От една седмица в окото ми се настани цвете. Необичайно е,
трябва да свикна с промяната. Когато се погледна в огледалото, не го забелязвам.
Но когато притворя другото око, цветето започва да ми се усмихва.

                                    Понякога е синя фрезия, каквато подарих на жена си при първата
ни среща, да бъде в тон с цвета на очите й, и да е нежна като тялото й. С годините и двамата се променихме, сега аз приличам на цъфнал бодил или на голямо глухарче,
всеки момент готово да разпръсне белотата си настрани. А тя на синя разпукнала и натежала роза.

                                   Но когато й купувам цвете, винаги избирам фрезия, така ми се иска онова
чувство от преди години да е винаги около мен.

                   Цветето в окото ми се преобразява. Друг път е розов шипков храст, напомня ми за детските години на дъщеря ми. Крехка, но с израстващи  остри бодли, за да се
предпази от опасностите на живота. Защото мама и татко все по-рядко ще са с нея, и
от сега нататък трябва да разчита само на себе си.

        Случва се цветето бързо да преминава от синя дъхава мащерка, през жълт, игрив
под ласките на вятъра кантарион, до кадифено мек като памук еделвайс. Това се
случва, когато си мисля за планината, за високите й зелени или снежни рамене,
върху които понякога съм се изкачвал. Тогава се усещам едновременно толкова малък, но
пък и силен, защото съм поел от енергията й, която ме крепи дълго време след като
се спусна отново в равнината.

                             А когато цветето премине от син синчец към червена роза, си мисля за баща ми с неговия ясен до последно поглед. И за застиналата кръв на един рано
отишъл си от нас добър и скъп приятел.

                                    Понякога виждам цвят, който не познавам, но ухае неповторимо. И знам, че е смокинов цвят, не може да е друг. Защото от него се раждат любимите ми смокини, носещи вкуса на лятото. Които ми напомнят за едно момиче, с което може би сме плували в морето, или сме катерили планините, има ли значение. Но което с белотата си сякаш иска да направи настъпващата ми зима по-спокойна и приемлива.

                            Така, че ако не ви разпозная, когато ви срещна, това е не защото съм ви забравил.

                                      А защото имам мойто си цвете в окото.

                                               20.03.2010                             Любомир Николов

И леко носталгично. Така и в моята градина много от цветята са ми свързани с любими хора, които вече ги няма...
Е, честита пролет, приятелю! ;-))) Оранжево невенче в очите ти - като слънцето!

много цветности многоцветни!
Б.

ако кажа браво, коя съм аз,че да го казвам, ако кажа прекрасно,малко е, просто ще замълча,защото докосна душата ми.

Виждам, че си на ти вече с билки и цветя, даже в окото си си го сложил, е няма как, направо ме разнежи, абе знаеш ти какво да кажеш...:))))

Всички с цвете зад ухото, а ти - в окото...Чудесно е, така ще ти е цветно-пролетно и в най-мрачните дни. Дори и нощем...
А смокиновия цвят... Ти си вторият човек, който го споменава в живота ми - всички други твърдят, че няма такъв. За да го видим обаче, трябва ... цвете в окото!!!
Вдъхновени срещи ти желая и вдъхвай живот на всичко и всеки!!!
С уважение: Дима/divna8/

Ха, не знаех, наистина ли няма смокинов цвят. Сега поместих една снимка , от един приятел в Австралия, това е тамошна цъфнала смокиня.
Благодаря ти, Дима !

Честита пролет на Пролет!

Честита пролет на двама приятели!

Ти си тази, която заслужава да е цвете в окото!

Ох, че е хубав този разказ, Lubara!
Никога не губи това цвете!!!
Пролетно и цветно да ти е в душата!!!

съм си мисила какъв ли изящен цвят щеше да има любимата ми смокиня:)Можем винаги да си го измислим,нали Лю.Безброй весели цветчета в погледа ти,приятелю.Пролетни :)

Стискай ми палци това цвете да се завърне там, откъдето е дошло. Сърцето.

Да ти кажа, не знам смокинята дали има цвят. Не съм виждал цъфнала смокиня, Чета, че има , изглежда е по-различен.
Но пък какви плодове зреят, нали !

погледа ти с това преобразяване :). Да гледаш през очите на цвете навярно е много интересно и различно.
Поздравления за разноликостта в погледите! Хем е един и същ поглед, хем различен :).
Честита пролет и честит празник на един симпатичен търновлия :). Надявам се, че днес си се разходил из града.

Много за малко, то тук сега е една лудница. Или лунапарк, а и битпазар или "Капалъчарши".
Поводът да напиша горното не е много ведър, но пък ако не си даваме сами кураж, за къде сме.
Поздрави на една симпатична русенка! Казах ли ти честита пролет!

караш ме да се връщам по разни пътечки - не знам как изглеждаше, но помня как ухае

разкошен текст, на прага на Възкресението:)))))

Благодаря ти за коментара! Да бъдат светли идващите ти дни, в които отново да се възродим!

Друг на твое място би се оплаквал и търсил извинение за нещо несвършено, а ти...
Ти от един твърде неприятен здравословен проблем си сътворил вълшебен разказ!
Възхищавам ти се!

Славе, туризмът ми се провали, отбягвам компа, така трябва, като не съм слушал, тъй ми се пада !

Другото ще го запазя за себе си:) - невероятно усещане за красивото имате, Lubara.
Поздрави!

Този коментар е не по-малко красив!