Днес набрах си шипки, трънки и глогинки.
                 Станах в ранен час, пийнах билков чай с малинки.
                 Утрото намигна ми, кимнах му с усмивка.
                 И добрах се със трабанта… в райската градинка.

                 И какво да видя, горе над градчето.
                 Къщите се вдигат, сякаш кули гонят те небето.
                 Бизнесът цъфти, та върже яко, смело.
                 И едни огради ширнал, опаковал цяло село.

                 Джипове и черни лимузини, сякаш на изложба.
                 Аз къде съм тръгнал с таз социалистична рожба.
                 И какви басейни, водни стройни кавалкади.
                 Ах, душата да е яка, че не смогвам с никакви рокади…

                 Цъкам си със зъби, после дръпнах се надясно.
                 Ама все край тез грамади нещо ми е тясно.
                 Че си викам, късно е да правиш мой човек, химери.
                 Я си бягай бързо към полето, завист да те не намери.

                 И сега тоз плод в червено, синьо и пембено.
                 Вино ли ще става, сок или пък мармалад в зелено.
                 Цветове да има, шарено да бъде, сладост да изпъква.
                 А пък Харбанаси… да не ми се толкоз във очи намъква!

 
                       18.09.2011.                              Любомир Николов

Аз най го обичам!:))
Природата освбождава от всяка суета - човеку там е най-добре! Сред зидове, зад огради е мястото на зверовете!:))))

С ден закъснение ЧИД! Здраве и дълголетие ти пожелавам. От шипките става страхотно винце.

спомни си ,че Харбанаси си е било търговско и богатско село, нищо,че запомнихме години когато от там бяха само прости и бедни хора, пак му дойде времето.Пък дет е текло,пак тече нали така е казал народа. Арбанашко е било, тъговско и пак е,само че не само търговско...

Титче, преди години баща ми правеше страхотен мармалад от шипки.
Откъде тази енергия, то си е трудна работа. И вино от шипки, и компот от дренки, и сладко от боровинки, и какво ли не от плодовете на природата.
А за останалия ти коментар, всичко си казала!

Ани, а от трънките става наистина истинско! Аз ще опитам, макар че малко трънки имаше в полето. Криза и там, сякаш!
Благодаря за хубавите пожелания, да ти се връща удвоено!

То простотията не пречи на богатствотията, нали?!

Като стана дума за шипковия мармалад се върнах в старото време когато ходех за
тази вкусотия с купичка на магазина,след като бакалина е изтегли ми пълнеше
мармалада от дървеното каче.Ама то пък какъв мармалад беше ....нямям думи.
Де да има и днес такъв мармалад?
И от мен ЧИД!

Ами в казармата този мармалад, или от сини сливи, го раздаваха през ден.

Беше в съндъчета и го режеха на филии и след това на дажби под формата на
днешните пакетчета масло... но пък беше вкусен, когато имаше топло ппресно
млеко.Хубави времена ,нали,днес само можем да мечтаем!!!

Съчетал си природното и социалното с тънък /трънково-шипков/ хумор...
Можем само да гледаме и да цъкаме... :)))

Марине, цък, цък...язък!
Невероятно, но факт,
котка ближе контакт!

Божо, в Трявна или на Етъра продават един пестил от сливи, викат му "шоколад".
Малко скъпо се продава, ама веднъж се живее, нали!

Ти щом не можеш позна "туй Харбанаси",представи си аз как го познах,че не бях ходила там от години:))) Само преди десетина дена имах това удоволствие,ама престоях само един час:))) И после....хайде към природата!:)
Поздрави!

Ами като не сме на "ти" с бизнеса, така ни се пада!

Охооо имаш Трабант! Комби или лимузина:-) ?

Нямам трабант, но така ми дойде в стихото.