Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2011 14:10 - Литературният клуб - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2843 Коментари: 14 Гласове:
19

Последна промяна: 04.05.2011 09:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                     Пролетта е много подходящ сезон за разчистване на ненужните вехтории. След като си се забутал за няколко часа в прашното и полутъмно мазе, после всичко ти изглежда някак си пречистено. Сякаш бреме ти е паднало от плещите. И си готов отново да трупаш, да трупаш…
                 Преди два месеца натоварих в колата три кашона с хартия и спрях в края на града, където за много клошари пункта за изкупуване си е нещо като работен офис. И както разтоварвах старите вестници, списанията и папките с всевъзможните отчети и бумащини на вече закритата ми фирма, жената зад кантара възкликна:
                 - Я, ама аз в това списание преди двадесет години съм публикувала мои стихотворения.
                   Неусетно се заговорихме. На това място най-малко очаквах такъв разговор. И накрая си казахме един на друг, трябва отново да го направим. Нали и аз имам публикации там, че и с главния редактор се познавам. Много приятен и мил човек.
                  Не мина и една седмица, когато отново отидох до пункта. Този път в едната ръка носех плик, натъпкан с промоционалните предложения на големите вериги, с които са пълни пощенските ни кутии напоследък. А с другата държах двете списания, в които се изявявах като надежден автор. Не казвам млад, защото не би било вярно. Жената зад кантара се беше приготвила с нейните неща. И започна едно литературно четене, първо тя, после аз. И какво да видим, край нас кукнали няколко клошари, отправили внимателно поглед и слух, жадни сякаш за култура. Това много ни впечатли. И така започнахме веднъж седмично да се обогатяваме взаимно с духовното. Все пак животът е труден, но без извисеността на творческата мисъл и дори приповдигнатия патос закъде сме.
                 Най-изненадващо към нас се присъединиха двама. Един пенсиониран учител по български език и литература, и един по-млад несретник, на който годините обаче трудно се определяха под брадясалото му лице и мръсните дрехи. Но пък очите му, такъв пламък избухваше в тях, когато вадеше от джоба си омачкани листа и започваше да рецитира. Направо си беше роден талант, ако питате мене.
                Беше минал месец и нашата група наброяваше вече десетина литератори. Дори си избрахме тричленно ръководство и гласувахме минимален членски внос, за да организираме бъдещите си мероприятия. Работата ставаше сериозна. Към групата се прикрепи и един непризнат от гилдията самоук художник. Така в края на втория месец издадохме първия си вестник, илюстрациите бяха негови. Наистина само от четири страници и с ограничен тираж, но така се започва. Началото винаги е трудно.
                Имаме големи планове. Идва лято, денят става дълъг. След работно време клубът ни ще отваря врати два пъти седмично за всякакви таланти. Мислим на полянката зад пункта да сковем една малка естрада с дървени пейки. Луната ще ни свети, все пак всички се борим за нов, екологично чист свят. Обединява ни не печалбата от предадената хартия, а грижата за природата. Затова плануваме шествие против решението на общинския съвет да се изсече малката горичка наблизо в полза на поредното строително безумие. И други намерения имаме, но ще ги запазя засега в тайна.
                На последното ни събиране поставихме въпроса как да се казва нашия литературен клуб. Може би ” Клуб на хартиените таланти”. А сме готови за всякакви предложения, така че смело чакаме идеи отвън. А защо да не се регистрираме като сдружение с нестопанска цел, за да можем и банкова сметка да си открием. Все пак могат да се намерят и доброжелатели, които да ни спонсорират.
                Моята приятелка зад кантара ми сподели, че оборотът й е нараснал двойно. При нея вече идват клошари от целия град. Е, малко им е по-труден и дълъг пътят, а и личните печалби страдат понякога от пропиляното за литература време.
               - Но пък изкуството иска жертви - така с усмивка й отговорих аз, под одобрителния поглед на няколко новоприети и ентусиазирани членове на нашия клуб. Като си прибирах двата лева от поредния дневен предаден хартиен плик. Скоро непотребна хартийка не ще остане вкъщи, а и съседните мазета обходих. Но това изобщо не ме тревожи. Нали гледаме към бъдещето все пак.
                 И накрая да не ме попитате истина ли е всичко това. Ами нали във всяко литературно произведение има и художествена измислица. Ако много настоявате за отговор, така бих ви отвърнал.

 

                 03.05.2011                                                  Любомир Николов   



Тагове:   клуб,


Гласувай:
19
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pevetsa - Мдаааа, може би това е най интере...
03.05.2011 16:14
Мдаааа, може би това е най интересния клуб за който съм чувал!?
Дядо ми, навремето когато бях малък, носихме вестници и списания за печката, а той първо ги преглеждаше няколко пъти, изрязваше някои неща, и си ги сгъваше за после. Та ми напомни за него ...
цитирай
2. lubara - Поздрави, pevetsa!
03.05.2011 16:25
Ти пък ми напомни преди двадесет и пет години как брахме шипки със сина ми и майка му есента. Накрая той се възпротиви за вбъдеще, малко са били ентусиастите.
Пък на мен ми харесваше мероприятието.
цитирай
3. razkazvachka - Интересно става така!
03.05.2011 16:42
От една страна показваш как се процедира със старата хартия,
от друга - как старата хартия ражда приятелство и нови идеи...
цитирай
4. lubara - Поздрави, razkazvachka!
03.05.2011 16:50
Старата хартия, да. Не ме питай за старите писма, че там ми е силата!
цитирай
5. kalin8 - Трябва да ти кажа, Любо,
03.05.2011 18:34
че познавам доста такива хора...Изкарват си къшея хляб и чашата менте ракия по този начин, но са на светлинни години напред в човешкото си разитие пред т. нар. "юпита"!
Бог да пази България!
Б.
цитирай
6. mt46 - Поздрав!
03.05.2011 18:36
Да, днешната родна култура е "захвърлена" на боклука, в областта на "вторичните суровини"... Бивши учители и настоящи висшисти станаха клошари... "Мила родна картинка" - би казал Елинко Пелинко... :))
цитирай
7. lubara - Поздрави, mt46 !
03.05.2011 18:43
Да, коментарите говорят повече от написаното. Може би моето намигване все пак е като отпор на действителността, кой знае...
цитирай
8. lubara - Поздрави, kalin8!
03.05.2011 18:51
Когато на времето връщахме бутилките от бира, вино, компотените буркани и какво ли още не, на никой не правеше впечатление. И хартията, която децата ни предаваха като пионерско поръчение.
Подпомагахме икономиката.
Сега това е професия, сериозна при това. За жалост. Или за щастие, менте ракиено или къс коматено.
цитирай
9. bven - На шегата и хубавата мечта има кой да помогне!
04.05.2011 21:21
Да бъде!
Хубава вечер, Любчо!:)
цитирай
10. lubara - Поздрави, bven!
05.05.2011 08:04
Хубав ден за теб!
цитирай
11. ckarlet - Каквото и да ни разкажеш ми се вижда, ...
08.05.2011 12:50
Каквото и да ни разкажеш ми се вижда, истинско, трогателно и интересно, Lubara!
Ти си невероятен човек и си представям, всеки който се доближи до теб, че е почувствал тази положителност и добронамереност, която винаги съм усещала.
Поздрави! Минутите при теб са винаги удоволствие!
цитирай
12. lubara - Поздрави, c
08.05.2011 14:45
Благодаря ти за казаното. Е, чак невероятен не съм. Добронамерен, съгласен съм. Като виждам тук в блога какви грозни полемики се вихрят, това ли ще ни направи проспериращи и успешни в новото време! Много се съмнявам.
цитирай
13. gkowachew - Поздрави!
10.05.2011 15:13
Бъди жив и здрав! И все така оптимист! :)
цитирай
14. lubara - Поздрави, gkowachew!
10.05.2011 15:55
Гълъбе, да се чудиш откъде имам такава нагласа. "На гол тумбак чифте пищови" е моята. Благодаря за пожеланието!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723100
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930