Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2010 14:40 - Един ден на Денис Иванович- разказ
Автор: lubara Категория: Изкуство   
Прочетен: 2402 Коментари: 6 Гласове:
12

Последна промяна: 08.07.2010 07:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       Тази сутрин Денис Иванович се събуди в отвратително настроение.
В устата му сякаш се бяха настанили ято изсушени прилепи, в резултат от лекия запой миналата вечер. Беше се омаял с менте, купено от кварталния магазин, който безуспешно се мъчеше да издържи на неравната конкуренция, която го притискаше след откриването на близкия МОЛ. Нямаше да е задълго.
             С мъка се надигна от леглото, завивките му отдавна бяха претърпели цветова мимикрия, отправи се към банята и пусна силна струя хладка вода. За да се осефери, а и от икономична гледна точка. Напоследък животът му не беше никак розов. Предишният ден отново го бяха търсили онези досадници от банката, която преди две години има неблагоразумието да го кредитира. Една позната го омая с благи приказки, и Денис предприе решителни стъпки за навлизане в хотелиерския бизнес. Срещу ипотекиране на две къщи в забутано планинско селце, стана бизнесмен. И се готвеше за големи печалби. Но след като направи ремонт на котелното, захранващо топлината в иначе уютните стаи, подмени покрива на по-голямата къща и купи петнадесетина кубика дърва за идващата зима, отпуснатите пари свършиха. Беше платил и сто хиляди евро на едни заблудени англичани, които се бяха отказали от бизнеса и с удоволствие го направиха собственик на селското имение, откъдето Иванович се надяваше да потекат купчина от пари.
         Началото беше обещаващо. Първите клиенти бяха очаровани от дивотията на това забутано място, където изгревът на слънцето измиваше от главите им всички лоши мисли, с които се бяха заредили през трудовата седмица. Идваха и двойки, къде официални, къде нелегални, бягащи от погледа на любопитни комшийки и завистници. Денис не се интересуваше от друго, освен да са платежоспособни. Защото всяко удоволствие се заплаща. Особено това на прелюбодейците, ако имаше как, щеше да им взима двойна тарифа.
                  Дойде зимата, и с нея настъпиха сериозни промени. Световната криза сякаш се настани и в това забутано място. А и малкото вече гости мъкнеха със себе си електрически печки, и освен двете камини и радиаторите в стаите, натоварваха електромерите до дупка. И когато отново настана лято, Иванович с ужас направи равносметката, че е вече с пет хиляди евро загуба. Отделно трябваше да се погасява кредита по ипотеката. На всичкото отгоре жена му го напусна, е, не официално, но и това беше въпрос на време.
           - Жени много, няма какво да се кахъря- си беше казал Денис. Но когато мина първоначалната еуфория от внезапно появилата се самостоятелност, нещо започна да го гложди под езика. Че кой в днешно време ще обърне внимание на интелекта и висшето му образование, като е потънал до шия в дългове.
           - Животът е пари, брато – фъфлеше вчера след втората ракия той, в компанията на кварталния пияница. Бяха седнали на ръчно скованата дървена маса пред панелния вход на все още неговото жилище. Защото онези кръвопийци банкерите вече му бяха плътно зад гърба, направо усещаше зловещия им дъх.

            Денис Иванович излезе от банята, отвори хладилника, където се мъдреха няколко стръка увяхнал чесън, бучка засъхнало пожълтяло сирене и едно-две яйца. Направи си чай от лайка, кафе отдавна не му се намираше, и след здравословната лека закуска се дотътри до близкия офис, където преди месец беше получил мъничка надежда. Да замине на работа зад граница, далеч на север, във филиала на голяма компания за производство на хладилни агрегати, които се изнасяха в топлите страни. Срещу такса от триста евро, които с мъка беше събрал оттук-оттам. Посрещна го една малко прецъфтяла дама с начервени устни и къса пола, с която навярно искаше да компенсира някои други дадености. Но този път новината беше добра, след два дни групата на ентусиастите щеше да заминава. И да се втурне напред с главата в трудовия процес на онези дванадесет часа дневна или нощна смяна с гарантиращото почасово възнаграждение от две евро чисти пари. Но само ако е добър да почерпи, че кандидатите за това неземно щастие били много, така му беше казано.
           И така Денис Иванович се отправи отново към своята панелка, където пред самия вход прашасваше личното му возило. Запали го с малка мъка, но пък трещеше съвсем обещаващо. Късополката я натовари на предната седалка и двамата поеха към зоната на забавленията. Разбира се, в близкия МОЛ. Кафе, виенски сладки, после триизмерно кино, а може би завършването на вечерта да има и друго продължение, си мислеше вече кандидат-гурбетчията.
           Малко преди входа на подземния паркинг обаче, някакъв келеш с лъскава лимузина му се изрепчи заради отнетото му безценно преимущество на пътя. Слезе решително, намесвайки роднините на Денис от женски пол, и изведнъж размаха пистолет. Дали боен, или газов, това не се разбра. Защото могъщ джип застана зад келеша, чу се удар на притрити брони, и така Иванович отърва кожата, оставяйки ги да си мерят патлаците.
            Когато дойде сметката за кафето и виенските сладки обаче, Денис се ококори. Това не остана незабелязано от присвитите, но зорки очи на късополката, на нея такива номера не минаваха.
                 - Това триизмерното е голяма глупост. Главата ти се цепи от звуковите ефекти, сякаш се разпаря земната кора, зениците ти стават на понички от светлинните ефекти. И какво е това дребнотемие в съвременното кино, всичко е голота и насилие, жаргонни мръсотии и изчанченост- побърза да се застрахова той, надявайки се ухажьорката му да се откаже от културното мероприятие, все пак й готвеше и друга програма. Щеше да компенсира с решителни действия Иванович, сигурен, че късополката само това чака. Тя обаче показа, че не е вчерашна, на път за тоалетната проведе два бързи разговора по джиесема и след малко му махна за довиждане. Заминаването му зад граница беше провалено, с лека мъка Денис огледа отминаващите й закръглени форми и се отправи към изхода.
               Паркира трошката си отново пред къщи, подритна беззлобно двете улични кучета, откъсна няколко стръка здравец и три нарциса от пролетната градинка, все пак негова беше заслугата по засаждането й. Хлътна в безмълвния от близо година панелен апартамент, после лисна две шепи вода върху лицето си, отвори хладилника, скалъпи някакво подобие на сандвич и пусна телевизора. Сякаш цяла Европа се беше набутала в претъпканите аерогари, чакайки онзи северен вулкан с трудното име да благоволи да се оттегли.
                - Е, че то и от мен има по-зле- успокои се отчасти Денис, погледът му попадна на календара, забоден на отсрещната стена. След два дни дъщеря му ставаше на тринадесет.
                  - Добре, че не заминах, момичето заслужава моето внимание. Не всичко е загубено, има надежда- промълви той и се замисли.
                 Утрешният ден го чакаше. Трябваше да намери пари за подарък. Имаше още време.
                 Днешният ден беше отминал, все пак това беше само един ден на Денис Иванович.

27.04.2010 Любомир Николов


Тагове:   ден,   разказ,


Гласувай:
12



1. benra - май
27.04.2010 16:53
подобни дни са много..за много хора.
Хубав лазказ, Любо, актуален.
цитирай
2. lubara - Поздрави, benra !
27.04.2010 17:15
За съжаление изглежда си права.
цитирай
3. razkazvachka - тук разпознавам двама иванденисовци, които днес
28.04.2010 18:29
по едно време вървяха пред мен - смрадливи от комшийски цигари++ и парфюм-менте сред прекрасната пролет - и си казах: тези ми приличат като излезли от нечий разказ - и гледай сега - ето и разказ!
цитирай
4. lubara - Поздрави, razkazvachka!
29.04.2010 08:01
И аз мислех да го наджабуря с някакъв евтин парфюм, преди срещата с късополката. Но пропуснах, виж ти - съвпадение!
цитирай
5. plashkoff55 - Re: Един ден на Денис Иванович- разказ
29.04.2010 23:55
Здравей, Любо! :)
Изключително правдива и печална картина,
която принуждава хората да се разделят с близки и родина,
за да търсят работа в чужбина.
И все пак Денис, отчитайки реалната картина,
си дава шанс и надежда на местна почва,
в името на живота и прекрасната му дъщеря.

Поздрави за прекрасния разказ! :)

Николай Пеняшки - Плашков
цитирай
6. lubara - Поздрави, Николай!
30.04.2010 12:42
Поздрави, Николай!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4576827
Постинги: 689
Коментари: 9099
Гласове: 19614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031