай
21. lubara - Май ще се съглася с теб, ан. 21.
19.05.2011 07:10
Май ще се съглася с теб, ан.21.
цитирай
22. kass - lubara
22.05.2011 20:28
едва ли си огорчен, че не ти е услужил само защото ти си му услужил преди това. Очаквал си го, защото си го чувствал близък, помогнал си му, защото си го чувствал близък... не го харесваш като човек, защото ти не си от този тип хора... би помогнал на всеки изпаднал в беда без да очакваш отплата и би очаквал от близък услуга и без да си му сторил добро преди това, именно защото на близките разчитаме... а доброто ако искаме го правим и към близки, и към непознати...
Поздрави!
цитирай
23. lubara - Поздрави, kass!
23.05.2011 07:38
Преди три-четири години някъде по пътя Ахтопол-Бургас качихме в колата един притеснен млад човек. Беше закъсал за бензин. С жена и две малки деца. След пет-шест километра го оставихме на една бензиностанция. Искаше да ни дава десет лева. Заредихме и ние.
И гледаме, маха на колите за обратно, никой не му спира.
- Хайде, ще те закараме - още повече се притесни.
Оставихме го при семейството му.
А за моя случай, просто нямам думи. От десет месеца сме се виждали веднъж. Няма да му се обадя никога повече.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4575555
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031