Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2011 17:39 - Бомба сме, хазяйке - разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 5087 Коментари: 19 Гласове:
19

Последна промяна: 12.05.2011 15:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

         Пролетният ден е мрачен, настроението ми особено. Има го, а защо, да ме пита някой. Продажбите в офиса се броят на пръсти, наскоро започнах една възраст, която ще промени първата цифра на годините ми. Ако е живот и здраве. Все пак да си млад е по-свежо, и то сега, когато очите на пролетните момичета светят с друг блясък.
         - И аз имам същата кола, хиляда и четиристотин кубика ли е вашата- чувам глас зад гърба си.
          Не бързам да се обърна. Завинтвам ръждясалия болт на планката, която държи акумулатора и внимавам да не си обеля пръстите. Както това стана, когато го свалях преди два дни. Колата е на петнадесетина години, все още има хляб в нея. Помагам на една приятелка, с която ме свързват хиляди спомени. От планинското им село, от морските курорти преди години, когато пиехме бира и ядяхме кралски скариди под искрящите звезди, с малко наивната вяра, че сме големите бизнесмени. И от планинските преходи нагоре по върховете, когато децата ни бяха малки. И когато бяхме четирима, без да се броят мальоците. Вече десетина години сме трима, тя, жена ми и аз. За съжаление.
               - О, не съм сигурен, тя е на една близка-отговарям аз и виждам мъж на средна възраст, явно търси тема на разговор.
                - Не знам кой път да поема, звезди посред бял ден ми докара този доктор с диагнозата си. Казваха ми приятели, че съм се променил и отслабнал, ама чак пък това да ми се случи, диабет!
             - От диабет до диабет има разлика- това ми идва наум, макар да се усещам колко нескопосано звучи това мое успокоение за непознатия.
               Поликлиниката е на няколко метра от нас, над входа й са се разпукали зелените листа на кестените, насреща в парка жълтото, бялото и розовото по клоните на храстите са в изобилие. Скоро ще идва лятото.
            - Да, сега хапчета ли, болница ли, клинични пътеки или каквото там, идея си нямам.
                 Непознатият е среден на ръст, с леко жълтеникаво лице, гладко избръснат и с чисто яке, на гърба на което има фирмен надпис.
            - Знам от къде се взе всичко това, от седем месеца съм на борсата. Работих като шофьор към голяма транспортна фирма, но ни съкратиха. Където и да отида, все едно и също. Щели да назначат млад човек, днес пак ми го казаха. А имам опита, прекосил съм цялата страна, и по европейските пътища съм пустосвал.
               Вече съм влязъл в корсичката, завъртам контактния ключ и чувам гласа на двигателя. Не му личи, че цяла зима е мълчал. Работи като часовник. Значи, спасихме се от нов акумулатор, днес сме на далавера стотина лева. Старият го бях закачил на ръждясалия си изправител, имам го от преди много години, когато бръмчах с един запорожец къде ли не.
                   - На колко години сте- питам човека до мен.
                    Не мога пръв да прескоча учтивата форма на обръщение в разговори с непознати. Може би, защото не съм склонен да фамилиарнича и да стеснявам дистанцията. Това в бизнеса ми е пречело навярно, щом той ме изостави преди няколко години.     
                        - А вие какво работите- пита ме набора, като ми се извинява. След като сме разбрали, че е три години по-млад от мен, му отговарям с усмивка.
                      - Аа, свободна професия, ето това.
                Заключвам колата и се отправям към входа на поликлиниката, където нашата приятелка си вади хляба, като продава медицински принадлежности.
                     - Извинявайте, ако ви съм досадил- сбогува се непознатият.- Все пак не знам на кое небе съм днес.
                   - Хубава работа, нищо не е станало. Ами кураж, и много вяра, това трябва да имате.- Пак звуча по същия неубедителен начин, но друго не ми идва на устата.
                      Горе на третия етаж моята дружка ме следи отдалеч. С леко напрежение в погледа през стъклената врата. Бързам да се захиля.
                 - Бомба сме, хазяйке! Пали като млада булка. Не, като теб пали, от раз!
               С усмивка се прегръщаме и с поздрави към нейната отдавнашна съученичка и приятелка се прибирам вкъщи. Макар и не в офиса, днес съм изкарал почти стотина лева.

               А и пролет е, как да сме иначе, освен - бомбаааа!

 

12.04.2011                                                  Любомир Николов

 




Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ckarlet - Всичко е толкова истинско разка...
12.04.2011 18:03
Всичко е толкова истинско разказано от теб, Lubara!
Ти винаги намираш точната дума да кажеш на човека нещо добро!
Поздрави, Lubara!
цитирай
2. lubara - Поздрави, ckarlet!
12.04.2011 18:30
А ти винаги ме окуражяваш в писаниците ми!
цитирай
3. kalin8 - Поздрави и от мен!
12.04.2011 19:00
Разказваш леко...Както винаги!
Б.
цитирай
4. lubara - Поздрави, kalin8!
12.04.2011 19:03
Ами леко, че да стигнем надалеко! Шегувам се, разбира се.
цитирай
5. razkazvachka - Бомба или не -
12.04.2011 21:33
хубав, изискан текст. На български. Взе да става рядкост.
цитирай
6. rummi - като питам баща ми как е, той все отговаря: "бомба"
12.04.2011 23:08
а аз му отговарям: "внимавай да не гръмнеш".

опасен си, Любо ;-)
цитирай
7. tili - Браво, Любо!!!
13.04.2011 00:22
:)))))))))))))))))))))))))))
цитирай
8. lubara - Поздрави, razkazvachka!
13.04.2011 07:37
Благодаря ти.
цитирай
9. lubara - Поздрави, tili!
13.04.2011 07:38
Лили, добро утро! Цъфтим ли, цъфтим ли!
цитирай
10. lubara - Поздрави, rummi!
13.04.2011 07:40
При мен такава опастност няма. Защото отдавна съм гръмнал!
цитирай
11. iliada - Поздравления!
13.04.2011 07:50
А и пролет е, как да сме иначе, освен - бомбаааа!
цитирай
12. lubara - Поздрави, iliada!
13.04.2011 07:53
Точно така. И на Кайлъка са нацъфтели едни храсти...
цитирай
13. demonwind - Поздрави, Любо!
13.04.2011 16:15
Няма какво да коментирам - умееш да ме откъснеш от натовареното ежедневие :)
Ако знаеш какви зюмбюли са разцъфнали из Белгийско и Холандско... ;))
цитирай
14. kasnaprolet9999 - Абе хванем ли се за копривата, скоро ...
13.04.2011 16:44
Абе хванем ли се за копривата, скоро ще има и горски ягодки :)))
Това са нещата от живота. Това е диабет от втори тип, така наречения старчески диабет. Идва често от преживян психически или физически стрес. Моят приятел бай Ангел, за който често съм ви писала, го получи след дълго преследване на един глиган в студен зимен ден. От студа получи парализа на лицев нерв, а в болницата му откриха диабет. После го удари в сърцето и за няколко години си отиде. Лоша работа е диабета.
цитирай
15. lubara - Поздрави, kasnaprolet9999!
13.04.2011 17:07
Невена, че той по-млад от мен три години, я не обиждай на възраст! Шегувам се, разбира се.
цитирай
16. lubara - Поздрави, demonwind!
13.04.2011 17:08
Яворе, че то при вас е по-хубаво времето, от тук.
цитирай
17. kasnaprolet9999 - Ами така му казват, защото не е на...
13.04.2011 17:25
Ами така му казват, защото не е наследствен, дано не те хваща никога. На теб душата ти е млада и няма страшно, щом още забелязваш огънчето в очите на пролетните момичета :)))
цитирай
18. lubara - Поздрави, kasnaprolet9999!
13.04.2011 17:32
Аз знам, че ги има. Не, че ги забелязвам. По-скоро те не ме забелязват.
цитирай
19. demonwind - 16. lubara
13.04.2011 18:43
И аз съм учуден от този факт, ама ей на ;))) Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4574883
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19613
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031