Та тя е само на двадесет и две години. И ми е четвъртата! Но за любовта, граници няма! Запознахме се в Пловдив. Някой ще си помисли, станало е всред романтиката на Стария град. Не, беше на Пещерското шосе, чакаше да я забележат, толкова красива! Влюбих се отведнъж, чак ми си разтуптя сърцето. И щеше да бъде моя, не можех да повярвам…
        Грижих се за нея, както като към малко дете. Последните си пари споделях с красивата й осанка. Жена ми често ме е ревнувала, и то с основание. Само веднъж ме е оставяла, без да ми каже нищо. И аз не я питах много, защо го направи. Важното е, че се върна. Бяхме на път, фръцна се и ме заряза…Минали истории.
       Понякога ми иде да я сменя, толкова разходи по нея…Но пък ще ми липсва, кой знае на каква ще се натреса, макар и млади, на сегашните много вяра да нямаш… Виж, аз съм консервативен, и лесно се привързвам, явно. Дори да е по-шикозна, с новата ще ми трябва време, за да свикна. Все пак съм на възраст, не мога да искам от себе си предишния ентусиазъм и сила… Времето лети неусетно!
         Сега преди малко я окъпах, погалих я с нежна милувка. И с шампоан я покрих преди това. После тайничко я огледах от всички страни.
          Да, красавица е, въпреки че малко се е занемарила, доста хора са се отъркали в нея, без това тя да го иска.
         И сам да си кажа, веднъж скоро я сънувах. Беше без вътрешността си, ако ме разбирате какво искам впредвид. Събудих се, бях плувнал в пот…Добре, че беше само един кошмар.
         Утре ще се разходим заедно, ще превалим Балкана. И жена ми ще е с нас, вече съвсем са свикнали една с друга, нямат нищо против.
          И как иначе, та нали вече дванадесет години ни служи, щях да кажа, докато смъртта ни раздели.
         Не, докато намеря отнякъде две хиляди и петстотин евро. Засега такива изгледи не се очертават. Няма да ми е лесно да я изоставя, но такъв е животът.
         Нищо не е вечно, но ще я помня само с добро, сигурен съм в това.
         Моята италианка, само двадесет и две годишна!
         Направо си е млада, младина!

18.01.2014.                                                                     Любомир Николов

          

Я виж ти! Един друг, различен Любо! :))))

С толкова любов един мъж може да опише само ЛЮБИМАТА си кола. И какво като е на 22, та това си е съвсем агнешко, ако питаш мен.
Хубав ден!

И ние си имахме една италианка-фиат уно, производство 1989 г. Преди две години я продадохме на старо на един от махалата и гледам още я кара, много са здрави. Поздрави!!

Невена, значи сте се замогнали. Хубаво, аз още ще я карам...

Ани, малко жилаво вече, ама без него пък... Здрава бъди!

Имам една приятелка, пише такива разказчета. И вчера, като си мих колата, си казах, че и аз мога...

Знаех си аз, че можеш и ще чакам и други истории от теб в О'Хенри стил....Поздравиииии! :)

:)) Младичка е още колата ти - само на 22:)))

Ами, продадохме я за 350 лв., но човека инвестира в нея и я постегна. На нас ни бе омръзнало да го прявим и последния път на връщане от морето лагерите просвириха и се оказа при прегледа че и спирачките почти са свършили. Направо късмет сме извадили, че не се е случило нещо лошо. За това си я преглеждай по-често. Поздрави!!

Надя, млада си ти! А колата, е, няма още пет петилетки!

Тихо, каквото дойде, приятелю! Благодаря за доверието!

Нали ти върши работа, а най-важното, че е обичаш. Предметите също могат да се обичат. Освен потребителска, пазарна или примерно балансова, те имат и емоционална стойност, която е най-висока. С нея са свързани спомени, преживявания, минали времена когато човек е бил млад. А има ли по-хубаво нещо от младостта. Че разбирам те напълно. Карай я със здраве, ама ако качиш чужда булка на стоп примерно, излишно не приказвай на жена ти :)))
Ицко

Ицко, жена ми обича да казва, че най-много е обичала първата ни кола-ЗАЗ-ката. И как иначе, бяхме млади, отидохме в Стара Загора да я купим, не ни достигнаха петдесет лева. Но ги взехме назаем от едни познати, и се върнахме в Гълъбово, където се бяхме заточили за две години. С две думи, много си прав с това, което сподели.

Когато преди 2 години трябваше принудително да се разделя с моя германец "Ферди", плаках с глас:(. Всички ми се чудеха, при положение че вече си имах нова "Калинка" - излъскана, и с всичко по-по-най, но аз си плаках за вярната дружка.
Прекрасно разказче:)

Чета и се чудя: какво ли ще прави нашата съгражданка след като я
изоставиш, как ли ще го преживее, че е заменена с по-нова?!...
Пздрави, Lubara, чудесен постинг!

Какво ще прави ли, ами не вярвам да лее крокодилски сълзи...Може пък и да си намери някой, който да я коландри!

Такива сме ние, нежните души! Благодаря ти!