Бъдете здрави!
- Идва Коледа –
Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, сякаш прежълтели от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада шофьорът й. Сякаш трябва да знам разписанието му. Това време ми е достатъчно, влизам в голямата, просторна, мръсна и неуютна чакалня, за да убия времето. Врабчета летят високо под тавана й, няколко улични кучета търсят топлина и късче комат от пътниците, свъсили главите си и закусвайки във вътрешното помещение. Часовникът отброява бавно секундите, сядам срещу високата и рехаво украсена елха, само по това може да се разбере, че идват празници.
- Бате, дай ми десет стотинки, бе !
Виждам пред себе си момче на седем-осем години, облечено в синьо яке, голямо за ръста му. Обуто е в плетени дебели чорапогащи в бозав цвят, нахлузило е ботуши с разкривени пети.
- За да купиш цигари ли? - му отговарям.
- За хляб са ми. Ако искаш, ела да ми купиш един хляб- отговаря и ме гледа с тъжни очи, лицето му е жълтеникаво и мръсно.
- Ще ми дадеш ли? - пак ме пита, вижда как съм се изправил и бъркам в малкото джобче отпред на дънките си.
- Ще ти дам, какво да те правя- пускам десет стотинки в дланта му, ръцете са мръсни, с неизрязани нокти.- Само ако те видя, че ще ги дадеш за цигари, ще ти скъсам ушите.
- Господ здраве да ти дава, бате. Жив и здрав да си- завърта се и се затичва хлапето, преди да е чуло, че и аз му пожелавам същото.
Какъв бате съм му, от тридесет часа съм дядо. Истински.
Отново сядам на дървената пейка, пия от колата, която съм купил, за да мине по-бързо времето, и отведнъж си спомням за баща ми. На същата гара, точно преди двадесет години, го посрещнах за последно. Пътуваше винаги с голяма чанта, слизаше припряно на перона, шлиферът му беше изтънял, пуловерите често скъсани на лактите, вратовръзката от онези, които се слагат на врата с готов възел и ластик. Но винаги гладко избръснат, чист, излъчваше някаква одухотвореност, с изцяло бяла коса, оредяла на челото, въпреки малко над шестдесетте си години. Всяка Нова година идваше при нас, със сина ми първата им работа беше да си направят списък. Или график за посещение на интересните места, без които празникът не можеше да се почувства. Харчеше парите си на поразия, за него и за другите си две внучета, оприличавах го на Серафим от едноименния разказ.
Това беше последното му идване по празниците при нас.
И тогава, бързайки да изляза навън, защото нещо стегна гърлото ми, се запитах, аз обадих ли се на сина си? Че му писах имейл, да. Но я да му се обадя.
- Как е бебето, какво прави- го запитах.
- Ааа, добре е, спи и яде. - Гласът му беше по-уверен и не така детски, както ми се струваше винаги, когато говорехме по джиесема.
Вече бях качил в маршрутката, след по-малко от час щях да си бъда вкъщи. И си казах, какво ни трябва. Да, само едно, Господ здраве да ни дава, само това.
Останалото са подробности от пейзажа.
16.12.2009 Любомир Николов
Мерси за разказчето ( ответният поздрав е при мен - и аз се запилявам по празниците ).
Светли, радостни коледни празници!
Весели и щастливи!
21.12.2011 20:21
Останалото са подробности от пейзажа."
Много си прав, приятелю! Светли празници!:)
21.12.2011 21:29
Б.
Хубави мигове ти желая!
донесе много радост и щастие!!!
За Новата Година -Дядо Мраз да Ви дари теб и семейсвото ти със здраве и късмет!!!
Нека Дядо Мраз ти донесе най-хубавото, здраве и повече парички.
А Дядо Коледа да дари теб и семейството ти с много щастливи дни, когато ще сте заедно!
Спомняш ли какво ти бях писала в "Лодките"?
Мисля, че така завършваше - "Добър си, Любо, много си добър!"
Отново ще го кажа, защото е така.
С усмивката заради "вилата" в "Стрелбище", през цигането, гарата, такситата, пожълтели от чакане, ме стисна за гърлото със спомена за баща ти.
Представих си го като моя татко - идваше за Нова година с два сака, в които беше накупил разни неща за децата ми, за мен.
Наставаше голяма радост, че дядо Наско е дошъл, а на мен ми беше спокойно и топло.
Този спомен ме задави, извика сълзи в очите ми и още ми пари.
Но животът продължава в децата ни, които са възмъжели и са бащи. Продължава в Мишел и Никола, който си спомням, когато се роди ...
И аз се запитах: "какво ни трябва. Да, само едно, Господ здраве да ни дава, само това."
И нека Господ се смили над нас и ни направи малко по-добри!
"Останалото са подробности от пейзажа."
Весели празници, Любо!
Нацелувай Никола от баба Катиии. Обещал си ми още на НИКУЛДЕН:)))
Онова време, когато бяхме вече със свои семейства, но с все още малки деца, които си имаха своите дядовци, то си беше толкова хубаво. Защото се чувствахме по средата на пътя си, може би. И защото имахме на кой да кажем "татко".
Казват, че всяка възраст си имала своето очарование.
Тогава на Коледа да вдигнем наздравица и за нашата, вече би трябвало помъдряла възраст. И за бъдещето на внуците ни, Мишел и Никола.
Приятелко скъпа, бъдете всички здрави и много щастливи през Коледните и Новогодишните празници!
А Никола ще го целуна по двете бузи от баба Катя, която го обича не по-малко от своята Мишел. Защото е една "слънчева жена" .
Наздраве!
Онова време, когато бяхме вече със свои семейства, но с все още малки деца, които си имаха своите дядовци, то си беше толкова хубаво. Защото се чувствахме по средата на пътя си, може би. И защото имахме на кой да кажем "татко".
Казват, че всяка възраст си имала своето очарование.
Тогава на Коледа да вдигнем наздравица и за нашата, вече би трябвало помъдряла възраст. И за бъдещето на внуците ни, Мишел и Никола.
Приятелко скъпа, бъдете всички здрави и много щастливи през Коледните и Новогодишните празници!
А Никола ще го целуна по двете бузи от баба Катя, която го обича не по-малко от своята Мишел. Защото е една "слънчева жена" .
Наздраве!
Любо, скъпи приятелю!
Отново ме просълзи. Това са може би пречистващи сълзи и сълзи на благодарност към нашите родители.
Хубави да са ви всичките празници!
Но давай по-весело, още веднъж честита да е идващата Коледа и Новата година за цялото ти семейство.
22.12.2011 21:05
Много здраве, обич и щастие за прекрасното ти семейство!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy