Триатлон по лудост- Трета част

             Когато бях около четиридесетте отидох от Търново в Севлиево да си купувам спортен модел колело. На пазара се свършваха веднага, взех един вестник с обяви и така го открих. Цената беше добра и една събота в десет хванах рейса. Каква сметка съм си правил, освен парите за колелото нямах и лев. Колко са петдесет километра. Нямах дори един сандвич. Около обяд стартирах обратно. Още веднага извън Севлиево веригата изскочи. Хайде целите ръце в смазка, след десетина километра пак същата история. Някъде след три часа бях на десет километра преди Търново, на едно капанче. Гладен бях като вълк, колкото да звучи банално. Свитки ми се виеха, никакви плодове от крайпътните дървета не можеха да ме залъжат. Както пиех вода пред ресторанта, не мислейки доколкото мога за друго, до мен спря кола. Тежкари с дъщеря като слънце, но капризнаааа…”Искаш ли грозде”, попита я баща й . Миеше го на водата, да не би щерката нещо да се повреди. Гримасата й ме влуди.” Как може да не искаш” ми се щеше да извикам, “давай го тук”. Това бяха думите, на гърлото ми бяха. Едвам се сдържах. Захвърлиха го на пътя, направо откачих. И отново на педалите. Когато пристигнах в къщи, час и половина стоях на масата, бях щастлив, че ям и пия. Изпих една бутилка вино, доста нещо изядох.
         Карах го това колело десетина години. Сам по пътищата, до Дряново, до селата наоколо. Веднъж един познат ме попита, с кой камион го довлече до нашето село това колело. Какъв камион, само с него съм. Не можа да разбере какво му казах, не можеше да повярва.
          Имахме една малка виличка на петнадесет километра към Балкана, редовно ходех с колелото там. И се връщах. Но есента на същата 93 ми се случи случка. Беше чуден ден, топъл и слънчев.
             Бях на вилата. След няколко дни щях да купувам нова кола, мислех си за това. И се увлякох. Наздраве за покупката, и така до свечеряване. Можех да остана да спя там, но така било писано. Награбих колелото и излязох на шосето. На Хаинбоаз. Само след километър кракът ми изскочи от педала. Сега знам защо състезателите са с вързани за обувките педали. Пък и те спазват някакъв режим, не вярвам тестът им за алкохол да е положителен по време на състезание. Аз не отчетох това, шосето ме прегърна и като се опомних дясното рамо ми беше неестествено ниско. Линейка ме закара в болницата. В спешната помощ с колело. Голям цирк. После ми направиха най-шантавата шина, която може да има.
            -   Донеси си резервната гума от колелото - през сълзи ми каза докторът.
          Толкова остарели методи на лечение ми приложи, че моя съученик, лекар от МВР болница дълго го подиграваше. Бях отишъл при него на преглед, все пак за здравето става въпрос. Около гърдите до кръста с гипсов пояс, а към него гумата притиска и намества рамото. Така минаха двадесетина дни, на работа бях, големи продажби направих. Новата кола я докара братовчед ми, на третия ден вече карах със здравата ръка.
          Сега като пиша това ме напушва голям смях, чудя се на себе си.
        За тези, които не знаят, триатлонът е спортна дисциплина. Много трудна. Изискват се комплексни качества. Километър и половина плуване, после около четиридесет километра колоездене. На края, за втвърдяване на мускулатурата на краката около девет километра крос.   
       Моят триатлон беше по-различен и няма да се повтори, което му е хубавото.       

            

Ама ти ме биеш по всички показатели!!! Смях се с глас. Само не ми стана ясно, на връщане с влака ли се прибрахте. Или с колелетата .

Ето за едно пътешествие до морето. Като гимназист.
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/04/11/sevdalin-razkaz.320951

Но пък момците в къщи нямат за нищо 30 км насам-натам. И не правят пушеци:)))
Колоездачите сте си за уважение!

Ами сядаш на рамката на колелото им и си свиркаш!

Луда глава си бил, бе, Любо!:)))

Ако искаш още, прочети http://lubara.blog.bg/izkustvo/2010/02/12/avtostopyt-na-70-te-razkaz.491935