Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2011 18:35 - Ежедневие- разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2978 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 01.06.2011 18:59


                            Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен и сресва в движение белите си коси, после отново се забързва напред. Вече ми се струва, че няма закъде да е толкова устремен, трябва да е от година-две пенсионер. Сам е като кукувица.
                          Пуши цигара, като отхвърля с резки движения дългите си черни коси. Боядисва се, навярно. Когато е обута в дънки, те са прилепнали плътно по стегнатото й тяло. Знае го и понякога затова излиза навън, да й се любуват. Може след време да не е така стройна, но това време е далеч. Около нея понякога кръжат няколко момчета, или някое момиче, с което сякаш се състезават по красота и младост.
                           Всяка сутрин мете пред големия комплекс, който управлява от години. И притежава. ” Няма ли на кой да дадеш пет лева да те отмени, пада ти авторитета”-пошегувах се веднъж. Не схвана закачката.” И на мен ми се иска някой да ми даде” – така ми отвърна. Сам е от четири-пет години, дъщеря му няма май вече шанс да се ожени, на тази възраст… Кой знае, то много на хубаво не е винаги хубаво…
                           Сякаш се редуват край кофите. Единият е с колело, към нея платформа. Събира желязо. Може и някой стар непотребен електрически уред. Случва се и да работят, не вярвам на това да разчита. Другият е с дълга русоляво-бяла коса и торби в ръцете си. Пуши цигара всяка минута, пръстите му са жълти, сякаш кафяв кехлибар. Ноктите неизрязани и мръсни. Душата му…не знам, не знам…
                          Отсреща офисът е винаги пълен. Млада е, с високи токчета, за красива не може да се каже. Но пък е ефектна, сигурно защото печели добре. Не съм сигурен дали не се лъжа, един ден я видях да се муши всред стоките с намаления наблизо. Или пък си е краста някаква.
                           Ако не съм в настроение, правя се че не го забелязвам и минавам на другия тротоар. Вече не е шеф, но е достатъчно многословен, чак досаден. Жена му го изостави преди години, защо ли, не бяха в първа младост. Синът му прибра момиче с две деца, как не се побърка не знам. Май вече е свикнал. Дрехите му са опърпани, няма кой да ги изглади, но пък е винаги гладко обръснат. Абе старец си е вече.
                           Костюмът и вратовръзката са задължителни в делничния ден. Винаги е бил на добре платена работа, кметството, банките, някакви консорциуми напоследък. Внимателен е с хората, без съмнение. Е, има имоти не само в града, така се говори. Да са му честити, нищо лошо не ми е направил. Макар, че жена му можеше да бъде по-любезна един ден, когато подавах документи за онзи конкурс, но нейсе…
                           Вече години не си показва носа навън. Какво му стана на този човек, имаше си всичко. Жена му бая се е измъчила с него, но не го показва. Защо така стана, говорят се най-различни работи, сигурно има нещо вярно, всяка крушка си има и опашка.    

                           Колко ли много съм се променил, какъв бях преди тридесет години, откакто живея тук. Половин живот, ужас.
                           Излизам на терасата да пуша. Замислям се и връщам папиросата в кутията.
                           Много цигари пуша напоследък.
                           Ще трябва да ги откажа.
                           Абе, един живот живеем, я да не се задълбочавам. Огънчето проблясква в настъпващия мрак. 

                           Всеки път я виждам с баба си, вече е голяма, пък с баба си… Ами като майка й…

                                 Заминал си е още един ден.

 

                    01.06.2011.                                        Любомир Николов



Тагове:   ден,


Гласувай:
13



1. ckarlet - Голям си психолог, Lubara! Можеш да ...
01.06.2011 19:16
Освен че си голям творец си и отличен психолог, Lubara! Можеш да разкриеш и опишеш всяка душа!
Поздрави за разказа!
С удоволствие прочетох след работния ден!
цитирай
2. lubara - Поздрави, ckarlet!
01.06.2011 21:11
Можеше и повече да се погледна отстрани, но се отказах. Я да не се главоболя.
цитирай
3. kalin8 - Дааа...
02.06.2011 18:25
Все едно, че бях до теб...Някъде отстрани и наблюдавах как всичко минава пред очите ми!
Чудесно разказано, Любо!
Моите поздравления!
Б.
цитирай
4. lubara - Поздрави, kalin8!
02.06.2011 18:59
Благодаря ти, все пак това е един щрих от повтаряемия ни делник.
цитирай
5. kometapg - Много добър разказвач си! Поздр...
05.06.2011 22:22
Много добър разказвач си! Поздрави!:)
цитирай
6. lubara - Поздрави, kometapg!
06.06.2011 08:14
Светла, хубава седмица за теб!
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Чудя се, как ли би ме описал, ако ж...
12.06.2011 22:08
Чудя се, как ли би ме описал, ако живееше срещу нас:))) Звучиш интересно, но много минорно. Една екскурзия в планината би ти се отразила по-добре от това ежедневие.
цитирай
8. lubara - Поздрави, kasnaprolet9999!
13.06.2011 08:15
Ами ежедневието не е много радостно, все пак.
И сега бих те описал, но по-добре да ти кажа друго.
Преди две седмици говорих по телефона с прототипа на онова момиче, от "твоя разказ" -"Букет и сладко от диви ягоди". Представяш ли си, дори си спомни за мен. Поне така каза. След 45 години...
А планината трябва да я покатерчим в най-скоро време.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4576143
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031