Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2013 08:09 - Невероятно красиво изпращане
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 15181 Коментари: 43 Гласове:
35

Последна промяна: 15.02.2013 08:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                       Моят син Пламен беше в Америка пет години. Неговият приятел Пол му е изпратил некролога, който неговата майка е написала за баба му. Пламен им беше гостувал преди няколко години, там, в далечния север.
                                              Невероятно!

Мери Ахерн Максуел от Мелстоун, щата Монтана, почина в понеделник, 4 февруари на 95 годишна възраст. Баща и беше имигрант от Ирландия, а майка и потомствена янки. Мери обожаваше родителите си и се стремеше да им подражава с добротата и работливостта си.

Мери израсна в резервата на инидианците Кроу, където яздеше уелското си пони, прескачайки храсти от див пелин и където в горещите летни дни се прокрадваше в голямата зеленчукова градина на баща си, за да яде сърцевината на узрелите дини. В резервата баща и търгуваше със зеленчуци от името на консервния концерн Кембъл. Заедно с брат си, Мери яздеше до продоволствения обоз в ранчото Антлър, където компания за обяд им правеха каубоите от района. Студеният Вятър и Простреляният в Ръката бяха двама от най-близките и индиански приятели. Все още пазим нейна снимка на която са с Простреляния в Ръката и двамата на коне, тя още дете, а той беловлас старец.           

Мери прекара юношеските си години близо до Св. Ксавие, щата Монтана, където учеше в училището Маунт Покет, поне в годините когато живееха достатъчно близо до сградата на училището, за да може тя да го посещава. Мери четеше много и често вземаше две години за една, за да навакса. Тя се дипломира в гимназията Едгар през 1935 и беше последната останала жива от випуска си, въпреки че заедно с много от съучениците си празнуваха петдесет години от завършването си през 1985. След гимназията Мери учи в полувисшия търговски институт в Билингс, където за кратко работи в една кантора. 

Мери се запозна и се омъжи за един млад каубой от равнините на Команчите на име Джим. Джим препусна през двора и отмъкна сърцето и което завинаги остана негово. Любовта им бе чиста, дълбока и вечна. Джим беше прекупвач на зърно и работник по поддръжката на зърнените силози, в различни части на щата, като най-дълго се задържаха с Дутон, докато през 1955 не събраха необходимте средства за да купят собствена земя в Мелстоун. Тук те създадоха своето ранчо и живяха заедно 63 години до смъртта на Джим преди 11 години.  

Мери обичаше живота на домакиня и майка и излъчваше удовлетвореност през годините на Втората световна война и следвоенния период. Тя отваряше портите на ранчото, когато стадата овце се прибираха и можеше да готви за цял отбор стригачи на вълна на малка походна печка. Мама обожаваше дървета и ги садеше където и да беше дома и, често носейки кофи с вода за да ги полива в изсъхналата прерия на Монтана.      

Докато косите и не побеляха мама бе надарена с красива кестенява коса, която и през ум не и минаваше какво да прави. Може би косата и беше неукротима, но в повечето случаи за прическата и се грижеше вятърът. Много отдавна се отказахме да и придадем някакъв стил. Суетата просто не беше част от характера и. Тя беше нашата дива ирландска роза.

Мама беше най-големия авторитет в семейството и следеше за дисциплината. Така че, с някои известни изключения в лицето на братята ми, разбира се, ние се подчинявахме безпрекословно. С внуците тя беше друга. Те я дразнеха и говореха или вършеха възмутителни неща и все пак се измъкваха безнаказано. Мери се гордееше толкова много с тях, и изпитваше огромна радост от 17-те си внуци.

Мери беше силна и независима жена. Беше борбена, понякога беше прекалено пряма без да се замисля за последствията. Всеки от нас бе наясно какво мисли тя за него. Тя бе предана до болка и откриваше добринка у хора, които другите биха отминали. 

През целия си живот Мери се бе отдала на писане на писма и ценеше писмата, които получаваше в отговор. Тя списваше дописка от Мелстоун за вестника в Раундъп през петдесетте и шесдесетте години и статиите и винаги бяха изпълнени с живот. Тъй като четеше много, тя обожаваше да обсъжда книги и да дискутира събитията по света. Особено и харесваше историята, както местната, така и световната. Преди няколко години участваше в радиопредавания, в които разказваше спомени от детството си. Сега тези предавания, заедно с други, са част от колекцията на библиотеката на Американския Конгрес. 

Мама имаше пакостливо чувство за хумор и обичаше да си прави шеги със семейството си и с приятели. Тези от вас които са били обект на такива шеги, знаят мнго добре за какво става въпрос. Тя бе кралица на гостоприемността. Мери великодушно приемаше хора в нашата общност и обожаваше когато някой идваше да я посети. Много добри приятели ще пийнат чай, ще хапнат шоколад и ще си спомнят за нея.

С течение на времето нейният свят се смали. Накрая беше почти сляпа и вече не можеше да прочете дори заглавията на статиите във вестниците. Мери излкючи любимото си радио, за да може да чува ако телефонът звъни. Но никога не се оплакваше и остана игрива и с бистър ум до края. Когато не можехме да се сетим за име, дата или място питахме мама и тя винаги си спомняше.

Полюшвай се леко омайна колеснице, ела да заведеш нашата майка у дома. И нека ангели с песен я въведат в рая.

Сега сме пръснати надлъж и шир. Но за всички нас, „домът“ беше винаги където бяха мама и татко и все още е там.

 

 

 




Гласувай:
39
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Моята най- голяма грижа е точно това:
11.02.2013 09:07
какво ли ще напише в некролога ми някой главанак?...
цитирай
2. lubara - Че тук, в блога, се държиш като тъ...
11.02.2013 09:20
Че тук, в блога, се държиш като тъпак!
цитирай
3. syrmaepon - Да, понякога некролозите според ...
11.02.2013 09:51
Да,понякога некролозите според хората....А иначе - може би не отдаваме значение на думите,а те всъщност са важни и разбира се е по-добре да ги изричаме приживе.Ако сме го направили,ще намерим думи и за изпращане
цитирай
4. rustocks - Предпочитам да чета любовна лир...
11.02.2013 10:11
Предпочитам да чета любовна лирика, вместо некрофилски вопли.
цитирай
5. georgealall - Много дълго
11.02.2013 12:07
на петото изречение спрях да чета.
некрологът е нещо като телеграма - кратко стихче, хайку, три -четири изречения, иил пък скамо "Липсавш ни". Той е епитафия. А не биографияга на някого от раждането до смъртта му-
цитирай
6. lubara - Към rustocks
11.02.2013 12:21
В този "некролог" има повече поезия, отколкото ти си сънувал. По коментара ти го разбрах.
цитирай
7. lubara - Биография, няма такова нещо, georgealall
11.02.2013 12:29
Не е въпросът, че е дълго. А как е написано.
Тук има всичко друго, но не и тъга. Не е целта ми да предизвиквам нечие съчувствие.
цитирай
8. ve6titsa - Не знам защо
11.02.2013 12:40
всички се хванаха за думата. Това е просто един разказ за тази необикновена жена и чудесен начин да я запомнят поколения след нея.
цитирай
9. lubara - Поздрави, syrmaepon!
11.02.2013 13:04
Сирма, да, тази жена е заслужила такова изпращане.
цитирай
10. lubara - Поздрави, ve6titsa!
11.02.2013 13:08
Благодаря ти за този коментар! Това беше същността на постинга ми.
Бъди здрава!
цитирай
11. kasnaprolet9999 - Невероятен е този некролог, не само ...
11.02.2013 13:14
Невероятен е този некролог, не само по дължина, но и като разказ за една забележителна жена. Ще каже някой-обикновена домакиня, а всъщност колко динамика има в живота й, колко хора е обгрижвала с труда си и най-вече колко много са я обичали приятели и близки, а децата й я благотворят.
цитирай
12. lubara - Поздрави, kasnaprolet9999!
11.02.2013 14:19
Невена, невероятен живот, пълноценен, интересен и пълен с обич. Няма нужда да продължавам повече.
цитирай
13. jim101 - Труден за възприемане текст, им...
11.02.2013 16:55
Труден за възприемане текст, имайки в предвид факта, че е некролог, от аудитория, за която важи поговорката "Какво разбира свиня от кладенчова вода?"
цитирай
14. lubara - Поздрави, jim101!
11.02.2013 17:44
Да, това се отнася категорично за двама, които коментираха по-горе.
цитирай
15. kostadin - какво ли ще напише в некролога ми ...
11.02.2013 18:38
apostapostoloff написа:
какво ли ще напише в некролога ми някой главанак?...


Сигурно самата истина за тебе -чи наистина си бил главанак
цитирай
16. lubara - Поздрави, konstadin!
11.02.2013 18:42
Не коментирам.
цитирай
17. mmmmmmmmm - Бих се спряла пред
11.02.2013 18:43
един стълб за да го прочета.
Тривиалното "....липсваш ни....обичаме те....ще те помни винаги....отъпкана пътека ни води до....." изтъркани клишета,които стоят под всяка снимка не обичам да чета.Това дори не е некролог - приятен спомен за достоен човек.
цитирай
18. lubara - Поздрави, mmmmmm!
11.02.2013 19:02
Това е най-желаното изпращане! Колко от нас могат да кажат, това и на мен се е случило.
цитирай
19. nicodima - Само преди дни един почитател написа некролог за Артър Кларк и го закачи на дърво пред БНТ
11.02.2013 19:31
Човешкото не е умряло...
Това е снимка от нашия съблогър Славимир Генчев:
http://slavimirgenchev.info/wp-content/uploads/2013/01/819411_553199954699135_339265072_o.jpg

Позрави!
цитирай
20. demonwind - Любо, здравей :)
11.02.2013 19:52
На повечето българи на некролога трябва да пише "Роди се и умря"... Справка - страхотния филм "Сезонът на канарчетата"... ;)

Поздрави!
цитирай
21. barrybarovec - Истинска американка. От старото ...
11.02.2013 20:11
Истинска американка. От старото поколение. Достойни са за уважение. Познавам доста хора като нея (не толкова възрастни) и винаги е удоволствие да общуваш с тях. Носят духа на Америка от средата на миналия век.
А относно "некролозите" -- когато някой умре в щатите, близките му пускат кратко съобщение в местния вестник, а написаното по-горе се прочита на самото погребение от някой от роднините на починалия. Некролози като в България НЯМА.
цитирай
22. pcelata - Може би,защото съм жена-
11.02.2013 20:29
и приемам нещата,по сантиментално....Но,това което прочетох е-ужасно мило.За мен,тази Мери е била ИСТИНСКА.И като приятел,майка, и като ЧОВЕК.Тази,истинска Жена-с достойнство,е заслужила подобно изпращане.
цитирай
23. chara - Знаеш ли, хареса ми! Няма тъга, няма лицемерна сръб!
11.02.2013 21:41
Това е различен начин за сбогуване!
Благодаря, че го сподели!
:)
цитирай
24. анонимен - Невероятен е този некролог, не само ...
11.02.2013 22:06
kasnaprolet9999 написа:
Невероятен е този некролог, не само по дължина, но и като разказ за една забележителна жена. Ще каже някой-обикновена домакиня, а всъщност колко динамика има в живота й, колко хора е обгрижвала с труда си и най-вече колко много са я обичали приятели и близки, а децата й я благотворят.

Именно-обичали са я и са се грижили за нея до края й!
Защо ли не са я пратили в един образцов страрчески дом,за да се грижат професионално за нея?!
цитирай
25. lubara - ПЪРВО, искам да благодаря за пос...
11.02.2013 22:07
ПЪРВО, искам да благодаря за последните пет коментара.
Ще кажа само, че когато преди двадесет и една години баща ми почина, аз бях ужасен, че трябва да избирам от пет различни шаблона. Явно очите ми са излъчвали нещо силно, защото ми позволиха да напиша няколко изречения. Тогава се почувствах щастлив, че мога да го изпратя с моите си думи.
цитирай
26. lubara - Анонимен 24, коментарът ти не е к...
11.02.2013 22:17
Анонимен 24, коментарът ти не е коректен.
цитирай
27. lubara - Поздрави, demonwind!
11.02.2013 22:20
Яворе, жена ми обича да казва: " Най-много ме е страх да не умра като овца без история!"
цитирай
28. lubara - Поздрави, nikodima!
11.02.2013 22:21
Даниела, да, зная го този постинг на Слави.
цитирай
29. demonwind - Любо,
11.02.2013 22:22
достатъчно е просто да му пожелаеш "На добър път"! Никой не си отива завинаги, просто отива там, където ние все още нямаме достъп...

Поздрави!
цитирай
30. lubara - Поздрави, chara!
11.02.2013 22:24
Темата е обширна. Благодаря ти.
цитирай
31. lubara - Поздрави, pcelata!
11.02.2013 22:27
Не е само до пола, благодаря ти.
цитирай
32. lubara - Поздрави, barry!
11.02.2013 22:29
Да, пазят си дърветата, нали. Благодаря ти за чудесния коментар!
цитирай
33. tota - Поздрави, Любара!
11.02.2013 22:43
В некролога прозира една друга култура, друго отношение към извървялия житейския си път. Има какво да се поучим, като изказ и отношение.

Хубава вечер!
цитирай
34. kostadin - След тази точка има ново начало!
11.02.2013 23:31
lubara написа:
Не коментирам.


Извинявай! и аз нямаше да коментирам...
Апостол най- добре знае ,че там главанаци няма
Цял живот вървим към нея ,за да станем равни
Поклон!
цитирай
35. анонимен - Не е по "БДС" и затова ...
12.02.2013 01:00
Не е по "БДС" и затова стадото е раздразнено.
цитирай
36. sande - Санде: Некролог ли е - не ми го хвали. Нема хубав некролог!
12.02.2013 05:41
Иначе написаното е един прекрасен и съкровен портрет на близък човек.
цитирай
37. lubara - Поздрави, sande!
12.02.2013 07:17
Да, но все пак заглавието провокира, нали. Виж коментар 21.
цитирай
38. lubara - Поздрави, tota!
12.02.2013 07:19
Ати, съгласен съм с теб. Хубав ден!
цитирай
39. nikikm - Любар,
13.02.2013 20:37
красиво е написано,наистина!Отнася те и дори ти причинява болка до някъде.Къде ги днес такива жени?
цитирай
40. lubara - Благодаря за коментара, Москов!
14.02.2013 08:16
Благодаря за коментара, Москов!
цитирай
41. jivi93 - Много хубав текст
15.02.2013 15:20
Поздрави за Пол и роднините му! Били са истински късметлии с такава майка, баба, родственица!
цитирай
42. lubara - Поздрави, jivi93!
15.02.2013 17:32
Поздрави за теб и за морето!
цитирай
43. ckarlet - Просълзи ме с текста, Lubara! Тв...
18.02.2013 21:59
Просълзи ме с текста, Lubara! Невероятно силни думи за прекрасна жена, които докоснаха и моето сърце!
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723192
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930