Когато навън е още студено, вятърът се стрелка между голите клони на дърветата  и облаците сивеят  до тъмномораво, в нас се опитва да покълне пламъчето на надеждата. Толкова много дни сме я съхранявали в себе си, че вече й е време да се разпукне. Не знаем какво ще поникне от това пробуждане, но очакваме да ни завладее и изведе до този устремен път, който ще ни покаже правилната посока.

                  Посоката, която сме загубили или все още не сме открили. Но за която след време ще можем да кажем, това е истинската.

                  Знаем, че понякога е късно, за да е нова и така различна от тази, която сме следвали до сега. Но все пак това, че след зимата идва пролет ни кара отново да се разлистим и макар, че корените ни са накорубени, жилави и обрасли с мъха на отминалото време, отново се надяваме на млади  филизи, от които да се родят  плодове.

                   Плодовете на нашия винаги млад и пълен с надежда стремеж към промяна и това мъничко човешко щастие, от което всички се нуждаем.

 09.02.2009                                                               Любомир Николов

Колко малко му трябва на човек да е щастлив?
Но за това щастие, политиците трябва много, ама много да се потрудят!!!

събужда всичко в природата за нов живот...
красиво, лирично послание, Любомир..
сърдечен поздрав за теб.

Известие за идването на пролетта
Ах, навън на пролет ухае,
на нейната свежест потайна.
Скоро ще цъфнат дръвчетата,
нарцисите, зюмбюлите и лалетата,
свойте песни птичките извиват
и с пчелното жужене се преливат,
а щъркелите ще затракат скоро
и лястовички ще прелитат без умора.
Ева Димитрова

Много малко е това...От което се нуждаем!
Един топъл лъч или дори само поглед ни стига...нали?
Б.

Не ми се вярва те да направят нещо по въпроса.

Оценявам красивия ти коментар.

Хубаво пролетно стихотворение.

Пролетен художествен коментар. По-точно, коментар на художник.

На още много пролети да имаме щастието и способността да се зарадваме искрено!

Благодаря за пролетните цветя и за въпросите, които повдигаш.
Дай, Боже, младите филизи, които излизат от нас - "...накорубени, жилави и обрасли с мъха на отминалото време" да дадат прекрасни и сочни плодове.

Това си е едно прекрасно пожелание!

Пролетно да е настроението ти, приятелко.

Пак си пътешествал ... за минзухари! :)

Слаба работа. И с колата. Преди десетина години същото разстояние го минавах с колело. Кога ще дойде и моят ден, май никогда!

Имаме нужда от това пламъче Любо! Пламъка на надеждата, която да разпукне в нас! Дай Боже! Толкова хубаво си го казал. И това наистина са неща, които
са ми близки и в които търся да се намеря.

"Плодовете на нашия винаги млад и пълен с надежда стремеж към промяна и това мъничко човешко щастие, от което всички се нуждаем."
А промяната и осмислянето ни прави истински щастливи. Наистина колко малко е нужно на човек за да бъде щастлив, но трябва и да прави своя избор в тази посока!

Здравей Цанка, като минете през Търново, елате да разгледате книжарницата. Напредваме.