Преди седмица прекосих София по диагонал, до Бакърените гробища. За съжаление. Нямам думи. Кал, мръсотия, разбити пътища, наоколо грамади от бетон.
           Когато жена ми и нейната приятелка дошли като студентки в София, често ходели на Централните гробища. Алеи, спокойствие, зеленина, това намирали там. Звучи ми странно, може би защото моите посещения на това място ми носеха други преживявания. Но такъв е животът.
           И сега, един въпрос с неповишена трудност. Кое ви харесва повече, тази къща на сто и двадесет години.


          


                         Или тези панели на около четиридесет лета.

Къщичката разбира се!!! :-)

Преди всичко бих избрала поляната и шумата около нея.Слава богу ,че в моя град почти навсякъде има дървета..без дървета не мога ...

В тази панелка живях две години, отдавна беше, в Гълъбово града. Зад нея наистина имаше поля, все още си ги има. Почина на Б.Б. не беше отправен, иначе какъвто съм изпълнителен, щях да превивам гръб над компирите.
А за бомбандировачите, нямаш милост...

Какво съвпадение, и аз съм за къщичката.

Ако са липи, значи е Стара Загора. Ако са кестени, значи е старата София, ама май не е. Ако са люляци, значи е Ловеч. Ако са тополи, може би е Тополовград. Няма да гадая повече, важното е да ги има.

Ех! Архитектура...култура....
Другото няма да го напиша- неудобно е някак!
Поздрави!
Б.

Досещам се, ама не ми е в стила да го кажа.
Зимата в кухничката влизаше сняг, отходната труба се запушваше и мръсотията се качваше до втория етаж. На никой от живущите не му правеше впечатление.
Единствено, че бяхме млади. По цели нощи играехме на монопол и слушахме плочи. Хората от близкото село, където в здравната служба работеше жена ми, носеха на доктора вино и ракия с дамаджаните. Спомням си как една баба пъхнала плик с десет яйца в престилката на жена ми. И тя помислила, че й дава десет лева, почнала да я гони по коридора. То бива честност, ама нейното си е за никъде.

Който живее или е живял в блок, няма да се двоуми! За бялата спретната къщурка с две липи отпред...
Не разбрах това твоя дилема ли е?

Впечатляваща архитектура - а къде се намира къщурката?

Преди две години ходих до ждрелото на река Ерма. Това е някъде на главния път, около Брезник. Може и около Трън, забравил съм.
Спрях колата, за да снимам къщицата - впечатляваща !

Не е дилема, мисли някакви. София беше красив и зелен град, някъде до следата на 70-те.
Всичко тече, всичко се променя, градската среда не към добро, според мен.

Познахте - липи са :)

Стара Загора ми е свързана с младостта, живях в Гълъбово две години. Изкарах шофьорските курсове по старазагорските улици.

Първите две снимки са уникални, Lubara!
Поздрави!

Тази къщица ми хвана сърцето, спрях колата, за да я снимам.

Истината е в блока, обаче...
Тежи ми да цепя трупи, да ти кажа!:))

А може и да се каже откъде сме тръгнали, и къде сме стигнали.
Тежи ти, ама поддържаш добра фигура, нали. Малко неуместна шегичка.

София от доста години прелива, като външен кенев в който са пуснали няколко пакета мая. Започнах да събирам пари за подобна къщичка тъй като от ученик завиждах, на съучениците които си имаха село, но купих миална на жена ми, дадох 500 за парно и пак съм на стартови позиции :-) Но така пък цяла България е моя!

Круме, и мен не ще ме огрее. Дадох над 500 лева за ремонт на колата, мъка, мъкааа!

Ей в такава къщичка искам да живея! Писна ми от панелки!

Да, мечтите понякога и се сбъдват!

Моника, години наред живях срещу хотел Хемус. Когато баща ми се връщаше за няколко дни в Казанлък, казваше, че от тишината не може да спи, непривична му е.

За София си прав! Беше...Зеленото се унищожава от години. Помня как се построиха комплексите. Развалиха се много детски площадки, които се превърнаха в паркинги за коли. После се застроиха междублоковите пространства. Стоителните фирми навлязоха и в самите паркове. Ей, тогава вече ми писна и си купих къщичка в Искърското дефиле, с.Церецел, което не съществува на картата. Заспивам с песента на птици, кристално чист въздух. Красота! Обаче и там си имат проблеми...На документи хората имат изграден асфалтов път, но....Няма такъв! Натрошени камъняци, които съсипват и трошат колите.

Аз пък помня как се построи Младост 1, през края на 60-те. После Люлин изникна като грамадна гъба, после другите, за Обеля да не говоря.
А когато над НДК построиха онази самолетна писта, която измести кестените и люляците, аз пък се изместих от София.