lubara.blog.bg/izkustvo/2010/02/18/sreshtal-sym-i-shtastlivi-kloshari-razkaz.495982

lubara.blog.bg/izkustvo/2013/01/23/obuvki-za-shampioni-razkaz.1045428

lubara.blog.bg/izkustvo/2013/03/21/s-cherveni-maratonki-i-iztyrkani-djinsi-razkaz.1066654

Тази идея с висящите кафета по-принцип донякъде е добра, ама ако стане традиция, това е доказателство за упадъка на нацията. Как се чувства човек, който поради липса на финансова възможност влиза само и единствено в кафенето да изпие едно висящо кафе, влиза в ресторанта да изяде една висяща порция картофки и т.н.? Какъв е този висящ на косъм живот? Твоят начин е малко по-човечен и по-приложим !

Модата минава, човещината остава!:))

Съгласен съм, че това е само едно добро дело. Друго трябва, далеч по-мащабно и кардинално, което вече двадесет години е като мираж за нас, българите.

Нещата от живота...ако няма човечност, какви човеци сме.

Та в нашия бит това си съществуваше. Да видиш отсреща на масата някой и да му изпратиш почерпка.
Да не допускаме пропастта да става по - голяма и да пазим достойнството на българина.

Приятна вечер, Любара!

си казвахме на шега, че пари има човещина няма.
Сега не знам шега ли е било:)?

поздрави, Ати и Катя!

на Българина, който приютяваше в дома си бедния и делеше с него хляба си?
Висящите кафета ми се струват като индулгенции на едно безчовечно общество.
И все пак - едно такова кафе би могло /не само хипотетично, но и реално/ да спаси човешки живот. Дори и само заради това - добре е да ги има. На никого не пречат, но биха могли да помогнат...

Идеята е добра, но да не се изкилиферчи, това се питам.