Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2010 12:18 - "Спортпалас" се мести при баба и дядо на село
Автор: lubara Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2847 Коментари: 10 Гласове:
17

Последна промяна: 20.01.2011 08:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

        Точно преди четиридесет години бях новобранец в Спортната школа, там от всички сгради сега е останала само тази на музея ”Земята и хората”. След клетвата в началото на декември всички лекоатлети заминаха на лагер за десетина дни в ” Спортпалас”, на Златните пясъци. Само аз и адашът Любомир Пранджев не се уредихме, казаха ни, че за нас не достигат средства. Явно ни нямаха доверие, че ще оправдаем армейската чорба. Обаче ни пуснаха извън казармата, като бяхме инструктирани от
треньорите да не се показваме пред началниците, че да не стане беля. Особено за мен много се безпокояха. Все пак тогава живеех срещу хотел ”Хемус”, на двеста метра от поделението. Нямаше друг от цялата българска армия, който да е толкова близо до родния си дом, без съмнение.

              И така, адашът замина за Благоевград, при родителите си. А аз на село, при баба и дядо. На осем километра от Казанлък. Сутрин ставах и след закуска се качвах на
селския рейс до града. Защото трябваше да тренирам, и то двуразово, сутрин и вечер. Стадионът в Казанлък е на северния край, беше си съвсем приличен. Което ми беше много странно, там видях един комшия, един дувар ни делеше на село. Казваше се Лютви. Няколко години беше по-голям от мен, и вече в националния мъжки отбор за спринтовите бягания. Та с него тренирах, но най-вече сам като щур обикалях пистата.

              На втория или третия ден обаче се поддадох на изкушението, да ходя само веднъж на стадиона. То отделно, че баба сутрин ме коткаше с греяна ракийка, трудно й отстоявах. А вечер дядо ми точеше от червеното вино в запотена каничка, на печката цвърчяха наденички или прясно заколено пиле, в моя чест. Старците тогава бяха около седемдесетте. Моето гостуване за тях беше голяма радост.

              А последните два-три дни дори не стъпих на стадиона. На приказка с дядо, на усмихната раздумка с баба, вечер с няколко роднински наборчета, първо в единия, после в другия. Спортният режим нещо не се връзваше със бумтящата печка, мезетата, туршийката и ракийката.   

              И така минаха десетината дни, и когато се прибрахме в школата, какво да видим. Аз не толкова, но адашът Пранджев беше яко издул бузите. Голям смях падна с него, треньорът ни - Бомбата му викаха всички, направо се втрещи. Беше качил почти седем-осем килограма. Явно неговата разкладка е била далеч по-голяма от бабината.

              Така, че не му връзвайте кусур на Дембелето. Майтапя се, разбира се. Ето, и ние тогава сме нарушавали спортния режим. Макар, че десет от казармените дни ги изкарахме вкъщи, това не се отрази на боеспособността на българската армия, сигурен съм в това.

 
10.12.2010                                               Любомир Николов

            image

     Със Сократов, от Пловдив. Най-добри бяхме лятото на "плодовите" кросове, там сега е квартал Витоша.

 

 



Тагове:   дядо,   мести,


Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. masterpiece08 - Ха ха ха, със сигурност не се е отр...
10.12.2010 13:10
Ха ха ха, със сигурност не се е отразило на боеспособността;))))
Поздрави, Любо !:)
цитирай
2. lubara - Поздрави, master !
10.12.2010 13:17
Валя, в спортната школа имаше всякакви шемети.
Например един към плувците, който май не можеше и да плува.
Или един от футболерите, който си загуби пушката по време на клетвата, голям смях.
Иначе ни хранеха здраво, та там имаше щангисти, борци и боксьори, за които "мамбото" беше религия.
цитирай
3. masterpiece08 - Тъй, тъй, рънъта праи бурбътъ ;)...
10.12.2010 13:26
Тъй, тъй, рънъта праи бурбътъ ;))))))
Голяма веселийка, наистина ме разсмя! А този твой адаш има ли нещо общо с Ива Пранджева или е съвпадение?
цитирай
4. benra - :-)))))))
10.12.2010 13:44
това с греяната ракийка сутрин съвсем по бабешки спортно ми прозвуча :-)))))и после-двуразова
хихихих
цитирай
5. lubara - Отново поздрави!
10.12.2010 14:09
Валя, ако имаш време за губене, прочети Спортната школа-I -ва и II- ра част.
Винаги съм се питал, дали имат нещо общо. Все пак много рядка фамилия. И до сега не знам.
цитирай
6. lubara - Поздрави, benra !
10.12.2010 14:12
Ама аз все пак доста упорито се съпротивлявах на изкушенията!
Да беше го видяла адашът какви бузонки беше издул, сигурно десет дни не беше мърдал от кухнята вкъщи!
цитирай
7. makont - Е това си е при баба и дядо,
10.12.2010 18:34
няма пържени филийки, палачинки и други глезотии. За закуска си слагаше манджа и това е. А ти и с ракийка си смазвал гърлото. Така де, храната прави борбата, я как сте добили сили. Та хич не се кахъри, че не си отишъл в "Спорт Палас". Хубава петъчна вечер!
цитирай
8. lubara - Поздрави, makont!
10.12.2010 18:51
За закуска-чорбата от предишната вечер. Но имаше и масълце, и пържени филийки понякога.
На " Спортпалас" отидох седем години след това, на Спартакиада на енергетика. Една седмица-голям живот! Последните вечери наблегнахме на водката и на къпането под луната, за осеферване!
Хубава да е и за теб, Мая!
цитирай
9. ckarlet - Харесва ми, когато разказваш за ...
11.12.2010 09:02
Харесва ми, когато разказваш за себе си, Lubara!
Вълнуващ живот...
Поздрави!
цитирай
10. lubara - Поздрави, ckarlet !
11.12.2010 15:53
Благодаря ти! Всеки има такива моменти, скъпи с обикновеността си!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723266
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930