Преди десетина дни спрях колата пред входа на ”Каваците”. Прекосих прашното шосе, навлязох всред буренака и къпинака, бях обул маратонките специално за тази ни среща. Не бях я виждал отпреди две години и не бях сигурен дали е още жива. Все пак строителството е навсякъде...
           Беше се килнала сякаш на една страна. Около нея тръни и буреняк. Короната й сякаш се беше смалила. Клоните й изсъхнали оттук, оттам. Но пак се държи, милата. И ражда както едно време, няма спиране. Покатерих се по ръбатата ѝ снага, колко пъти съм го правил. Щом и това мога, значи и аз още ставам, си казах. А плодовете ѝ, какъв аромат! Много смокини съм изял за десетината години, когато летувах на този къмпинг, но от нейните по-дъхави и сладки няма.
          Не се задържах много при нея. Предишни лета през ден я посещавах. Не си и взех довиждане, миналото си е минало. А бъдещето никой не знае чие притежание е.
          Изведнъж почувствах, че повече няма какво да ми даде.
          Просто защото ми е дала твърде много, дали тя знае това...                                       
          И както прекосявах шосето, дочух шепота ѝ :
          „  Ще се върнеш, приятелю, ще се върнеш отново при мен.”   
                   

           Може и да ми се е сторило. Но поисках наистина да стане така.                                                           Силно го поисках! 

Издържала е на много изпитания, безспорно.

благодаря ти, че ме срещна с Каваците-нашите. Така се стече живота ми,че не съм била там години. Все още в сънищата ми са смокините, малките жилави храсти и дюничките, в които опъвахме палатката 15 години. Имахме няколко любими места, все едно от тях биваше свободно когато отидем...Дано ги срещна отново.

Тази година бях за час на плажа на Каваците. Най-хубавият плаж е той.
Иначе за къмпинга, занемара си е. Ех, къде са парите, малко да го постегнат. Явно са изтекли по безумните строежи, с които морето вече не е същото.

не може хотелите да ти дадат тази романтика, пясъка под краката, мигащата лампичка пред палатката, мириса на сомикини и пухчетата на каваците, всичките гадинки,с които си съжителстваш:))))))), студената биричка и пържената цаца, уловена сутринта от старите созополски моряци, задушевните разговори до сутринта или лудите разходки край морето....и още,и още, и още...хахаха,суматохата с правенето на палатката:)))))))

Къмпингите винаги са ми били много симпатични, едно особено ведро настроение цари там.
На палатка не съм бил. Но на бунгало-да.
На Каваците има един много сладурчест мотел на два етажа, зад пясъчните дюни. Там съм се чувствал супер, това беше между 96 и 2003 година.
Най-голям кеф беше вечер да се изкачиш по шосето, и най-горе да видиш слънцето как залязва над Созопол и вълните как играят на Харманите.
Уви, сега като се покатериш горе, морето не се вижда от глупавите бетонови къщи, които се нароиха навсякъде.

хахахах,заричали сме се веднага като се върнем в Търново да се разведем-докато правим палатката. тия български палатки! рейките не съвпадат, едно цяло лято палатката стоя построена изгърбушена като стара баба и цели мъжки кохорти идваха с бирички в ръка, питаха на разни езици мъжа ми, почесваха се по тила и на други места,обикаляха палатката и мъдруваха,но така за 2 седмици никой не разбра как да я построим,че да е права и снажна....:))))))

Веднъж съм спал на палатка, на Харманите, бях ученик. Нашата палатка беше най-смотаната. Бях с един приятел, ние и колци нямахме, рязахме някакви клони да я изправим на крака. За пет-шест дни й се наситихме и обратно домой!
Бяхме тръгнали с велосипеди от Казанлък, ама в Бургас се кротнахме и ги оставихме при едни познати.
Шашава работа...

Как няма какво да ти даде, тя ти е дала надеждата, че пак ще идеш при нея, а това е равно на живот. Ех, Любара, как не се сети? Аз днес също ви писанапомних за смокините и техните полезни свойства. Сега ще прибавя и още едно- за говорящите й свойства :)))

Поостаряла е като нас самите ...
Виждам изсъхналите й клони, но и зелените й листа, които ми дават вяра и надежда!
Поздравявам те за тази твоя единствена и неповторима СМОКИНЯ!

Катя, знаеш ти, знаеш... Бъди здрава!

Видях постинга ти.
Ами най-общо тази смокиня ми даде " Една вечер с вкус на смокини".
Какво повече да искам?

го знае Любо... Тя любовта остава и винаги когато се озовеш при нея спомените бурно ще нахлуват и ще те завъртат в своя кръговрат.

Цанка, тази смокиня за мен е специална, сигурно и аз за нея съм такъв.

Смокинята библейско дръвче още Ева му е ползвала листата!
Имам си не една любима смокиня.....плодовете им са божествени!
А погледнато в другия смисъл ще си замълча.....
Поздрави!

Сашо, то погледнатото в другия смисъл е същественото за мен.

Честит имен ден, любара! Бъди здрав, момче! :) Наистина нямаше да се сетя, ако не бях видяла един постинг, затова не се сърдя като залеят блога с постинги относно такива дни:))) Даже съм благодарна! :)))

Оооо, Женя, много ти благодаря!
Най-вече за това, че ме нарече "момче".
Все пак това си е награда, нали!