Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2013 16:10 - Обувки за шампиони-разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 3982 Коментари: 11 Гласове:
20

Последна промяна: 08.02.2013 13:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                 Преди малко една приятелка ми съобщи, че в големите магазини ще пускат
за продажба една известна марка туристически обувки. Много надеждни, за зиме и
лете, за сняг, дъжд, кал и вятър. Истински самоходки. С две думи, обувки за шампиони.
Цената им ли, не ме питайте…

                 Аз също от известно време търся обувки, единственото условие е да бъдат четиридесет и шести номер. Може и да са втора употреба, но да са здрави. Ще ги подаря
на местния клошар. Той по цял ден клечи пред двете църкви в квартала. Висок, едър, със сплъстени коси под плетената мръсна шапка, с дълга прошарена брада. Малко над петдесетгодишен, видимо боязлив, макар че гласът му наподобява добре работеща дърворезачка. Протяга синкавите си едри ръце към минаващите по тротоара, стиска пластмасова кофичка от кафе и проси дребни стотинки.

                 - Имаш ли някое лозе, или някоя нива, за да я прекопая- всеки път ме пита той.
                 - А, и аз съм като тебе, гол като пушка - така му отговарям, като си мисля, че солидарността ми ще направи поне за момент по-лека участта му.  
                - Не ми изглеждаш на човек, който страда от лишения - незлобливо ми говори просякът.
                  Работил в Кремиковци, имал двадесет и седем годишен стаж. Но от десет
години здраво го е закършил, това се вижда отдалеч. Единствените му разходи за деня са
два лева и половина за автобусни билети, настанил се е в една стара порутена къща в
близкото село. Без ток, без баня, без радио. С две думи, живот-мечта.

                   Зимата е облечен с един от онези монголски кожуси, с които преди
тридесетина и повече години всеки уважаващ се български студент в Съюза беше
направил следването си доста по-безметежно. Имах един приятел, намъкваше на гърба
си по два-три, така минаваше границата. Ех, време славно, ех, минало невъзвратимо…

             - А нямаш ли някои обувки, че в тази зима- винаги ме пита той и сочи краката си.
              - Не, че няма нови в магазина, ама петнадесет лева, много пари са това.
                 Какви ще са тези обувки с такава цена, идея си нямам.
                 Големите му нозе са омотани във вълнени навуща, нахлузил е стари прокъсани цървули. Студено, топло, всеки ден е с тях, единствените му бързоходки.
                 - А защо не се разходиш горе, до военното училище. Там все ще се намерят
някои стари кубинки и за теб – така му казах веднъж.

                  - Ха, че кой ще ми обърне внимание. Пък и три-четири километра са до горе, с
тези патрачиви крака…

                   
                    Така, че може сега някой, който ще прочете това горе, да ми се обади и да
зарадвам ”моя” просяк без време. Какво пък, нали сме милостиви, такава ни е природата, си мисля.

                     Може да не са съвсем нови, но пък за него ще са съвсем
добре. Направо ще се почувства с тях като истински състезател. Много
негови събратя биха му завидели.

                    Че то, с неговата съдба, той си е направо за световен шампион!                 

 

23.01.2013                                                                Любомир Николов                

 

 




Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - много тъжно...
23.01.2013 16:18
много тъжно... и някак несправедливо...
нямам думи...
цитирай
2. lubara - Анонимен, не е коректен коментара ...
23.01.2013 16:47
Анонимен, не е коректен коментара ти. Все пак ако погледнеш текста, не е това целта на занятието, нали...
цитирай
3. lubara - Поздрави, mariniki!
23.01.2013 17:10
Несправедлив е животът, но пък понякога стават и чудеса. "Ще намеря", обеща една моя приятелка, след като прочете разказа.
цитирай
4. tikoev - В разказа става дума за човещина, ...
23.01.2013 17:49
В разказа става дума за човещина, която в мнозина от нас липсва. Поздрави за хубавия разказ, Любо!
цитирай
5. lubara - Поздрави, tikoev!
23.01.2013 18:06
Благодаря ти!
цитирай
6. makont - Тъжно...
24.01.2013 13:57
Не ми се коментира. А обувките, много голям номер? Поздрави!
цитирай
7. lubara - Поздрави, makont!
24.01.2013 17:34
Имаше един филм " Малък голям човек", с Дъстин Фоман. При нас май че е "Голям малък човек".
цитирай
8. anwel - Разказ за уж обикновенна ситуация от живота около нас, а
24.01.2013 21:06
толкова много подтиква за размисъл... Докъде стигнаха, стигнахме...обикновените хора?...А ти, Любо, както винаги , си много точен - с малко думи, да покажеш истинската действителност!
цитирай
9. lubara - Поздрави, anwel!
25.01.2013 08:36
Андрей, този е просяк. Аз съм писал и за клошарите. Те са по-горди, си мисля.
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2010/02/18/sreshtal-sym-i-shtastlivi-kloshari-razkaz.495982
цитирай
10. anwel - Прочетох го!
25.01.2013 22:22
Поздравления! Имаш основания, да си харесваш разказа! Когато живеех в града имах възможност много и внимателно да ги наблюдавам - към някои и със съчувствие. Да не дава Бог да стигне човек в тяхното положение... Виж, сега в селото ги няма - има къде и какво да се работи особено след зимата.
цитирай
11. lubara - Поздрави, anwel!
08.02.2013 18:28
Андрей, днес една виртуална приятелка ми изпрати пари за "моя" просяк. Ще стигнат за два чифта обувки! Не се е и надявал на такава радист!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723186
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930