Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2015 14:47 - Жена с името Мария-разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 3755 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 24.03.2015 07:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                             Когато за пръв път влезе в книжарницата, беше ранна пролет. Навън листата на кестените все още растяха в пъпките си, само белите маргаритки плахо надничаха всред отсрещната зелена алея. Търпеливо изчака възрастната жена, която искаше да разбере прави ли се кръщене в съседния параклис.

                           - Вие заедно ли сте – попитах я аз, защото госпожата малко трудно разбираше какво й казвам, бяха минали вече пет-шест минути.

                          - Не, може ли да видя тази книга- и посочи на най-горния рафт една голяма със зелена корица и заглавие „ Нашата вяра”.

                           Тогава я погледнах за пръв път. Беше слаба, обута със старомоден жълт панталон, на раменете си имаше шлифер с неопределен цвят. Забелязах, че има малък тик на лицето си.

                            После пожела още две книги, бяхме останали сами в книжарницата. Започна да ги прелиства и изведнъж взе в ръцете си сборника с моите разкази. Бях поставил две-три книги, една върху друга. С какво й привлякоха вниманието, може би с червения изгрев над морето върху корицата.

                          - Тази не е богословска, каквито продавам тук, въпреки че и в нея се говори за вярата – усмихнах й се аз.

                          - Взимам я, заедно с другите. Сега имам пари- стори ми се, че малко трудно намира думите.

                           Подаде ми петдесет лева, аз сложих книгите в един плик, но преди това посочих усмивката си от задната корица на моята книжка.

                             - О, извинявам се, не бях забелязала, че сте авторът.

                             - За нищо, това само може да ме радва- отговорих й аз.

                              Тогава ми подаде ръка, разменихме няколко думи и после тя бавно затвори вратата. След нея остана някаква неопределена чистота.

 

                          От тогава минаха десетина месеца. Мария често влизаше в книжарницата. Купуваше
си нещо дребно, очите й мълчаха, но сякаш искаше да ми каже нещо. На няколко пъти заговори за
моите разкази, най-много я беше впечатлил този за монаха, който беше убил от любов. На мен обаче
ми се струваше, че точно любов й липсва…Не исках да я притеснявам с въпроси.

 

                          Беше есен, когато отидох на двадесетина километра от града, край буйния зелен
водопад, който се спускаше от белите скали и никога не пресъхваше. Там има много глог и шипки, а аз обичам да си изранявам ръцете, берейки плодовете им. И тогава я видях, беше с едно малко момченце.
То безгрижно обикаляше около нея, а лицето й отново беше бледо и замислено. Не знам защо, но не
им се обадих. Обаче имах чувство, че тя ме е забелязала…

 

                          Сега отново идва пролет. Мария отдавна не е идвала при мен. И се питам, с идващото Възкресение дали ще настъпи успокоение в погледа й. Книгите, които си купи в книжарницата ми дали
са й помогнали да разбере накъде да продължи пътя си. И вярата дали я е взела от заглавието на
онази голяма зелена книга. А може би тя винаги е била с нея.

                          Кой знае. Та тя е само една незабележима жена с името Мария.   

                         19.03.2015                                                  Любомир Николов




Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4576748
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031