Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2011 16:30 - Дългият ден на една двулевка-разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 4569 Коментари: 18 Гласове:
33

Последна промяна: 28.02.2011 17:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                 Двулевката беше преживяла какво ли не. С поръбени краища, изписани по гърба телефонни номера, дори със следи от евтино червило. Беше изгубила виолетовия си цвят, сякаш превърнал се в петно от настъпени с тежки туристически обувки узрели боровинки. И днес денят й премина в нескончаемо препускане из портмонета, мазни тезгяхи, скъсани джобове и пазви на мургави и непораснали момичета, почти деца.

                                 Сутринта я размени едно момче за топла баничка и боза. На автогарата в края на града. После врабците обикаляха трохите, паднали от мазната хартия, която препусна подгонена в кръг от силния вятър. След малко се озова в изтърканото портмоне на възрастна жена, която се качи на малък автобус, който да я отведе по изтърбушения път до нейното село. Беше си купила ментови бонбони с една чиста и съвсем новичка десетолевка, след няколко минути колебание. В рейса непрекъснато подсмърчаше, сигурно тъгуваше за дъщерята и внуците, които останаха назад в техния си забързан свят.

                                  После двулевката отново пое обратно, този път в джоба на кожените дрехи на един младеж, яхнал грамаден лъскав мотор. Беше я измъкнал от същата женица, с обещанието този път да внимава по завоите и да не се запива до късна нощ с рокерите, които бяха опънали вече палатките на стотина километра горе в предбалкана. Някъде по пътя попадна в едно малко заведение, срещу кутия евтини цигари без бандерол. Сви се тихо в почти празната каса, с надежда да си почине малко. Но не за дълго. Едно момиче с начервени устни гнусливо я пое, навън я чакаше един дебеловрат в спортна кола. Беше се  отбило да утоли жаждата си с някоя високоенергийна напитка, а и да се възстанови от дългата нощ в крайпътния мотел, където предишната вечер двамата с якия мъжага здраво се бяха забавлявали.
   - Заслужавам много повече, гади ми се от този прованс - изсъска тя на глас, излизайки от заведението.

                                 На обяд попадна на малко по-спокойно и чисто място, на площада в града до големия фонтан, който през този ден се ремонтираше от небързащи работници с мазни гащеризони. Срещу едно кафе експресо я пое млада сервитьорка, която беше тук за малко, докато завърши образованието си в университета, или докато набере смелост да се изнесе на около хиляда километра на югозапад, при приятеля си. Който вече половин година береше касис и мандарини покрай едно друго крайбрежие, по топло от нашето. То какво ли я задържа тук, но все пак мил й е този неин си град, с още пресните спомени от  детството, когато мечтите лесно се мечтаеха.

                                Вечерта двулевката и топлите пуканки в една книжна кесия размениха местата си. После банкнотата пое малко дъх, и изведнъж я грабнаха мръсните ръце на двама момчетии, гледащи унесено. Те бързо я метнаха на рафта в близката книжарница срещу туба лепило. И накрая я прибра един кротък човек, излязъл от строгата сграда на  борсата по труда, където без да вярва се мъкнеше вече половин година. От там му искаха да предаде някакви бланки, които той взе да попълва на счупена пейка в отсрещната изпомачкана градинка. И бързайки да се върне отново при чиновниците с каменните лица, не разбра как омазнената, но ценна хартийка се изхлузи от десния му джоб. Чак на двулевката й стана мъчно за човечеца, но нямаше как да се провикне, " хей, загуби ме, не ме изоставяй…"

                                Вече се беше свечерило. Някакъв мърляв пияница я подритна, не вярвайки на очите си. Моментално се озова в онзи голям супермаркет, където имаше най-евтината бира в града. И вече нощта беше по средата си, когато управителят на магазина се разплати с нея на един клошар, който събираше разпиляните боклуци по големия паркинг след дългия ден. Той пък я подхвърли на една мургавелка на околовръстния път, с къса пола, незнаейки да чете, но отлично знаеща цената на парите. Какво толкова, всеки изкарва хляба си по различен начин.   

                             И сега, когато звездите светят ярко и жълтата луна наднича в пазвата на малката хубавелка, която безобидно псува и храчи мръсни слюнки назад през рамо, прибирайки се в онзи голям метален кашон, наречен от още дузина като нея свой дом, двулевката се отдаде на мечти.

                             Но не за бъдещето, а за малко по-различното си минало, което можеше да има. Ако беше се родила с друг, например кафяв цвят. Или пък зелен. И да си има метални защитни нишки, и щеше да е по-голяма и значима, и през други, по-фини портфейли щеше да й мине животът.  

                            " Но кой знае, тези важните пари, и те навярно си имат своите проблеми, на какво ли стават свидетели"- заспивайки си мислеше тя. Една мърлява и никому ненужна двулевка, с цвят на узряла синкава боровинка.

       24.02.2011                                                Любомир Николов




Гласувай:
33
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Една
24.02.2011 16:46
двулевка разказва живота ни.
Хубаво.
И тъжно.
цитирай
2. sande - Прочетох разказа с удоволствие, Любо, добре си разказал за митарствата на...
24.02.2011 16:53
... охлузената двулевка.
И животът през който пътува от ръка на ръка като някаква щафета на малкия човек
донякъде е също охлузен, поизмачкан и неугледен като самата нея.
Добра идея и добре изпълнена.

Поздрави
цитирай
3. razkazvachka - Хубава приказка -
24.02.2011 18:05
през цялото време си я представях в една голяма дебела книга - като втория том от приказките на Андерсен:)))
цитирай
4. lubara - Поздрави, анонимен!
24.02.2011 18:29
Ами тъжното е в живота, понякога повече, понякога не толкова.
цитирай
5. lubara - Поздрави, sande!
24.02.2011 18:30
Поздрави, приятелю мой! Има ли червено вино за тази студена вечер?
цитирай
6. lubara - Поздрави, razkazvachka!
24.02.2011 18:31
Приказките обикновено имат хубав край...
цитирай
7. kalin8 - Поздравления!
24.02.2011 18:39
Много харесах разказа ти!
Б.
цитирай
8. lubara - Поздрави, kalin8!
24.02.2011 18:41
Благодаря!
цитирай
9. bojo12345 - lubara, поздрав!
24.02.2011 19:08
Хареса ми пътешествието на двулевката. Преди години тя бе основна героиня в нашия живот! Ще има ли продължение за новите героини? :)
цитирай
10. lubara - Поздрави, bojo12345 !
24.02.2011 19:14
Божо, това е идея! Помниш Столичната водка за 1.73 лева, нали?
цитирай
11. mamas - Страхотна алегория!
24.02.2011 20:38
Поздравления, Любо!
цитирай
12. lubara - Поздрави, mamas!
24.02.2011 20:45
Славе, ние къде посягаме по-често, към двулевките, или към столевките?
цитирай
13. анонимен - bravo
25.02.2011 11:23
Става ми приятно когато видя някой българин да прави нещо хувабо поздравления
цитирай
14. lubara - Поздрави, анонимен!
25.02.2011 12:11
Поздрави, анонимен!
цитирай
15. ili4e - романтична събда има двулевкат...
27.02.2011 13:48
романтична събда има двулевката:-) ако беше с друг цвят кой знае какви екшъни щеше да преживее?
хубав разказ - много!
цитирай
16. lubara - Поздрави, ili4e!
27.02.2011 14:36
Илиана, това с преживяването, ако беше с друг цвят, го каза и Божо.
Благодаря ти!
цитирай
17. reffina - Хубаво, Любар. Тъжничко малко, но ...
28.02.2011 15:42
Хубаво, Любар. Тъжничко малко, но хубаво!
цитирай
18. lubara - Поздрави, reffina!
28.02.2011 16:46
Малко да, ама такъв е животът!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 3723389
Постинги: 672
Коментари: 9068
Гласове: 19062
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930