Ставам, мия си зъбите, закусвам, обувам си обувките. Излизам, навън е все същото красиво, ако не се счита грозното. В офиса си правя кафе, изпивам го с безразличие. Около обяд тегля ключа, никой не е влязъл при мен. Аз пък влизам в книжарницата, която е на двеста метра над парка, който се ветрее в есенните си багрила.
                       И тогава я виждам. Дълга коса, чисто лице, топли очи. Крехко тяло, ръце с бледи вени по китките. Разлистват някаква книга. Млада е, толкова млада. Колебая се, но я заговарям.
                       - Не се обадихте, навярно сте намерили друго решение.
                        Не ме разпознава. Припомням  ѝ предишната ни среща в офиса.
                        Тогава се изчервява незабелязано.
                       - Не, не ми дължите извинения – виждам как лицето ѝ придобива отново предишния си прозрачен цвят.
                         Искала е да ми се обади, не било учтиво все пак, била е задължена да го направи.
                        - Не, няма нищо, важното е, че сте намерили разрешение - отново я успокоявам.
                         Излизам преди нея от книжарницата. Оглеждам се да пресека тротоара, не искам да я притеснявам.

                           Отново влизам в офиса. Наближава обедната почивка, но не бързам.
                           Непривично за мен, не се усещам как си правя ново кафе. 
                           И чудно, този път ми се струва толкова ароматно.
                           Не знам защо, поглеждам опаковката. Срокът на годност отдавна му е изтекъл.
                          Объркали са нещо датите, така си казвам и се усмихвам.

 

             29.11.2012                                      Любомир Николов  

                         

 

 

 

 

 

 

Абе друго си е да поприказваш с млада и хубава жена, изострят се сетивата и кафето сякаш става по-ароматно, ама не е от него да знаеш:)))

"Аз знам, че нищо не знам."

Имаше една реклама за кафе с едно интересно словосъчетание - "чаромат"!!! Случаят е точно такъв! ;-)) Чудесно е, когато такива неща могат да усладят живота на нас мъжете, а не мрачно да пратим по-дяволите остарялото кафе! Иначе би било по-трагично, значи сме по-остарели от старите дати!
Нещо ми се допи кафе с просрочен срок на годност ;-)))

" Нищо човешко не ми е чуждо."

са виновни за всичко - и за слънцето,и за пухкавия сняг - магия си е )))

Хубав коментар от хубав човек!

www.vbox7.com/play:42d95d58

Хеее,тези дати всеки ден ги сменят,
не може да им се хване края...

Сменят ги, ама ние не им обръщаме внимание, нали наборе!
Рая, поздрави и мерси за песента!

Дааааам...тя (топлината и усмивката предизвикана от нея) е виновна за всичко...и за глобалното затопляне...и за любовта...за всичко! :)
http://www.youtube.com/watch?v=BzTTwlKfyAU

Трамвай № 5 -много стилна група, благодаря!

Браво, Любо! Човек трябва да е естет, а за мъжа е направо задължително :)
И да знаеш, кафето е хубаво за този, който го заслужава :)

Не може блогерка с такова име да не напише такъв коментар!

Много "тънък" разказ, Любо! Евалла! Не можах да измисля по подходяща дума от "тънък".
Ей това разбирам аз под "кратка проза". Много късо и много лаконично. А, "лаконично" ще е другия синоним на "тънък". Ама тънкото си е тънко. Голям кеф ми беше четенето му.
Поздрави сърдечни!

Започвайки да го пиша знаех, че разказът ще бъде кратък. Всичко повече от това щеше да е изкуствено, пришито и нямаше да е мое.
Веско, благодаря ти за отзива.

Разказите ти са в повечето случаи, една преживяна история.
Винаги разказваш увлекателно и с лекота, Lubara!
И какво нещо е, когато човек срещне топлота в отношенията. Дори кафето с изминал срок на годност му се вижда ароматно:)
Поздрави и от мен!

Някои са напълно измислени, а този е наполовина случил се.
Благодаря за одобрението.
Подобен много кратък e "Печалбата", напълно измислен.