
Прочетен: 15245 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2010 21:54


Днес ще ви разкажа за чичо си. По-точно, ще ви запозная с него. Защото за този човек мога да говоря много. И пак ще бъде недостатъчно.
С брат ми много го обичахме. И той нас. Деляха ни само някакви си седемнадесет-двадесет години. Той беше чаровен, понякога красив, винаги с чувство за хумор, дрехите му миришеха на тютюн и на мъжка сила, макар че физиката му беше дори крехка.
Любимата му приказка към нас беше: " Който каже А, трябва да каже и Б". При него нямаше средно положение, живееше и се отдаваше на работата си, на страстите си, дори на пороците си безрезервно и до край.
Чичо ми работеше в " Студия за документални филми". Беше оператор, стигнал до тук от обикновен осветител. Първите " Фокуси" са снимани от него. Това бяха малки филмчета, давани в края на кинопрегледите, винаги насочени точно, със злъч и неподозирана смелост към " недъзите в обществото ни".
Освен това беше и алпинист. Ето вижте го с камерата.
През средата на 60- те беше организирана първата високопланинска експедиция до Кавказ, връх Елбрус. Чичо ми беше там, но поради недоброто му здраве не му позволиха да покори върха.
Красив е, нали !
Вторият отдясно на ляво е чичо ми Чавдар.
Ето го пак !
Веднъж дойде с бъдещата си жена, майката на братовчедка ми Верина, на една моя тренировка на стадион " Спорт", там сега е зона Б5. Имахме някакви контролни бягания на 60 метра.
- Любар, аз знаех, че си много добър, но ти си просто чудесен- зачервиха ми се ушите от срам и гордост след тези негови думи, бяха изгледали с момичето си цялата тренировка.
И ми купи шоколад " Крава", голям, струваше цяло състояние. И на брат ми купи, тогава не разбирах защо.
Това беше единственият голям шоколад, който получих през детството си.
И когато аз, през 66-та година подобрих републиканския рекорд на 80 метра с препятствия, този рекорд нарекох пред себе си подарък към чичо ми.
А той не можа да ме види. Защото предишната година си беше отишъл от този свят, само на тридесет и две години. Медицината тогава не можеше да му помогне. Сега - може и да може.
А ето ме и мен.
Чичо Чавдаре, четиридесет и пет години, откакто те няма.
Обичам те !
_______________________________________
А за мен един шоколад "Крава", - от теб, Любо.
Веско
Преди час видях за един млад хипар-поет. След малко ще чета!
29.06.2010 21:24
А Веско- той е малко като чичо ми. Ако го познавах повече, може би щях да кажа, Веско е досущ като чичо ми!
Поздрави и от мен!
- Билети за кино, или шоколад?
Ние с брат ми се отделяхме настрани, и след малко му отговаряхме:
- Билети за кино.
Той ни купуваше билети, после ни взимаше и по един шоколад.
Преди няколко дни беше рождения ден на баба и по този повод се замислих за хората, които обичаме, а вече не са сред нас. И проумях, че докато ги пимним и ги обичаме те винаги ще живеят. И с чичо ти е така. Той винаги ще е там някъде около теб.
Не е имал време да изживее живота си, но пък каква следа е оставил в тебе...
Помня "Кравите" - на мен ми пращаха портокали от София / в провинцията я стигнеха, я не / и току под капака на колета се мъдреше една "Крава" : )... Портокалите си чакаха реда ; )...
Ние пък получавахме колет по Великден, после по Петровден. Първият с козунаци и боядисани яйца. Боята- листенца магданоз върху розоволучено. И също червени, едноцветни.
А после, кошница с череши. Най-сладките, които съм ял. Преди две години градината на дядо ми изгоря. Беше станала моя. Но аз бях написал вече това:
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/08/18/gerdan-ot-chereshi-razkaz.382053?reply=1397014
И защото това е бил нашият малък, първи свят. Семейството.
Малко след като се омъжих, заведох мъжа ми на лозето на баща ми, където имаше много дървета с праскови. Съпругът ми, градско чедо, съвсем от "жълтите павета", се хвърли да бере и изведнъж аз видях ужасения поглед на баща ми, който вече оплакваше следващата реколта - вродената му тактичност не позволяваше да каже на зет си, че бере плодовете с летораста, където ще се заложет следващите плодни пъпки. Казах му го аз, с риск да се превърна в мърмореща жена, ама после разбрах, че това, с мърморенето, било неизбежно : )...
Не знам как ми хрумна, гердан от череши...
Поздрави и повече слънце в погледите!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy