.jpg)
-- Момчето и мечето --
Имаме си ний момченце,
то пък има си меченце.
С него става, с него ляга,
ах, как таз обич му приляга.
Колката е със очички сини,
а мечето с бузки сладки, като млини.
Двамата са вече неразделни,
с тях са радостите наши безпределни.
Ще отлитнат бързо детските години,
споменът за тях ще идва, сякаш през пъртини.
А мечето на прегръдка пак ще се надява,
и ще чака от момчето сладката му врява.
Отдавна не се бях сещала за него, благодаря че ми напомни за него,
за съжаление децата порасват и забравят играчките си, а е хубаво поне малко да запазим от детското в себе си!
Хубав, вълшебен ден!
Утре вечер на летището ще посрещна момчето, навярно ще е с мечето.
Хубави празнични дни за теб!
Сигурна съм, че дните у вас ще са празнични:)))
Първо сина ми, после и снаха ми, сега вече тримата, но момчето с мечето е най-важния пътник!
Да ви е здрави да ви радва всички!
/прошепнато е.../:)))
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy