Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2013 12:04 - Отец Форeвър слиза в равнината - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 4886 Коментари: 10 Гласове:
14

Последна промяна: 02.01.2014 08:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                  Обади ми се по телефона, два дни след Коледа. Дали съм го помнел. Разбира се, така му отговорих.
          - Вие сте онзи, който влезе преди година в магазина. Заедно с дъщеря си и малкото внуче. Който ми остави няколко дървени кръстчета, и филакто също.
           - Братко, да минем на ти- веднага превключи той.
            Искал да вземе нещо от мен, на едро. Все пак са почивни дни, за което се извинява. Казах му.
         - Братко, няма проблем. Утре се прибираме с жена ми, да се чуем след обяд по някое време.
           Сякаш го видях как се разсмя с широка усмивка.
            - Разбрахме се. И да нацелуваш жена си.
              „Хм...”, помислих си аз…

             На другия ден отново ми звънна. Тъкмо пушех цигара пред книжарницата.
Зададе се, не много висок, но с едро лице и прошарени дълги коси. С черни дрехи.
Кръст дали имаше, не съм сигурен. Ръката му силно стисна моята.
             - Да те черпя едно кафе, или чай- го попитах.
              - Братко, не искам да те обиждам, благодаря ти- отказа ми той. Май беше леко почерпен, или
така ми се стори.

                 И започнахме да си говорим. За съвременната българска литература, за телевизията и нейните безумни игри на късмета, на щастието или на пошлостта. И за планината си говорехме, как вече не е
хижар горе, в Балкана. Беше ми го споменал при първата ни среща.
                - Е защо, нали има един отец, някъде в Пиринско, който е треньор по бокс.
Или в нашия край, където друг пък съблича расото и става фелдшер, хората разчитат
на неговите услуги и сутрин, и вечер.
                - Виж братко, нали ме знаеш, че съм търговец. Все ще намеря пари за залък
хляб. Пък и не съм удобен в митрополията, от години не служа никъде.
                  „Аха, значи такава била работата”, помислих си аз. Още от първото виждане преди година
ми беше станал симпатичен. Като шило в торба е, няма начин да е послушен.
                  Поговорихме си още малко. Бях казал вкъщи, този човек ще си купи моята
нова книга, така го чувствам.
                   - Сега пътувам много насам-натам. На автостоп- усмихна се и приглади
дългата си коса назад, този отец, който хич не е светец, но пък как открито гледа
право в очите събеседника си.
                   - И върви ли стопа, я виж моя първи разказ как се казва „ Автостопът на
70- те” - вече му подавах книгата си.
                   - Някога повече, друг път, по-малко- зачете се той. И веднага се усмихна
отново.
                   - Ето това ми харесва как си го казал, когато колите са фучели край вас. „ Благословията
му съм я забравил, доста благозвучна беше.” Доста меко си го изписал, мисля си.  
                  - Ами такъв съм, трудно казвам цинични думички, така съм свикнал-
му отвърнах аз.

                       После си купи от мен малко дреболии. Разгъвал малка масичка пред
някой манастир, или горе в балканското си градче, ей така, на улицата. Щом кметът се отбивал при
него, значи може да я кара все още и без разрешително. Тъкмо
привършваше с разказа си за Чавдар циганина, когото научил къде да застане и как да разпознава
добрите миряни, от които да проси дребни монети, и се обърна към мен отново.
                     - Колко струва книгата ти, за да си я купя.
                    „ Здраве през новата година и благодарност за доброто запознанство”- това написах на
първата страница, прибирайки в джоба си десетте лева.
                     Тогава ми каза, че от доста години е вдовец. Имал две дъщери и четири
внучета. Но не бил по тънката част, жените сами го намирали. Че как иначе, си
помисли аз, с тази мъжка сила, която си личи отдалеч…
                     Излязохме навън. И ме покани в параклиса, да изпълни един тропар.
В памет на най –светия светец, свети Йоан. Така ми каза.
                     Гласът му беше поразяващ! Излъчваше сила, излъчваше мощ, стените
ехтяха, очите му блестяха…Беше кратко и невероятно…

                    Трябваше да му кажа нещо.
                  - Хората сме толкова крехки, и понякога пък така силни, сами се удивяваме
на себе си.
                 - Аз плача - ми отвърна той. – И не се срамувам от мъжките си сълзи. На
някой филм, понякога над някоя книга.
                     Вече се ръкувахме за довиждане, когато извади една снимка. Гледаше ме
лице на младо момиче, красиво, а около него дълги черни коси.
                   - Тя живее далеч- каза ми той.
                 - И какво, ще пътуваш, за да я виждаш, така ли? И на колко години е - не се стърпях 
нетактично да попитам.
                     - Знам годините й. Може да ми бъде дъщеря.
                    Гледах го, исках да му кажа нещо мое, но си замълчах.
                   - Заминавам, няма да пътувам- И спомена един град в равнината, в другия
край на страната ни.
                 - Заминавам. Форевър ! Да! Форевър!
                    Усмихнати бяхме и двамата. Стиснахме си силно ръцете. И си пожелахме отново да се
видим.

                    И сега си мисля, защо пък не. С жена ми обичаме да обикаляме България. Може да му
отидем на гости някой ден. Пък и той ще се отбие пак при мен, сигурен съм.
                    А сега, в последния ден на годината, в навечерието на новата година, когато всички се надяваме да бъдем по-добри, ще почакам тя да се събуди.
                   И ще отида да я целуна. Онзи ден бях забравил.

                    Дължа го това. Дължа го на отец Форевър!

 31.12.2013.                                                                                 Любомир Николов




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Хубаво разказваш, Любара ... интересно, топло, сърдечно...
31.12.2013 17:59
Весело посрещане на Новата година !
Да е здрава и честита !
цитирай
2. lubara - Поздрави, stela50 !
01.01.2014 11:31
Таня, да е здрава и честита, за теб и близките ти, настоящата 2014-та!
цитирай
3. syrmaepon - Честита 2014! Много здраве, път...
01.01.2014 14:50
Честита 2014! Много здраве, пътувания и разкази за нас!
цитирай
4. bojo12345 - Честити празници и нека е здравословна и щастлива Новата година!
01.01.2014 15:55
И през новата година да ни радваш с хубави разсази!
цитирай
5. lubara - Поздрави, sirmaepon!
01.01.2014 16:09
Сирма, пътувания със здраве! И за теб!
цитирай
6. lubara - Поздрави, bojo12345 !
01.01.2014 16:21
Божо, здрав бъди и все така с боен дух!
цитирай
7. hel - ЧНГ, Любара! Здраве, любов, вдъ...
02.01.2014 00:33
ЧНГ, Любара! Здраве, любов, вдъхновение и късмет.
цитирай
8. lubara - Поздрави, hel!
02.01.2014 08:48
Eлена, бъди здрава, честита и щастлива през тази година!
цитирай
9. ckarlet - Интересна среща, Lubara! И как те е ...
02.01.2014 19:52
Интересна среща, Lubara! И как те е усетил какъв добряк си, че си е разказал целият живот...
Щастлива и успешна 2014 година! Нека е здрава, благодатна и много по-хубава от старата!
цитирай
10. lubara - Честита Новата година, ckarlet!
03.01.2014 07:46
А, още неща ми разказа, първият път, като се видяхме. Благодаря ти за пожеланията!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4576419
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031