Изпратих четиридесет разказа с предложение за издаване на сборник. И получих рецензия.
            А, и отказ, разбира се под нея.

              ЗА РАЗКАЗИТЕ НА ЛЮБОМИР НИКОЛОВ

 

          Не зная доколко могат да бъдат наречени разкази нещата на Любомир Николов. Някои от тях са наброски, някакви кратички размисли, други са малко по-обемни. Интересното е, че точно разказването в тях ги прави не-разкази. Вижда се, че на автора не му е трудно да пише. Обаче трудното за него е да каже. Доста фриволно употребява писатели и заглавия, разбира се перифразирани. Забележима е липсата на идея, и не защото нещата са кратки и многобройни, а защото по принцип не е наясно какво и иска ли въобще да каже.

            “Старият учител не бе толкова стар. Хората го обичаха и сигурно затова му слагаха пред името “бай”. Това караше внуците му да мислят колко много време има, докато стигнат неговите години. Дядо им, отрано станал пенсионер, ги беше научил да четат и пишат далеч преди да тръгнат на училище. Израснаха с книгите, понякога дори игрите на двора не им се виждаха така интересни. А колко се радваха, когато младият им чичо ги водеше из центъра. Шоколад или кино, ги питаше той и накрая получаваха и двете, каквото и да си бяха избрали”. / “Апартаментът”/

          Ето, така разказва Любомир Николов. Непретенциозно, спокойно, равно, наистина разказва. Вероятно всичко това е случило се, истинско и твърде съкровено за автора. Но въпросът е доколко то би било съкровено за читателя. Когато авторът не излиза от малкия си свят, той няма как да влезе в големия. Тук е проблемът на Любомир Николов. И художеството няма значение или просто губи смисъла си в тази атмосфера на безпроблемност. Звученето е тривиално, слогът е тъй познат, сив и неразличим. Няма го другият, различният, работещият със словото писател. Когато решиш, че най-сетне си попаднал на нещо свежо и оригинално, авторът бърза да те потопи в нищото. Мисля, че не е този начинът да се направи добра литература. Мисля също така, че пред Любомир Николов все още седи възможността да напише добри неща. Трябва само да го пожелае истински, а не да превръща книгите се в пособие по всичкология. Той има дарба, която обаче не е в развитие. Ако се харесва такъв, няма проблем, и Нарцис се е харесвал. Видял съм много писатели, които са се давили в думите си. Надявам се г-н Николов да надмогне това и да напише добрите си разкази.

     Н.З.

            

         Първо да попитам, той постарал ли се е да прочете нещо от шестте разказа, които са публикувани в книжка 9-10/ 2009 и 3-4/2010 на списание "Пламък". Не вярвам.
              Спрял се е на разказа " Апартаментът". Цитирам мнението на Н.З.
              "Ето, така разказва Любомир Николов. Непретенциозно, спокойно, равно, наистина разказва. Вероятно всичко това е случило се, истинско и твърде съкровено за автора. Но въпросът е доколко то би било съкровено за читателя. Когато авторът не излиза от малкия си свят, той няма как да влезе в големия. Тук е проблемът на Любомир Николов. И художеството няма значение или просто губи смисъла си в тази атмосфера на безпроблемност. Звученето е тривиално, слогът е тъй познат, сив и неразличим. Няма го другият, различният, работещият със словото писател."
             СВЕТЪТ на три поколения, живяли в един апартамент Н.З. нарича това " малкия свят". На него това не му е нужно, той търси" Големия" свят, интересно ми е какво разбира под това, света на мутрите, на фолкзвездите, на лъжовната жертвоготовност за идеите на Партията ли, защото по-голямата част от живота си Н.З. е живял под нейното ръководство, несъмнено.
                    "Доста фриволно употребява писатели и заглавия, разбира се перифразирани."
                  Дали Н.З. знае смисъла на думата " фриволно" , много се съмнявам. И по това, че един разказ е кръстен по подобие на разказа " Джени, жена по природа", това ли му дава право да прави такива  заключения.    Георги Господинов в романа си " Обикновен роман" не само цитира известни имена, а и цели пасажи от произведенията им. Не, че това ме е впечатлило, напротив.
                      " Превръща книгите си в подобие по всичкология".
                        Най-интересния коментар. Може би Н.З. е очаквал класифициран, логичен и научнообоснован подбор на теми и заглавия, рамкирани и одобрени от БДСтандарт.
               " Забележима е липсата на идея, и не защото нещата са кратки и многобройни, а защото по принцип не е наясно какво и иска ли въобще да каже." Друга част от рецензията.
                Браво бе, господин рецезенте. Значи трябва да има увод, развръзка и заключение, така ли? Да сте чували нещо за късия разказ. За вас това навярно е "наброска" ( егати чуждицата) , или пък кратички размисли.                     
                  
   Е, не всеки може да е с гениално творчество като Вас, господин Н.З.
                  

Нищо ново под слънцето.Ако си беше платил на рецензента /лептата/ би се изказал по ясно и би публикувал нещо.Но парите играят и в изкуството.от край време.

Не се коси, приеми го като опит. И що не вземеш да напишеш нещо как се за наливането на оснивите, за Кремиковци и загробването на България. Все общественозначими теми.
Антирекламата ти не е пълна - липсва името на издателството. Да видим какво издават и да се равним по тях.
Горе главата, брат'чед!!! :)))

Не знам, чие е становището, но човека явно доста е объркал. Особено в тази част, която се опитва да изтъкне слабите страни. При приимуществата, които сам е забелязал, това което сочи като "слабости", всъщност само подсилват силните страни. И самият факт, че са го впечатлили чак толкова много, защото в никакъв случай не може да се каже, че са типични за творчеството на Любомир, само доказва достойнството на разказите. Разказ не се пише по план. Има си разбира се правила, но правилата са различни за различните жанрови форми. Препоръчвам разказа на Бредбъри от "Нощен влак към Вавилон": "Като старо куче легнало край пътя", издателите на Бредбъри са решили, че това е разказ. Литературните му агенти, също. Включен е в сборник, който се разпространява в света в многомилионен тираж и при цялата верига от професионалисти и то свързани с това име, съм склонен да го приема за разказ, макар да ми се е сторил, че е импресия и липсва всякакъв сюжет, а е само описание на впечатления. "Лаголиерите" Стивън Кинг сам нарича разказ и пак трябва да изброя цялата верига от професионалисти, а "разказа" е малко над 300 страници.
Думата разказ е синоним на история. Основното е да има такава, но в крайна сметка има доста и аз мога да изброя световни имена, в които история няма. Не съм прочел обаче разказ на Любомир в който да се губи историята. Като автор склонен да забелязва чудатото в най-битовите ежедневни фрагменти, може да не създава остри сюжети с шеметно действие, но историята е закодирана в тези фрагменти, а това е изключително. Много мога да пиша още.
Учуден съм, наистина.

Лили, расвесели ме, както винаги.
Не сложих името на издателството, защото мисля, че няма нужда да шумя, те са достатъчно известни.
В списание " Съвременник" четох една дъъъъълга статия от същия Н.З.
Бъкано е с имена, известни с достойното си място в литературата. А нашия" Заек" пише само колко много се е наливал с ракия и уиски в тяхно присъствие, колко мадами бил свалил, и колко надарен литературен вид е бил като млад. Свети с чуждата светлина!
А ме критикува, че "фриволно" съм се заиграл в три разказа с някои "големи имена". А аз дори не ги цитирам. Който разбира за какво става дума, значи не са му непознати.
Идва връх Амбарица, я горе главата, нали!

А може би щеше и да прочете нещо, и наистина пък да му хареса ( колко съм наивен! )

Янко Станоев беше казал, че литуратурата, това е да се разказват истории.
А историите могат да носят не бързи развития на сюжета, а по-дълбоки и чувствени преживявания. Но само ако можеш да вникнеш в тях. А това става, ако си чувствителен и съпреживяваш това, за което се разказва.
А дали са продаваеми на пазара, това е друго тема.
То няма нищо общо с рецензията.

Много неглежирана е и ако сам автора се беше замислил над думите си, щеше да разбере, че аргументите му са един голям, много голям +. И окичени върху отрицателното му мнение го довеждат до абсурдност и единственото обяснение е, че се е отнесъл твърде несериозно с цялата сериозност на това, което пише и на това което прави.

Подобни неща могат да се говорят в литературен кръжок за подрастващи или ако върнем времето назад с поне двеста години.

Началото на разказ на Н.З.

"не знаех кой съм изплъзваше ми се всичко което съм бил боляха ме очите сякаш бяха чужди и някой ми се оплакваше че го болят обецата на ухото в смисъла на едно на ум бе разкъсала тъканта и надолу се стичаха червени капчици не ми се вярваше да е кръв или поне не съм си мислил че на такова място ще я има но кръвта си е кръв и доколкото тази мисъл някога е била част от мене сега пък аз бях част от нея и друг път съм бивал различен и друг път съм намирал отражението си за познато разговорът с огледалото и друг път ми е носил усещането за различност този път обаче нещата се разпиляваха нямаше начин да получа един образ вместо стотиците парчета също и пръстите ме боляха при мисълта за други пръсти вече деформирани и неподдаващи се на съзредоточаване усещах че съм някой когото вече съм бил също тъй разбирах че няма връщане понеже няма къде питам се какво е да си живо същество което не живее възможно ли е да си в собствената си невъзможност прието ли е да си човек при абсолютно съхраняване на твоето инкогнито неприемливите радости на някой който може и да си ти възможностите на съзнанието да разпознае себе си това е съизмеримо с нелепостите на общуването с опитите на безразличието с реториката на непроизнесеното мисля че разговорът за трети лица не съдържа отпечатъка на говорещите също тъй намирам за противопоказно да си зависим от фобиите си "

СПИРАМ до ТУК, и аз имам милост към четящите.

близката атмосфера, която пресъздават думите ти.Читателя ги съпреживява и това е достатъчно.Не се отчайвай, Лю.

Не бих се засегнал от това, че едно издателство, достатъчно известно, отказва предложението ми.
Рецензията не само е обидна. Подтекстът й се крие в откъса от разказа на Н.З., който е поместен в " Литернет".
Ето какво се публикува, толерира, печата, и за съжаление грозно изопачава основната цел на писането.
Да ни направи по-добри, защото всички сме несъвършенни, достатъчно материални в своя си живот.
Поне в литературния да сме поетични и добри!

Ако от подобни рецензенти като Н.З. зависи книгоиздаването у нас, то ми става ясно защо бозата я продават в книжарниците.

Дожвя и кофти рецензии, а?:) Това е сигурен белег, че влизаш в "тежката" категория!:))
Поздравления!!!:))

" Пособие по всичкология", може би Н.З. е имал впредвид, че претендирам да разбирам и разказвам за всичко.
Или трябва да има една обединяваща тема, например за градежа на развитото соцобщество. Пардон, за охулването му, защото това сега е модерно.

Неее, просто не им стиска да рискуват. По-лесно, оттам и доходно е, да пускат тези, които вече имат име. Или пък онези неща, жълтините, все още страхотно вървят.

Аз почвам да пиша за ...мутрите , примерно!
Няма да коментирам.

А бой, де !

и не могат да преглътнат този факт!
Ти си си ТИ!... Пишеш по уникален начин и си страхотен!
Просто това издателство не те заслужава!!! Защо ли имам чувството, че се сещам кое е...

Този "рецензент" сигурно си има един стандартен текст за отказ и сменя само името на автора и цитата.
Благодаря, че ни спести мъките с неговия текст (всъщност, едва стигнах до третия ред).

ще ти споделя, че когато реших да правя интервюта с автори тук, се допитах до известен писател. Той просто ги срина. Няма да ти кажа името му, то така или иначе няма значение. Има значение това, че аз въпреки всичко направих тези интервюта и те видяха бял свят. И както виждам, в по-голямата си част се приемат позитивно. Е, съскане винаги има, но това са дребните душици - сиви, безлични и завиждащи на другите...
Затова и се радвам на интернет пространството - редакторите, за които ти говориш, или писателите от по-възрастното поколение, са една категория и доста по-затворено общество по простата причина, че са много по-малко. А тук пишещите имат възможност да бъдат оценявани от доста повече хора. И точно това е хубавото!
Така че не съжалявай, а просто си кажи, че това е мнението на един редактор :)

Славе, горката, много си издържала!

тази "рецензия" все едно е писана от някой партиен секретар.
искрено ти съчувствам, че трябва да им четеш простотиите на тези самозвани разбирачи.

и те поздравявам за завладяващите истории, които не веднъж съм чела на един дъх.

Еее, развесели ме. И ми припомни един случай - една тема така се хареса на учителя, който временно заместваше титулярката, че реши лично да я прочете пред класа (художествено четене!). Малко по-късно учителката-титулярка каза: това не е тема, а стъпкан домат...
Раничко ми се случи - в осми клас. После не се впечатлявах чак толкова. И си пиша за кеф. :)))
По някое време реших да публикувам. Втората публикация получи годишна награда. Тъй като било обидно да не отида на тържеството, отидох. И там една особа ме размаза с обиди...
Щом искаш втора книга, пожелавам ти да я имаш и да ти носи приятели!

Ася, права си, те са. Не е въпрос в отказа, а в мотивите за това, според "големия" Н.З. Светът на героите ми бил " малкия " свят. Ако навлязат в " големия" свят, тогава може и да си даде благословията.

Да, сигурно си права. Но не съм чел и ред от разказа му, само го издирих в нета. Най-мразя този стил на писане, сякаш на хартията изникват бълнуванията, халюцинациите или делириумите на автора. Без главни букви, без пряка рек, без препинателни знаци. Ужас!

Жалко е, че не си казваме истината в очите: " Търсят се пикантните, жълтите текстове, леко бруталните, дори задължително циничните в изказа си, не можем да рискуваме с вашите неща, нямате литературна биография."- Например такъв отговор е много по-честен.

Да, явно такива са ни средите на творците.
Всъщност това беше преработка на първата книга- една четвърт от нещата са нови. Останалото е от " Лодките". И бях сменил заглавието.

Ти пък ме разсмя, дължа ти прилива си на настроение в този момент.

А мога ли да полюбопитствувам кой е този литературен гений? Не че ги познавам, ама да не се набутам. Понякога книги се купуват по препоръка... Познатите ми общо взето са естети, но... за всеки случай:)))

Николай Заяков, разбира се!

!!!!!!!! Любара!!!!!!! Този го познавам?! Абсолютен шут и нагаждач! Жител е на с.Брестник и бе редактор на списание"Родна реч" в Пловдив. Това е човека, който ме отврати от писателската гилдия и "вмъкна" в мен убеждението, че е по-добре да пиша само за себе си, след като не мога да не пиша, отколкото да позволя някой да се гаври и с написаното от мен и с разбиранията ми за чест и човешко достойнство. Никога няма да забравя няколкото си "сблъсъка" с тази пародия на литератор. Много години минаха от тогава, но това име не забравих! Бях на 16, когато се престраших да занеса в редакция написано от мен/няколко стихотворения/. Преди това живях в чужбина. Мисля, че бе журналистка жената, която там ми преподаваше български език/помня още фамилията и'- Шонова. Тя ме окуражаваше да пиша/След като се завърнах в бг се "срещнах" с въпросния Заяков в кабинета му. От цялата му пледоария разбрах, че Евтим Евтимов, когото споменах, че обичам да чета не е никакъв поет?!/той ме попита кой от съвременните поети чета/Толкова гнусотия се изля от устата му по повод на Евтим Евтимов, че не вярвах на ушите си. После се започна с разфасоването на написаното от мен. Като ми "показа" какво значи "стихотворение" аз се чудих това мое ли е и за какво се говори в него. Ясно му заявих, че това ще ме е срам да съм го написала и за нищо на света не бих публикувала. Грабнах си нещата и задишах като птичка излязла от кафеза, след напускане на кабинета му. Всъщност ние с него се видяхме не един път тогава, защото той смяташе, че може да ме научи да приличам на една млада българска поетеса, която така и не прочетох, от инат към него. Все казваше да я чята и да се стремя към нея, но аз исках да се стремя към себе си, да приличам на сене си!
След 4 или 5 години на работното ми място се организирваше литературна вечер посветена на Евтим Евтимов. И познай! Кой ще възхвалява творчеството на поета?! Разбира се срещу заплащане де! Е, пак той - нашият герой! Отидох.Гнусях се, но отидох. И... не вярвах на ушите си!
От тогава за мен този човек е падение! Имам и посветен му разказ по случая. Някъде из нещата ми в бг е, но пък може и да съм го взела:)То са години бумащина, а време да прегледам всичко нямам.
Таааа.... хич не се коси! Ако този те харесваше, това би поставило на съмнение в мен чистотата на душевността ти! :))

"Таааа.... хич не се коси! Ако този те харесваше, това би поставило на съмнение в мен чистотата на душевността ти! :)) "
Благодаря ти!

Знаеш ли, надали ще имам време да изкарам на бял свят изписаното от мен, но този ми разказ ще потърся! И... надали ще искам да скрия името на главния герой! Не че ще му накривя шапката, или че ще спрат да му се кланят тез, за които е удобен, но поне съвеста ми ще е чиста.

Ааа, браво Женя, откри го в мемоарите си, значи!